Знам, че всеки който е чел нещо от мен ще си рече,само той може да омеси лебеди, змейове и гущери и после да се чудим: Какво точно иска да ни каже авторът.
но да се върнем на темата. Както вече знаете нашият герой наближаваше пред пенсионна възраст. Годините на никого не прощават даже и на змейовете и драконите. Сърцето му не го слушаше както едно време и Зи Пи-то му беше препоръчало да яде по- вече зеленчуци, та понякога той се чудеше змей ли е или някакво странно тревопасно.
Това, което не знаете, а и Змей – Горянин не го знаеше е че змейовете не умират. Те съхнат, отслабват, вегетират и по някакъв странен начин се превръщат в малки гущерчета и се прехвърлят на т.н. Острови на Драконите. Може да се каже,че това са старческите домове за този вид.
Една сутрин Бялата Змеица се събуди и потърси с поглед дългогодишният си другар и малко е да се каже, че се втрещи до нея нямаше никой. Уплашена и не знаеща какво прави тя взема да вдига и да тръска завивките дори не успя да забележи малкото гущерче което изпадна от тях и се скри в една цепнатина на пещерата.
В това време бившият вече Змей - Горянин умираше от страх,като гледаш този голям звяр, макар приличащ и на него,търсеше нещо между завивките. Още ошашавен от случилото се с него, не разбра как попадна на един странен остров. Много по – късно щеше да разбере, че се казва Островът на драконите и е някъде в Средиземно море.
Островът беше населен с бивши дракони, змейове и лами, на които им беше изтекло времето да са такива. Не знаеше вече колко време се намираше на него. Винаги се припичаше самотен на някой камък и си мислеше как ли я карат обичните му същества без него. Един ден,както се припичаше на камъка си, му се стори като в мъгла,че на брега слизат Бялата Змеица и любимата му хала. Изтри сълзата от очите си,наистина бяха те. Зарадван, че ги вижда и набързо забравил какво представлява в момента. Изпълзя до малката Хала и се опита да се качи по нея и да я целуне. Беше забравил, че я страх от гущери и паяци.Тя изпищя и го перна леко. Падайки на земята бившият Змей- Горянин безмълвно заплака.
Малката хала се обърна към майка си и й каза:
- Мамо,хайде да се връщаме,като пернах гущерчето и се сетих, че тате не с нас ала имам чувството че ни гледа отнякъде много наблизо.Змей- Горянин чу всичко това и му се искаше да извика : Тук съм, долу пред вас. Да, ама гущерите нямат гласни струни и дори да искат не могат да изпеят каква да е и песен, пък да не говорим за лебедова.

За мен

Общности

Етикети

Моите RSS

Лебедовата песен на Змей - Горянин

Коментари

Приятели