Мрачовина Треперети

Живеело в една страна, малко и добро момиче, казвало се Ео. Било добро в рамките на възможното, защото понякога е скучно да си послушенседем дни в седмицата.

Като всяко малко момиче, тя имала много играчки и една голяма тайна, която знаел само любимият и плюшен заек и уличната лампа, която надничала през прозореца в стаята й.

Ео я било страх да спи на тъмно, затова вечер лампата се протягала доколкото е възможно и процеждала млечно зеленикава светлина през листата на двете тополи които растели близо до прозореца й.

Понеже момиченцето много обичало играчките си и ги пазело те й отвръщали също с обич.

Играчките й решили да й помогнат да се избави от този страх.

Речено – сторено, обърнали се към двете тополи отвън, а те били толкова високи, че почти стигали до звездите.

Дърветата ги посъветвали да направят театър за малката Ео, но не какъв да е, а театър на сенките. С ентусиазъм играчките приели идеята и с нетърпение зачакали удобен момент и вечер.

Една вечер родителите й отишли някъде, Ео не посмяла да им каже, че я страх от тъмното и легнала малко поуплашена в стаята си, но щом родителите й я целунали за лека нощ и излезли от дома си, любимото й зайче й казало:
- Не плачи и не се страхувай малка Ео, на другите деца за лека нощ им разказват приказки, а за теб ще има специално представление на театъра на сенките, само изчакай и другите играчки да се приготвят, а звездите, луната и уличната лампа да осветят сцената.

Зарадвало се малкото момиче и зачакало с интерес започването на спектакъл, но докато чакало да се приготвят всички участници, изведнъж в стаята се чул свистящ звук и станало толкова тъмно, че едва се различавали предметите в стаята и се появило едно създание, което приличало на крокозавър.

Ео от страх се завила през глава, но любопитството й надделяло и попитала създанието:
- Ти какво си?
А то  отговорило:
- Аз съм вещицата на страха - наричат ме Мрачовина Треперети. Не позволявам, където има деца, които се страхуват от тъмното, да се оттърсят от страха си.

Момиченцето от очакването да започне театъра, казало, че вече не се страхува, защото чакало с удоволствие обещания спектакъл.

Вещицата се засмяла с ужасният си смях и казала, че няма да има представление, защото ще извика всички най-тъмни облаци да се скупчат на прозореца на стаята й, така че никакъв лъч светлина да се провре през него. Добре, че в този момент минал вятърът, който също обичал да гледа театър. Вятърът много се ядосал, защото чул всичко й излетял да търси добрата фея Азор. Той много бързо я намерил, качил я на крилете си и я завел в стаята на Ео, за отплата феята му дала толкова сила, че той успял да отнесе облаците, заедно с господарката им толкова далече, че оттогава не се е чувало нищо за Мрачовина Треперети.

И театърът започнал, бил толкова интересен, че момиченцето забравило изцяло за страхът си, но от преживелиците тази вечер много й се доспало, играчките й видели това и й казали:
- Лека нощ малка Ео, а утре вечер ще продължим спектакъла отново.

Вятърът като почетен гост много се радвал и пляскал на най-хубавите моменти с пердетата от прозореца, понеже както всички знаят, вятърът няма ръце.

И Ео заспала щастлива и спокойна, като с нетърпение очаквала следващата вечер, за да види как ще завърши спектакълът.

И от тази вечер момиченцето вече не се страхувало от тъмното, даже като пораснало разказвало всичко това на своите деца като приказка, а те толкова я харесвали, че я карали всяка вечер да им я разказва.