Вински-братовчедът на Пипи*

Животът е мечта.

                Калдерон

Мечтата е живот

                  Вински.

    “ Беше един от онези дни на ранната пролет,когато слънцето грее,земята мирише на влага,а птичките в топлите страни пеят възторжено,готвейки са за поход на север.Момчетата прогаряха с увеличително стъкло дупки в кожените си шапки и намираха това за съвсем естествено.Няколко момиченца дори бяха изнесли въженцата си за скачане,но за истинската пролет все пак беше твърде рано да се говори-тя бе по-скоро в детските им мечти.

   Описваната пролет настъпваше в града Хьомпстад,за който освен хубави неща,друго няма какво да се каже,ако не се обръща внимание на това,че в него хората говореха прекалено много за цената на някаква херинга,за така наречените наеми и за това,че продавачката в цветарският магазин не бива да се омъжва повторно.Хьомпстад беше град,в който при всички случаи си заслужава да се живее.

  По стръмната улица към  аптеката слизаше едно момче.Още отдалече се виждаше,че е сравнително малко,а когато дойде по наблизо,пролича че косата му е червеникава,а когато наближи аптеката можеха да се видят и луничките  около носа му.

……Вински,защото така се казваше момчето,отвори вратата на аптеката и се шмугна  вътре.  Звънчето над  вратата  издрънка.

 - Какво ще обичате?-попита  аптекарят .

 -Искам да си купя  прах за невидими-каза то

  -От кой ще желаете-от по-старият или от патентованият?

  -От патентованият естественно.Чух,че бил по-добър.Нали е чуждестранно изобретение.

   -Да,разбира се,казва се «Напред към стените».Препоръчвам ви го!Вижте млади господине,при използуване на този прах,човек не само става невидим,но може и да минава през стените.Френско изобретение ,от прочутата фирма «Еме».

  -Да, да , точно от него търсех.

   -Колко ще желаете?

   - Едно пакетче…мисля,че ще бъде  достатъчно.

  -Един момент, моля-каза аптекарят.Той взе  една висока стълба,защото прахът се намираше  в голяма стъкленица на най-горният рафт.

  Аптекарят се изкачи толкова високо,че глават му се чукна в таван.След Като потрака известно време със стъклениците,той слезе обратно и каза:

  -Извинете преди  да ви продам от френският прах за невидими,мой дълг е да ви попитам дали знаете как се употребява.

   -Вероятно се гълта-отвърна Вински.

   -Правилно точно така, само че  това не е достатъчно. Много хора смятат,че праховете просто се гълтат  и толкова. При праха за невидими обаче,както и при други по-ефикасни медикаменти, е важно човек да вярва в неговото действие.Вие вярвате ли.?

  -Разбира се!

  -Добре тогава. Ще постъпвате  по следният начин.Имате ли търпение да ме изслушате?

  -Да,г-н аптекарю.

   -Ето така :слагате в устата си прах за два пръста,после настъпвате  с десният крак  палеца на левият си крак  и казвате наум «Напред към стените», акогато отново искате да стенете видимправите обратното-настъпвате с Левия си крак,палеца на десният.

 

………Мъжът спря,остави куфара на земята и извика от високото:

    -Хей,ти, рижия! Я вземи този куфар и го занеси до квартирата на учителката,че дъх не ми остана.

  Вински не отвърна нищо,той настъпи с десният си крак палеца на левият и каза решително наум:»Напред към стените!»

 В следващият миг той изчезна .

   -Що за чудо, къде се дяна това хлапе?- удиви се Врабеца,(защото всички деца от града го наричаха така ) и успя само да се почеше по мустачките.

  В този момент той получи такъв солиден ритник отзад,че свят му се зави. Врабеца се извърна разярен за да види кой го е ритнал,наоколо не се виждаше никой-Сигурно  камък е отхвръхнал от колелото на някоя кола-измърмори той и изтупа панталоните си.

    Вински,така го досмеша,че трябваше да се хване за корема,но не посмя да се засмее на глас.

    Врабеца грабна куфара си и пое към квартирата на учителката.Натисна звънеца на входната врата и учителката му отвори.

   -Вече те очаквах!-каза тя с глас,който в училище не бяха чували.

    - И цяло лято  ще бъдем заедно!-добавиха щръкналите херингови кости.

 ……… И тъй,Вински седеше под масата на учителката и  умуваше какво да предприеме,той затършува из джобовете си. Напипа в единият няколко покривни пирона,които винаги носеше в себе си .Това са извънредно практични пирони,защото могат да стоят прави и с тях могат да се устройват фантастични шеги

     Учителката и гостът  отидоха в кухнята да направят кафе.

      Вински тъкмо изправяше пирона върху канапето,когато дочу глас зад себе си:

      - Недейте, моля ви се!Недейте  Вински! Като се има предвид,че на канапето може  да седне онази мила учителка,цялата ви военна хитрост изглежда много съмнителна.Не смятатате ли ? –каза аптекарят от библиотечният шкаф който също беше взел от праха.

   -няма да съжалявате, Вински-обеща аптекарят,потупвайки го  невидимо по рамото.Имам нещо друго наум!Но нека най-напред изясним въпроса с мустакатия.Какво мислите за него?

  - Че е голям кретен.

 

………Боли ли го?

   -Боли го,поне той смята ,че го боли и това е най – главното.Боли го почти навсякъде.Когато някой мъж заболее от загубване на ума,той започва да се държи като  този госоподин.Купува си зелена шапка-непременно зелена, ав в най-лошият случай и дълъг чадър,започва да вдига прекаленовисоко новата си шапка за поздрав,надява жълти ръкавици и т.н.Странно,много странно,но няма какво да се прави. При извънредно  тежки  случаи на изгубване на ума болният си пуска мустачки като този в кухнята.

  -Доста  глупаво,но може би  по скоро е за съжаление.А оздравява ли се от тази болест?

  -Най-често  да . Под секрет мога да ви  съобщя опасенията си,че не след дълго  този непознат господин ще се ожени за учителката.»

* откъси от « Вини-любимецът на града»(със съкращения)