Върнете се към Туризъм | Профил | Публикации
всички ключови думи
След това посетихме увеселителният парк”Тиволи”,там разгледахме музея за восъчни фигури на “Карлсберг”.
В първата зала са изложени фигурите на известни светски личности и крале,а в другата на известни политици.
В следващата бяха художници,певци ,артисти и музиканти.
Най-интересна се оказа залата с герой от приказки и филми на ужасите,защото някои кадри от филми бяха анимирани ,така че да усетиш преживяванията на героите.
Излязохме от музея и решихме да се разходим из парка,създаден през 1843 година и носещ името на италианският град Тиволи,отвсякъде ни заобикаляха цветя,водни пръски от многобройните фонтани,а вечер”Тиволи” е истинска феерия от разноцветни светлини,които се отразяват в езерото и фонтаните.Ресторантите,въртележките,виенските колела и другите атракции привличат тълпи от любопитни хора.
Прибираме се на кораба ужасно мокри след навалелия ни проливен дъжд и то пеша,защото се оказа,че сме изпуснали и последният автобус,докато сме се наслаждавали на феерията от звуци и светлини.
В 23 часа вдигаме котва и отплаваме за Стокхолм,на другата сутрин вече сме на пристанището му.
Посреща ни група издигаща антисъветски лозунги,полицаите само наблюдават отстрани и не се намесва.
На брега ни чакат автобуси за обиколка на града,разгледахме църквата”Сторкирхен”,най-големият мост в града и кметството,вътрешният интериор е може би най-красивият,който съм виждал,после бяхме в музея”Скансет”.
В свободното си време се разхождахме в”Атенс”-един от най-големите магазини там,там ни доближи една жена и ни попита дали сме българи,оказа се наша сънародничка,която е омъжена от 12 години в Швеция.Зарадва ни се много и ни предложи да ни поразходи с колата си до вилата им,съгласихме се с удоволствие,с нашите мизерни 40 долара какво да правим по магазините им.Погостувахме и,почерпи ни по 1 уиски и си поприказвахме,беше много приятно,вечерта ни закара и до кораба,като ни каза на другият ден да и се обадим по телефона,за да ни вземе и да и отидем на гости в тях.
На следващият ден при слизането ни,забелязваме,че Румяна я няма,а тя ни беше преводачът на групичката ни,защото всички останали бяхме пишман полиглоти.Върнахме се обратно на кораба и като го пообиколихме я намерихме в един от салоните му “увлечена” в “задушевен” разговор с един “другар “ от КДС.Чакахме я доста време,но явно “другарят” не се сещаше,че часовете тук ни са преброени,затова слязохме само с Мая,стигнахме до пасажа “Скала” и се обадихме на Ина да ни вземе,но като тръгнахме към тях стана лека катастрофа и се наложи нашата нова позната да отиде до полицията и така се разминахме и с гостуването и с желанието ни да видим как живеят шведските граждани.
В полунощ ,потегляме за Хелзинки,сутринта към 9 часът вече сме акостирали на кея “Финджет”.
Видяхме паметника на Сибелиус и църквата “Темпелеуко”,таванът на която е сигурно мечта за днешните цигани,защото е направен изцяло от медна тел.След това отидохме до зала”Финландия” и олимпийският стадион пред който е паметникът на Пааво Нурми.После задължителна разходка по търговската им улица и най-известният им магазин.На другият ден с Мая и още една дама тръгнахме да предадем багаж от България на техен познат-намерихме го и той реши за благодарност да ни почерпи в едно бистро,там за пръв път разбрах как се печели от оборот,ако си поръчаш 3-4 порции или бира ,то едната ти излиза без пари.За съжаление това тук го няма все още.
Поради недостиг на време не успяхме да разгледаме останалата част от Хелзинки.Вечерта Димитър ни върна на кораба и ни даде пари да му купим цигари ши алкохол от борда му,защото там са много скъпи.
През нощта потеглихме по обратният път с още 2 дни престой в С.Петербург и след това със самолет до Варна.
След излитането ни имах чувството че самолетът е понатежал от впечатленията ни и преживяванията ни през тази незабравима седмица,която ни се видя доста по-кратка от другите,но завинаги ще остане в спомените и сърцата ни.
Нямате права да коментирате тази публикация.
Още...