+4 4 гласа

Блогът на смъртта 56: Морето на "залеза"

....Случайна извади джаджата,която и`приличаше на някакъв странен GSM.Натисна единственият бутон.Дисплеят светна,но вместо номер се изписа поредица от математически и стереометрични символи,тук там гарнирани с по някоя цифра.

Разнесе се жужене,което все повече се усилваше,пред очите и` притъмня,усети че се носи сякаш през пространството и времето.Затвори очи,когато усети че движението спря  ги отвори .

  Стоеше на някакъв път,а пред нея на петдесетина метра се извисяваше някаква странна постройка,вляво имаше синьо-зелена гора-Момичето чувстваше,че зад гората има някакво селце.

 Тъмночервено слънце  грееше от небето с цвят на мляко с кафе.Случайното момиче огледа себе си и установи,че кристалите наистина съществуват,но не бяха в ръката и`,а на ръката във вид на гривна.Погледна ги и видя,че част от тях бяха променили цвета си на много тъмно” бордо”.

  Имаше чувството,че познава това място,без да се замисли,тръгна към бункера.

 

……Коук погледна през амбразурата и викна на  Мейки веднага да спре изкривяването на пространството.Мейкъра спря и попита сърдито:

-Сега пък какво има?

-Ела и виж сам-Някакво момиче облечена като жрица идва насам.

-Ей,Ейс,такъв ще си останеш,заради някакво случайно момиче си готов да зарежеш и най-важната работа.

-Виж,какво Мейки,момичето може и да е случайно,но не случайно се появи тук.  Имам  чувството,че идва точно от измерението където ние се канехме да се прехвърлим.

     Случайна приближаваше към странната постройка,колкото по я наближаваше един от кристалите започна да пулсира доста силно,тя го погледна и видя че променя цвета си от ярко към тъмно зелено,в дълбочината му се появиха и светлочервени точки.Оставаха и` около 2 метра до вратата,когато се спъна.

  Ейс,изхвърча на мига навън,върна се за отрицателно време и я постави да седне на един стол.

Мейкъра изобщо не успя  и да реагира.

 Наляха и` малко уиски с лед,когато го изпи,момичето се почувства много по добре.

  В този момент започна и канонадата от въпроси от двамата мъже

Откъде идва,откъде е взела дрехата на жрица?

 Случайното момиче внимателно разказа каквото знаеше,като се опитваше да изпуска всички подробности,които се отнасяха за нея.Инстинктът и` за самосъхранение досега работеше винаги в нейна полза.Докато разказваше,машинално вдигна ръка да оправи една къдрица от косата си-светлочервените точки в кристала се бяха превърнали в тъмночервени криви линии,които и` заприличаха на мълнии.В този момент кристалът изтрещя и от него наистина се изстреля електрически заряд по посока на Мейки.Той се стресна от звука и изпусна чашата си,моментално се наведе да я вземе.               Мълнията удари лоста за изкривяване на пространството и времето.Помещението се изпълни с дим и замириса на изгоряло.Когато димът се разнесе,тримата търкайки очите-видяха,че се намират в някакъв бар.Тя веднага се сети,откъде и` беше познато всичко.

  Барманът,на когото никой не знаеше името му,но всички му викаха “Художника”,защото понякога рисуваше в свободното си време,беше окачил,точно тази картина.Случайна погледна към мястото и`,но сега на нейно място имаше друга.

       На брега на някакво кървавочервено море стоеше странна фигура, а малко по напред от нея се виждаха разноцветни силуети.Всички наблюдаваха залеза на едно черно слънце. Фигурата,ако се гледаше от различни страни,ту изглеждаше като жена,ту като мъж с малка конска опашка.Всеки силует беше различен от другия,нямаше нито един да съвпада с друг-Имаше един отровно зелен,друг с шал,трети с шлифер,четвърти държеше май някакво оръжие в ръцете си.Момичето беше сигурно,че броят на силуетите отговаря точно на броя на кристалите на ръката и`,така че нямаше нужда да се взира за да ги преброи.

 Слава богу,че използвах онази странна машинка,хич не ми се ще да попадна на подобно място,помисли си момичето.

   “Художника ги поздрави с добре дошли и ги попита какво ще пият.

 След момент и тримата не успяха да си  спомнят как точно изглежда,знаеха само че е с мустаци и е “попреминал на попрището жизнено средата,та и малко по нататък”.

Случайното момиче усети нечии поглед върху себе си.Погледна крадешком към почти пълният  полутъмен салон.На една маса пред чаша отровно зелен коктейл седеше друго самотно момиче,на ушите й святкаха загадъчно обеци от розов кварц…….