Приказка за симбиозата,фаворитите и... картофите*

Имало някога едно кралство,дали го има и сега не зная.То било управлявано от умен и либерален крал.Затова той не се доверявал само на министрите си,но се заобиколил със свита от интелегентни придворни,които да са коректив на тях.

Но както се знае в една тълпа( а какво е свитата на краля-минитълпа)попадат различни хора.

Част от тях скоро установили,че когато кажат нещо и има кой да ги похвали и говори за това,стават с времето известни в кралството и фаворити на краля.Така те заживели в духовна симбиоза със своите половинки,третинки и т.н.Тоест станали един вид-дупе и гащи,понякога не се знаело кой-кое е,защото понякога си разменяли местата.А останалите от свитата му следвали установеното правило от “психология на тълпата” –започвали и те да говорят за казаното от фаворитите и от духовните им симбиозни половинки.

Както се знае от историята не е важно какво си казал,а е важно да се говори за него.

Понякога и някой друг от свитата се опитвал да каже нещо,но дори да било важно и значително,но в шумът вдиган от любимците на краля,едва го чували и тези,които били около него.

Къде са картофите ли?-Забравих да кажа,че кралят бил и добър гастроном.Веднъж му сервирали картофено блюдо,както се полага на такова блюдо,то било приготвено от най-големите картофи в кралството,но под тях не-знайно как били останали по-дребни картофчета.Кралят с почуда установил,че те са по-вкусни от големите.

* всяка прилика с лица и събития е съвсем случайна