Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Политика по отношение на коментарите
Главната функция на интернет и до днес си остава информацията. Търсим и оставяме информация – за себе си, за света, четем за развлечение. Интерактивността на интернет сега ни дава правото почти всичко което четем да маркираме със своето мнение по въпроса. Това дали нашето мнение интересува някого е предмет, който смятам да оставя настрана и да се занимая с нещо по интересно, а именно – какво е естеството на коментарите, които оставяме.
Какви коментари можем да оставяме за нещо, което някой е написал в блога си например? Този въпрос на първо четене е с очевиден отговор – всякакви. Ако обаче заместим думичката “можем” с думичките “имаме право”, човек трябва да си поеме дълбоко дъх, да издиша и да започне да разсъждава. Материята е сложна, затова е добре да потърсим отговора в нещо ясно, точно и ..държавно.
Конституцията на република България. Глава втора - Основни права и задължения на гражданите
Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнението си и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.
Да. Точка втора идва да покаже, че точка първа дава ограничени права. Можем да оставяме коментари, изразяващи мнението по темата н блога, освен ако това мнение:
Участието ни в интернет изглежда интересно, примамливо, а е и истински достъпно. Но то ни задължава. Блогът, който създаваме, статиите с които го пълним и коментарите, които одобряваме са наша ангажираност към свободата на словото.
Конституцията на България дава основните права и задължения на гражданите. Правата на един човек винаги се сблъскват с правата на другите. Примери колкото душа иска. Наше задължение като будни граждани е да следим дали не даваме повод за накърняване човешките права. Дали моят блог не се превръща в платформа за обидни изказвания на расова или полова основа. Или за религиозно-фанатични изблици?
Блогът има много предимства, но за съжаление той твърде често може да превърне свободата на словото в разхайтеност на словото. Конституционният съд е висшата инстанция, която следи за правата на човека, а първата сме ние.
Сигурно често ще ми се налага да го давам като илюстрация за онова, в което и аз вярвам безрезервно: че правата ни при писане не са безгранични, за да не се превърне свободата на словото в "разхайтеност на словото". Прекрасен израз!
Виж сега, pestizid, ако конституцията беше идеален закон, то нямаше да има други, нямаше да има и съдилища, които да определят дали нещо е или не е противозаконно.
Конституцията определя категориите, тя казва: ако ****, то действието е незаконно, но ако ****, то не е в разрез с правата на човека.
Така че Пешо и да те съди, има съдия, който да реши дали ти имаш или нямаш вина.
Правото е едно от най-сложните материи, създадени от човека. В него 70% са разтегливи понятия. Свиквай!
Ей, Бале, ако си правиш пак някакъв майтап, обещавам повече в блога ти да не пиша! И в БГ мама няма да те защитавам повече!
Ай, стига бе, ние да не сме престъпници?! Или за лафче съдят като по ТОШКОВО време? Егати ужаса, на стри години ще ставаме рецидивисти или имаше друга дума за онези, които много говорят дезертьори ли беше, десиденти ли беше? Дезертьорите, май, бягаха от армията, но пък ние си нямаме армия.... Значи се спирам на десидент...
Елеееееееее, в демокрационно време станах десидент! Ще пиша мемоари, бе, хора! И книга може да напиша. Ще се казва:"Демократизмът", нещо като "Фашизмът", само че ще се разказва за прокуроро-адвокатската държава.
П.П. И това коментарче ще си копна, може пък да излезе доста бездарно фантастично разказче.
Абе хора, никой не е казал, че ще ви съди за всяка приказка!!
Става дума да не се криете зад анонимността на интернет за да клеветите или обиждате някой, или цяла група хора - например етническите малцинства.
Ако нямате лоша умисъл зад това, което казвате няма да ви осъдят. Това казва и конституцията. Имате пълна свобода на словото, но тя не трябва да накърнява нечие право на чест и достойнство, или нечие право на личен живот.
Не става дума и за Бай-Тошовото. И там нещата стоят доста по-различно. Не може да искате да изказвате вредни неща, а да няма санкции. Не, че в България не е най-често така, но това не означава, че е правилно!
Ами мисля, че когато изказваш личното си мнение и то съвпада с това на правото и законността няма защо да си мразен :) ... за съжаление опитът показва, че до това се стига. Не знам защо много хора се засегнаха от това, което написах, при условие че просто тълкувам конституцията.
Що се отнася до мен и моите колежки - студентки сме 1 курс в СУ. в една много хубава специалност и ни преподава един чудесен преподавател - доц. Нели Огнянова. Това, което се появява като еднотипни заглавия са нашите домашни. И..мисля, че е готино. Показваме различни гледни точки на един проблем. Същото заглавие можете да откриете и в други блог платформи - те са на останалите ми колеги.
Нито момичето,нито Достоян някой от блогерите мрази(чак такова силно чуство за виртуални герои).Всъщност защо не,щом хора се влюбват във въображаеми личности,може и омраза да се развихри.На мен ми се струва прекалено,чак толкова енергия да се влага.
Цветанка си спомням,че беше писала едни много полезни съвети за гратисчии(ако не се лъжа) и затова и нейния постинг само отворих.И добре,че го сторих,та да разбуля (м)истерията с правилата.Те имали домашно момичетата,а ние се стреснахме,как ще ги спазваме всички правила.
Ами и аз не мисля, че е възможно някой да е намразен заради политика на коментарите, публикувана в блог... нооооИзказаха се доста отрицателни мнения за мен и за моите колеги.
Аз съм убедена, че това е комплекс, само дето не знам какъв е.
do100jan такива изрази като: "нищожен, незначителен, посредствен, сив, мижав, некадърен...." съм разрешила само аз.
Cvetanka Georgieva някои хора като мен не са очаровани от нашата законодателна система и много се дразнят като им се размахва "Конституцията"
Извинете за 3-тото лице, отнася се само за мен, ако има и друг да си напише негов коментар!
Освен това всички са запознати с правилата на блога /както и аз/, затова, ако някои се нуждае, нека си ги прочете, а ако е необходимо да му се припомнят, тогава му ги наврете под носа /може и с призовка/ и ако ми се прииска и аз може да ги наруша, но за сега не ми се иска особено, пък и ако имам нужда от развлечение тук има какво да се чете. В това отношение дори съм съгласна да съм рецидивист в писането, но предпочитам да имам тъпо мнение, отколкото да нямам никакво мнение. Затова не се страхувам, че ще ми изтрият написаното, пък и винаги мога да се препиша или да се пейстна. За сведение не съм трила коментар, дори и ако не ми харесва. Все пак предпочитам да уважавам чуждото мнение, дори и когато не съм съгласна. Предпочитам да споря, а не да заличавам следите на спора.
Освен това тук не е задължително да те приемат зле. Мен ме приеха с: "Добре дошла!" и още никой не ме е обидил /умишлено или неумишлено/.
П.П. Пък и когато се появят няколко поста с еднакви заглавия, които ни обстрелват с правила, сякаш сме престъпници, които на всяка цена искат да обсебят с коментари някой чужд пост е нормално да минем в защитна позиция, който както може! Освен това, когато човек пише в публичното пространство не би трябвало да очаква само ръкопляскания, по-нормално е да има подплясквания, крушета и дори ритници. Ако се чака само "Браво, юнаци!", значи не живеем в реално време.
Добре, ето сега и моята гледна точка:
Миналия понеделник накрая на лекцията ми по Информационно общество, доцентът каза: "За домашно - напишете 2000-3000 знака относно политиката по отношение на коментарите, моля текстът да бъде поместен в блогът ви."
Започвам аз да си пиша текста и си казвам: "Коя съм аз, че да кажа кои как да си изразява мнението в публичното пространство"
Тогава се сетих, че наистина не съм аз тази, която ще размахва пръст, затова просто повторих това, което казва ОСНОВНИЯТ ЗАКОН НА РЕПУБЛИКАТА.
"Можем да казваме всичко, стига това, което казваме да не накърнява нечии права."
Вследствие кутията ми и коментарите под текста, който публикувах бяха заляти от обвинения! И то бях обвинена в нещо, което целенасочено избягвах. Наричат ме цензор, искала съм да върна бай Тошовото време. АМА НЕ Е ТАКА.
ТЕЗИ ПРВИЛА НЕ СЪМ ГИ ПИСАЛА АЗ. Изглежда в една безправова държава е нормално да се нахвърляш върху човек, който ти цитира Конституцията, който просто припомня основните ПРАВА ( заедно със задълженията) дадени на гражданите от държавата.
Има ли значение по каква причина съм написала това, в което вярвам?
Ако поглеждаш под различна гледна точка нещо, което е дошло от вътре и нещо, инспирирано отвън, мнението явно е колебливо....
Нали затова е блог - пишеш каквото ти е на душата, стига да е интересно и четимо. Аз мисля, че моята публикация отговаря и на двете.
Не пишем ли всички коментари? Не изразяваме ли всички мнението си пред най-широката аудитория - интернет?
Отговорът е да. Следователно една такава политика по отношение на коментарите е универсална по своята същност и няма никакво значение какво я е вдъхновило.
Честно казано дори не съм притеснена от естетството на коментарите, а че изобщо имаше такива!!!
За мен правата и задълженията за нашето поведение в интернет е нещо, което трябва да се знае, а не което подлежи на коментар от какъв да е тип. Защо?
Един човек, което е наясно какво МОЖЕ и какво е ДЛЪЖЕН да прави трябва да му е толкова до болка познато, че да не го интересува какво друг мисли за това. Всеки трябва да може сам да тълкува основните си права в живота и да ги прилага на мястото, където е активен! Било то в работата, в чужбина, на улицата или в ИНТЕРНЕТ.
Ако тази статия се възприеме като експеримент - резултатът е, че вместо на никого да не му пука за някакво си интернет пространство, което главно цитира основния закон, публикацията е събрала 604 прочита към момента. Направте си извода.
Аз съм съгласна с последния коментар, ако някой не вярва да погледне непретециозния пост на Манка за любовта и непремено да обърне внимание на колоната от коментари, там има задръстване. Авторът май вече изпада в ужас като си отвори блога. Дори се опита да ни отбие с народна песен.
do100jan какво стана с Емилия и компания?
Може би искаш да кажеш, че хората отговарят от нямане какво да правят?
Но аз не съм много съгласна, все пак интернет е най-огромния и необхватен източник на информация, забавление и начини да си изгубиш времето.
Относно експеримента....смятам, че е безсмислен и не виждам как ще се получи това, което казваш...( но ако много настояваш мога да опитам. )
Да.
Аз съм безработна / в момента за цялата зима до пролетта/ и наистина пиша само когато няма какво да правя. Е вчера изкормих 3 риби и не съм писала / много, само малко/
Дидифа, сега старата мома Емилия и човекоединицата Петя съм ги замразил. Подготвям цикъл за учителката-нимфоманка Пипи :)))
Хохо, do100jan, последният ти коментар ми направи голямо впечатление.
Учим нещо по темата по Информационно общество (въпросния предмет, по който са ни домашните), че не е в правата ни да засягаме малцинствените групи (под което аз разбирах етническите групи). А в тези малцинствени групи влизат и малцинствата на слепите, глухите, инвалидите.....самотните майки ...И ЗАБЕЛЕЖИ: старите моми и нимфоманките също!!!!
....така че коментарът ти изглежда много интересно, поставен именно под тази статия...
Уикипедия: Неонацизъм е идеологията на политически движения след Втората световна война, търсещи да възродят нацизма. Неонацизма обозначава движението, което поддържа национал - социалистическата идея след 1945 година....
Кого по дяволите визираш?!?!?!?
Там всичко е разказано :))) Но е дълго за четене, предупреждавам!
“...старинният глагол ПАРЯСВАМ, който означава "напущам, изоставям". Например, парясник (паресник) или парясница (паресница) означават мъж, съответно жена, изоставени от своята съпруга (съпруг).” - цитат от Иван Танев Иванов , из” ИРАНСКИ СУФИКСИ В ЕЗИКА НА ДРЕВНИТЕ И СЪВРЕМЕННИ БЪЛГАРИ.
А моето мнение е, че паресник ( парясник) е обидна квалификация за разведен, съответно на стара мома – обидна квалификация за неомъжена жена, пендел – обидна квалификация за хомосексуален индивид...
Така, че do100jan, ти си на ред :)
Хммм ще видим тази работа...ами ако аз ги коментирам, тогава какво? Не се броя за лоша, нали, ами ако просто дам старт на дискусията..без заяждане... без подтикване към нови коментари ....кажи една статия, която имаш предвид
...и ми казвай Цвети... само в университета ми казват Цветанка.. и то само 2ма 3ма професори
А ето я и въпросната публикация: http://bglog.net/BGLog/23827
Вече е на втора страница и нищо не се е променило - коментари и рейтинг си стоят на същото ниво :)))
Романтична връзка?!? :) Кой я е заподозрял? Да се страхувам ли за живота си??? ;р
Дано приятелят ми да не разбере ;р
Написах едно коментарче под статията, въпреки че дидиф изпревари.. сега ще видим какво ще стане
Та мисълта ми е следната (и я доказах и емпирично) - не е важно какво е съдържанието на постинга ти, а кой го е забелязал :))) Ето, ти и Мортиша имахте нещастието да бъдете забелязани от "лошите" и станахте за един момент водачи на класацията за най-четени постинги. Просто тук всички искат да опонират на "лошите", независимо дали могат, или независимо дали имат аргументи. Та така... :)))
Ако сестра ми те чуе би казала, че имаш мегаломания...(тя е психолог)
Наистина ми се струва преувеличено това за "лошите". И въпреки това ще си оставя вратичка като кажа, че не съм достатъчно дълго в тази блог платформа, за да забележа подобен феномен.
Нооо съм по-склонна да мисля, че когато някой блогър забележи, че дадена публикация е коментирана от познат никнейм, който от дълго време има блог и добри публикации, този блогър ще се довери на въпросния субект, че статията си заслужава да бъде коментирана :)
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още...