Ранените ми пръстчета

Тези дни не им върви на моите пръсти и това си е:) Преди няколко дена при жалък опит да си направя нещо за ядене заклах един от тях. Добро момче беше... Но порезната рана е нищо, в сравнение с това, което си направих на крака тази сутрин.
Телефона звънеше на пожар и ме събуди. Станах и с много бърза и залитаща походка се отправих към хола. Естествено на пътя ми имаше препядствие и естествено аз се блъснах в него! Или казано по-точно засрещнах си пръстчето с вратата! На всички, на които се е случвало знаят за какво иде реч... Мноооооого ме заболя, но като един "истински" съзтезател достигнах заветната цел - телефона! :) Разговора няма да ви го предавам, защото не е за пред хора, а и на всичко отгоре не търсеха мен!!! :) След това си куцуках цял ден насам - натам... до университета, при мама и така:) Към 20.00 излязох да се видя с едни приятели, а те пък ме замъкнаха на лекар. И вместо сега да пием бира някъде, аз пиша шинирана.:)
Инвентаризацията показа 18 здрави пръста /засега/ ;). Почвам да си мисля, че се нуждая от един курс "Как да ходим из апартамента без да се блъскаме в мебелировката" /600 уч. часа/ или "Живот без травми" /800 уч. часа/ :) Приемам предложения, бинтове, лепенки, шини и всякакви медикаменти :)