Време

28 февруари 2007, 01:07 Публикувано в Поезия | 3 коментара , 643 прочита
Категории: Поезия
Ключови думи: стих, време
Ромоли като палав поток
      тече и не спира, миг след миг
  изтича младостта на нашия живот.
Мечти и реалност в трескава надпревара,
      моменти на близост потъват в ледена забрава.
   Време загубено, пропиляно,
       на нашите викове жестоко мълчиш,
 минало от спомени озарено,
помага ни напред да вървим.
 

Това е моят първи опит за писане на стих в живота ми. Не излезе много поетично, но пък така го усещам.