Време
Ромоли като палав поток
тече и не спира, миг след миг
изтича младостта на нашия живот.
Мечти и реалност в трескава надпревара,
моменти на близост потъват в ледена забрава.
Време загубено, пропиляно,
на нашите викове жестоко мълчиш,
минало от спомени озарено,
помага ни напред да вървим.
Това е моят първи опит за писане на стих в живота ми. Не излезе много поетично, но пък така го усещам.
тече и не спира, миг след миг
изтича младостта на нашия живот.
Мечти и реалност в трескава надпревара,
моменти на близост потъват в ледена забрава.
Време загубено, пропиляно,
на нашите викове жестоко мълчиш,
минало от спомени озарено,
помага ни напред да вървим.
Това е моят първи опит за писане на стих в живота ми. Не излезе много поетично, но пък така го усещам.
Чудесен пръв опит! :)
Много се радвам да те видя и като пишещ тук.
А поезията си е до голяма степен сетивност и усет - ритъмът и формата на стиховете се изглаждат с времето :)
Поздрави!
съобразявай с всеобщото виждане.
Мен определено ме радваш!