Слънцето изгрява от изток

"И кучето бездомно ли е мокро
от есенния дъжд?
Скимти нощта."
Башо

На книгата прозирните, бледи страници
напомнят вехнещи лотосови листа.
Под нежните пръсти на японско момиче-
дискретно ухание на бяла красота.
Вишневият цвят под планината Фуджи
отдавна се е оронил в дремещите езера.
Хармонията намира покой в сърцето ти.
Боговете са те създали с чиста, светла душа.
Танцуваш и медитираш, плачеш сънувайки.
Търсиш себе си в точно две специални очи.
Нощта ти налива питието на незабравата.
Пий до дъно! Какво от това, че ще ти загорчи?
Мракът винаги се спуска неочаквано,
в миг, когато си се отнесъл някъде далеч.
Облича те. Одеждите му са димни и ласкави.
По скулата на небето се плъзва сълза - птича реч.
И рисуваш йероглифи, без да съзнаваш значението им.
Нещо в тебе знае. Ти ще му се подчиниш.
Чаената церемония на душата ти е започнала.
Докосваш с устни чашата. На колене отпуснат мълчиш.
Отново жерави носят на крилете си твойто минало
като пъстро хвърчило от един незабравен детски свят.
Детето в тебе познава езика на чувствата искрени.
Струва си да се върнеш с него поне за малко назад.