Лимонов сок във седем сутринта

26 май 2007, 15:56 Публикувано в BgLOG | 8 коментара , 665 прочита
Категории: Размисли
Лимонов сок във седем сутринта.
Усмивката ми леко киселее.
Ако премина много боса по роса,
дали пак слънцето ще се засмее?
През май лъчите му са
тънкопръсти две ръце,
с които свири оди на копнежа
по струните на влюбено сърце.
Защо ли любовта ни прави ... нежни?
И в миг, когато, като захар се стопим,
във умивалника излива ни, наместо
да ни изпие бавно... Със наслада.
Не вървим...
Пак хитростите две са, вместо двеста.
За таралежа и лисицата се сещам,
от приказката кратка за другари
и трънче във петата си усещам.
Издъниш ли се, страдаш - правда стара.
Ще ти изстискам сокче.
Не, не се мръщи.
Какво пък толкова-
лимонът си е кисел.
С целувка този вкус ще подсладим.
Нали един на друг сам Бог ни е орисал.