Лимонов сок във седем сутринта

Лимонов сок във седем сутринта.
Усмивката ми леко киселее.
Ако премина много боса по роса,
дали пак слънцето ще се засмее?
През май лъчите му са
тънкопръсти две ръце,
с които свири оди на копнежа
по струните на влюбено сърце.
Защо ли любовта ни прави ... нежни?
И в миг, когато, като захар се стопим,
във умивалника излива ни, наместо
да ни изпие бавно... Със наслада.
Не вървим...
Пак хитростите две са, вместо двеста.
За таралежа и лисицата се сещам,
от приказката кратка за другари
и трънче във петата си усещам.
Издъниш ли се, страдаш - правда стара.
Ще ти изстискам сокче.
Не, не се мръщи.
Какво пък толкова-
лимонът си е кисел.
С целувка този вкус ще подсладим.
Нали един на друг сам Бог ни е орисал.