Капки горещ лед в шепите на декември

Цяла нощ плачеш тъжно небе.
Синьото в черното се прелива.
Не се ли утеши това твое сърце?
Сякаш цяла вечност изстиваш.
Под нулата паднал градусът на любовта
сълзите ти замразява по тревите.
Още ги има, още есенната слана
по следите на утрешната зима скита.
Знам, че лятото беше твоя слабост и страст.
Дивите гъски прощални послания пишат
в дневниците ти. Прибери ги някъде тайно, у вас.
Не превръщай земята в незамръзваща киша.
Усмихни ми се! Декември е разсеян и уморен.
Горещите ти сълзи го дразнят и нараняват.
Подари пъстроцветна дъга на студения ден.
До Коледа все пак две-три седмици остават.