Размисли

Искам да изкажа възмущението си от мъжете.Чувствам се точно като един употребяван парцал.Всъщност се оказа,че наистина всичко е интерес и използване на N-степен.Сигурно аз не разбирам мъжете добре,но да си легнеш с някой и той да си мисли за друга или да тръгне с друга!Ето това не разбирам.Всъщност бях права като твърдях,че няма никаква любов.Колкото и да се опитвам да не се превръщам в част от глутницата вълци-явно е невъзможно.Когато е наранен душевно човек донякъде го обзема ярост и агресия,или изпада в депресия.А какъв е смисълът да държиж много на някой,когато той ще те зареже рано или късно.А може би никога не е и държал на теб?В момента съм доста бясна и афектирана към мъжете,смятам,че след като те могат да се държат като Дон Жуани и аз мога да се държа като кучка.Извинете ме,но истината е такава-всеки гледа тялото ,а душата нея я ядат кучетата.Яд ме е,че съм сантиментална-трябваше да се родя непокист,без чувства,без душа.