Размисли
Искам да изкажа възмущението си от мъжете.Чувствам се точно като един употребяван парцал.Всъщност се оказа,че наистина всичко е интерес и използване на N-степен.Сигурно аз не разбирам мъжете добре,но да си легнеш с някой и той да си мисли за друга или да тръгне с друга!Ето това не разбирам.Всъщност бях права като твърдях,че няма никаква любов.Колкото и да се опитвам да не се превръщам в част от глутницата вълци-явно е невъзможно.Когато е наранен душевно човек донякъде го обзема ярост и агресия,или изпада в депресия.А какъв е смисълът да държиж много на някой,когато той ще те зареже рано или късно.А може би никога не е и държал на теб?В момента съм доста бясна и афектирана към мъжете,смятам,че след като те могат да се държат като Дон Жуани и аз мога да се държа като кучка.Извинете ме,но истината е такава-всеки гледа тялото ,а душата нея я ядат кучетата.Яд ме е,че съм сантиментална-трябваше да се родя непокист,без чувства,без душа.
Ясно е, че си наранена и много съжалявам за това. Но си мисля, че същото обобщение може да се направи и за жените, които като цяло често минават под знаменателя "Бездушни пресметливи кучки"... Явно наранената страна може да е от всякакъв пол, но с това болката не става по-притъпена...
Когато човек се чувства употребен от някого, на когото е дал много от себе си, няма как да му мине лесно или да се вслуша в нечие мнение... Болката си е лично твоя и само ти трябва да си я изненсенш до следващата точка от развитието си. Дано просто ти е по-лек пътя! И късмет ....
а това,че все още някой не ме е изчукал сигурно е повод за запознанство;-)))))
е да се наспиш, както казва народът: " утрото е по-мъдро от вечерта"
да отмъстиш е най-лесно, но ще отмъстиш на себе си.
" сложи си черни очила/ и съвестта си ще запазиш..."