Възход и падение

Днес изпаднах в депресия,което напоследък е нормалното ми състояние и се запитах всъщност коя съм аз?????Една невидима частица от безкрайната вселена,един виртуален образ,една измислена героиня-криеща се зад монитора.........Комплексирана и дълбоко пропаднала в калта и тинята.......Имам усещането,че цялата вселена се стоварва върху мен ..........Стоя и мисля-искам да освободя подсъзнанието си от натрапчивите негативни мисли,но не мога........Те изпълват съзнанието и съня ми,карат ме да се чувствам тъжна и самотна,търся светлината и щастието,а не ги виждам..........Сякаш кожата ми е пропита от миналото-питам се къде е щастието???????Мисля си даже,че човек обзет от мисли за миналото и настоящето сякаш отрязва пътищата си към него...............Търсейки го-ние невидимо минаваме покрай него........или просто то е в нас и чака да му се отвори врата........................Душата ми се лута и блуждае-една самотна сянка,обвита в тъмнина.Къде ли съм аз???????.........