Възход и падение
Днес изпаднах в депресия,което напоследък е нормалното ми състояние и се запитах всъщност коя съм аз?????Една невидима частица от безкрайната вселена,един виртуален образ,една измислена героиня-криеща се зад монитора.........Комплексирана и дълбоко пропаднала в калта и тинята.......Имам усещането,че цялата вселена се стоварва върху мен ..........Стоя и мисля-искам да освободя подсъзнанието си от натрапчивите негативни мисли,но не мога........Те изпълват съзнанието и съня ми,карат ме да се чувствам тъжна и самотна,търся светлината и щастието,а не ги виждам..........Сякаш кожата ми е пропита от миналото-питам се къде е щастието???????Мисля си даже,че човек обзет от мисли за миналото и настоящето сякаш отрязва пътищата си към него...............Търсейки го-ние невидимо минаваме покрай него........или просто то е в нас и чака да му се отвори врата........................Душата ми се лута и блуждае-една самотна сянка,обвита в тъмнина.Къде ли съм аз???????.........
Депресията е много опасна. Тя може да бъде смъртоносна. Смъртоносна за душата, но какво е тялото без душа. Всеки от нас изпада в такива състояния, но дали самосъжалението и затъването все по дълбоко в мрачните мисли може да ни изкара от това състояние. Не можем да чакаме това състояние просто да отмине, защото понякога депресията ни сграбчва толкова силно в лапите си, че с всеки изминал ден е все по-трудно да се измъкнеш от блатото.
Има едно лекарство и то се нарича УСМИВКА. Усмихвай се, усмихвай се постоянно и на всичко. Усмихвай се сутрин на огледалото в което се гледаш, усмихвай се на ръцете си, на хората по улицата. Усмихвай се на птиците, които пеят сутрин, на децата тръгнали на училище. Усмихвай се на вестникопродавеца, на продавача на закуски, на натъпканите в рейсовете хора. Усмихвай се на близките си, на колегите на приятелите.
Просто се научи да се усмиваш и тогава ще разбереш, че депресията е нещо от което страдат ДРУГИТЕ.