История и развитие на татуировките.

Татуировките представляват вмъкнати под кожата оцветени материали. Първите татуировки сигурно са се появили по случайност. Това най-вероятно се е случило при търкането с изцапана с пепел ръка на някоя рана. След като раната зараснала белега е останал за постоянно. За съжаление не разполагаме с много факти, свързани с появата на татуировките.

Най-старите за сега татуровки пренадлежат на човек, чието тяло е било намерено през 1991 година замръзнало в планина между Австрия и Италия. Археолозите твърдят, че този мъж е на поне 5000 години. По неговото тяло има 57 татуировки : кръст на вътрешността на лявото коляно, шест прави линии, дълги 15 сантиметра по-горе от бъбреците и многобройни успоредни линии на глезените. Разположението на татуировките навежда на мисълта, че човека вероятно е бил подложен на лечение на артрит.

В 1948, 120 мили северно от границата между Русия и Китай, руския археолог Сергей Руденко открива група гробове с мумии, датиращи от около 2400 пр.н.е. година. По техните тела има изобразени животни, които са имали магическа стойност. Напълно е възможно също така татуировките да са показвазвали и общественият статус на индивида в общността.

Египет :

В древният Египет е съществувала практика да се татуират жени-жрици с обредна цел ( между 2160 година пр.н.е. и 1994 година пр.н.е.). Татуировките са представлявали група от точици и чертички, подредени в абстрактни геометрични фигури. Малко по малко египтяните са разпространили практиката на татуиране по целият свят - в Крит, Гърция, Персия и Арабия. Около 2000 година пр.н.е. тази практика достигнала и до югоизточна Азия ( западните азиатски номади ), от където по-късно се разпространила и в Япония.

Япония :

Най-ранното свидетелство за татуиране в Япония е намерено под формата на боядисани или гравирани статуетки-лица. Тези статуетки датирали от преди 3000 години пр.н.е. Най-вероятно са служили като заместници на живите индивиди, които е трябвало да придружат мъртвеца при пътуването му към неизвестното. Татуировките имали религиозна и/или магическа стойност.

Първото писмено свидетелство за татуиране в Япония датира от около 297 години пр.н.е. Японците са се интересували от това изкуство предимно с религиозна цел. Техните татуировчици са били безспорни майстори. Традиционната японска татуировка обикновено е по цялото тяло.

Полинезия :

Полинезииските татуировки се смятат за едни от най-сложните и умели в древният свят. Те също са имали религиозна цел. Често индивида е татуиран  през целият си живот, докато се покрие цялото му тяло, включително и лицето.

В Самоа най-често са се татуирали представителите на видни семейства и вождовете на племената. Татуировките са се правили след встъпването на младият вожд в пубертета и са бележили неговото съзряване като мъж, както и ръководната роля в племето. Първата френска експедиция в Самоа през 1787 година докладва, че "бедрата на мъжете са татуирани по такъв начин, че човек може да си помисли, че са облечени, въпреки че те са почти голи". Тази практика на татуиране се пренася в Нова Зеландия, а по-късно и в Европа.

В Хавай особено разпространено е било изкуството на татуиране, наречено "какао". Татуировките са служили не само за декорация, но и за различаване на отделният индивид, както и за запазване на здравето и духа.Мъжете обикновено са се татуирали по ръцете, краката, тялото и лицето сложни плетеници, имитиращи плетени тръстики или други естествени фигури. Жените най-често са си татуирали краката, пръстите, китките и езика. Спристигането на западни мисионери татуирането е почти прекъснато, тъй като църквата е против това изкуство. Смятало се е за езически обред.

Нова Зеландия :

Както казахме татуировките в Нова Зеландия са били пренесени там от Полинезия. Те отличавали индивида племето, както и отделните племена едно от друго. Отразявали най-важните моменти от живота и подвизите на предците.

Индонезия :

Борнео, Индонезия е едно от малкото места по света, където традиционното родово татуиране се практикува в продължение на хиляди години и до днес. До скоро много племена почти не са имали контакт с външният свят, в резултат на което те са запазили традиционният си начин на живот, включително и татуирането. Родината на така наречените днес "трайбъли" е именно Борнео.

Тайланд/Индия :

И до днес особено разпространен в Тайланд и Индия е мотива за митичният монах Хануман. Той се рисува върху тялото от монаси, като се смята че те влагат магическа сила в татуировката. Жени не се татуират, защото е забранено жена да докосне монах, а пък се смята, че жените са достатъчно силни.

Африка :

В Африка, където хората са с тъмна кожа е било трудно да се правят цветни татуировки. Те са използвали друга техника, която не е точно татуиране. Те са повдигали кожата и са правили ряз с нож или друг остър предмет, след което са "вграждали" специален пясък или пепел. Получавали са се релефни рисунки, подобно на браилово писмо.

Гърция/Рим :

Гърците са учили татуиране от персииците. Техните жени са смятали татуировките за екзотични белези на красота. Римляните пък са възприели татуирането от гърците. Най-често са татуирали робите, изнасяни за Азия с надпис "платен". Татуировките също така са използвани и за наказание. Когато Константин става император и премахва забраната върху християнството много татуирани роби, затворници, гладиатори са изгонени от Рим. Константин смятал, че човешкото лице е подобие на лицето на Бог и не трябва да се замърсява или обезобразява с татуировки.

Келтите :

Келтските татуировки обикновено били двойни или тройни сини спирали. Плетениците също са били разпространени. Те са оформяли сложни плитки и лабиринти, което е символизирало възможните пътища на живота.

Централна/Южна Америка :

В Перу са намерени мумии на татуирани инки. Когато през 16 век Кортез и неговите конкистадори достигат до Мексико ( 1519 година ), те са ужасени от факта, че месните хора не само почитат статуи и идоли на дяволи, но и си ги рисуват по телата. Испанците, които до тогава не познавали татуирането приписали това на сатаната.

Северна Америка :

Татуиране е било разпространено сред коренните жители на Северна Америка - индианците. Рисунките са Символизирали проявената храброст при битка или лов.  В северозападна Америка жените са си татуирали брадичките, като знак че са женени или да покажат своят племенен статус. Първото специализирано студио за татуировки е било открито в Ню Йорк през 1846 година. Негови клиенти са предимно войниците, участници в гражданската война. През 1891 година Самюъл ОРайли изобретява и първата електрическа машинка за татуировки ( дерматограф ).

Англия :

След завръщането на капитан Кук от пътуването му към Полинезия татуирането се разпространява бързо сред моряците. В 1862 година малко преди да се качи на трона крал Едуард  VII си татуира кръст на Йерусалим, с което татуирането става модерно сред британската аристокрация.

Франция :

През 18 век френските моряци се връщали от пътувания татуирани. През 1861 година корабният лекар Морис Бърчър публикува своите изследвания за медицинските усложниения при татуирането. След тези публикации флотата и армията забранява татуирането на служещи войници.