Мисля, че мястото му е и на двете места. "Съблякох всичко ... и заплувах". Много метафорично. Голо тяло във водата, а също така съблечени са всички ужасни мисли и се впускаш в невероятното. Впускаш се не как да е, а като плуваш. Животът се е зародил във водата. Преди и сега. Преди - затворено пространство, предпазливост, причинена от страхове. А сега - нещо необятно, страхотно, изпълнено с вяра. И много ми харесва разрушителния елемент - "помете ... изградените ми диги". Тук разрушаването е освобождаващо! Мисля, че финалът не е представен убедително. Ясно ми е какво изразява, но според мен това не са най-точните думи.

Благодаря ти за за чудесния коментар.:-) Стана ми мило...и наистина много добре си ме усетила...А, пък за финала ме порази, защото и на мен не ми се връзваше това отрицание накрая... и като че ли сриваше цялото стихотворение... Направих му редакция, не знам доколко е сполучлива... но изразява мен самата, защото наистина достигнах и открих онази най-съкровена и истинска  част от себе си, която не познавах... Благодаря ти още ведъж. :-)

Редакцията наистина е добра. В първият му вариант нещо ме притесни,макар да не разбрах какво точно. Не зная защо ,но на твоите стихове плача, явно докосват нещо в мен, а и те  са толкова искрени,съкровени, пълни с чувства.А може би аз съм ревла?!?! Очаквам още стихове...