Тъй дълго...
дълго те жадувах...
не знаех ... пътят
накъде отвежда...
плачеше сърцето
ми... аз чувах...
загубило... във
себе си надежда...
И когато не
очаквах... ти дойде...
огромна...
истинска... красива...
не знаех даже... мога
ли да плувам...
помете...
изградените ми диги...
Приех те... като мое
изцеление...
съблякох всичко... и заплувах...
вече зная... че
си болка и спасение...
намерих себе си... не е ли чудо...