Тъмно.
Тъмно е небето.
И стегна студ, втвърди водата, от течност се превърна в гладък лед, студът променя същината, без милост вледенява мироглед.
Студът забива ледените тръпки, кръвта забавя, тя едва пълзи, острие от лед пронизва се в сърцето, ледът не може да тупти.
Шепите ти, едва ли ще ме стоплят, премръзнали от този силен студ, сега съм лед, а бях вода течаща, сега боля, допра ли се до плът.
се случват мънички неща, които лекичко се трупат и става купчинка до вечерта.
Купчинките се събират бавно, ден, по ден расте купът, пълни се със малки случки и оказва се живота е това.
В очакване на шеметни събития, някак си живота е отминал, остават мъничките жестове, в които истинското щастие се скрило.
Една целувка, очакван поглед, една подадена ръка при трудност, едничка дума, казана навреме, уж ...
Още архиви
всички ключови думи