Тъй дълго... дълго те жадувах...

не знаех ... пътят накъде отвежда...

плачеше сърцето ми... аз чувах...

загубило... във себе си надежда...

И когато не очаквах... ти дойде...

огромна... истинска... красива...

не знаех даже... мога ли да плувам...

помете... изградените ми диги...

Приех те... като мое изцеление...

съблякох  всичко... и заплувах...

вече зная... че си болка и спасение...

намерих себе си... не е ли чудо...