Интересно как ще се организира подобно нещо, след като в някои училища, като нашето, всички класни стаи при полудневно обучение са заети по цял ден.

ще се назначават ли възпитатели или класният остава да си пази децата до 17 часа?

---

Това е искане на асоциации към МОМН и Правителството - представено им този месец. За сега те само с получили искането - не са отговаряли и не са казаали дали и кога ще разгледат възможностите. Ако и когато изпълнителната власт реши, да обсъжда възможности - тогава ще има предложения за възможни отговори на въпроси като кой, къде и как.

Аз лично съм подкрепила искането. И сме го обсъждали в последните 1,5 година. За да стане възможно по отншение на пространството (въпросът на Куини) тръгвайки от сегашното положение са нужни около 7 години във всички големи градове. В малките населени места и изобщо - там където режимът на учене и в момента е едносменен - са нужни 1,5 до 3 години. От мига, в който реално сатртира прилагане. А колко време би отишло, за да се постигне съгласие и да се планира и осигури с правила, разбираеми за всички - т.е. всичко което трябва да се свърши преди да запобни прилагане -зависи. Но според досегашния ми опит - не по-малко от 3 години при наличие на добра воля.Без нея - няма да го видим докато сме живи.

Ако  освен граждансикте организации се окаже, че и институциите и професионалистите в образованието искат това да се случи и то се случи - ще се промени стандарта за издръжка на ученик. А дали училището ще използва увеличението да наеме възпитатели или да плаща повече на началните учители (1-4 клас) или друго някакво решение за 5-8 клас, това би трябвало да се решава от училището. Иначе - какъв е смисълът на делегирането на правомощия/децентрализацията?

 

ПП. Иедята на целодневното обучение не е някой "да пази" децата, а те да се обучават в човешки ритъм, подходящ за възрастта им и да има време и възможност и за по-интересните, но по-бавни други обучителни дейнсти - освен т.нар. "фронтално преподаване".

:) MariaD ако директорите тръгнат по логиката "осемчасов работен ден", класният буквално ще пази децата, защото физически няма да има сили за друго. Физически е доста трудно да се издържи на натоварване, при което се работи с ученици по цял ден. Аз съм издържал три седмици, ама преди 12 години. повече не. Сега има опити класните да дежурят по една седмица на занималня, но при заплата от 450-550 лв, е трудно да се прави нещо повече от пазене.

Стефанов, логиката на 8 часовия работен ден и логикита на "предоавателска заетост" са различни - иначе нямаше да съществува норма на преподавателска заетост (която я има във всички известни ми образователни системи) и животът на директорите щеше да е в пъти по-лесен. Това, че сега някои директори се опитват да омаловажат смисъла и значението на "преподавателска заетост" и да ви вкарат в още часове пряка работа с деца се дължи на:

• дългогодишната безпроблемна (т.е. без съпротива от ваша страна) употреба на лекторски часове в значителни обеми - което е оставило неприятния предразсъдък, че на учителите не "им пречи особено" да имат часове над нормата
• "шок и ужас" от бюджетната перспектива и безбройните парченца, на които е нацепено 1/3 финансиарнето на разходите на училището, които пристигат през най-невероятни периоди и дори към момента (6 седмици преди края на бюджетната година) все още не е ясно къде са някои плащания. Тази ситуация, която не е създадена от директорите, ги кара обаче да се опитват да правят твърде много неща "по-най-евтиния начин", което супер уморително и нискоефективно, но им изглежда като "най-малко рисковано". Защото го смятат за "временно" - т.е. докато стане ясен бюджета за следващата година. Големият въпрос е как да предотвратим тези "временности" да станат "постоянности". Имам мисли и по този въпрос. Макар, че на мен точно не ми прилича.

След като идеята е "не някой да пази децата", а да бъдат обучавани, следва да се разкрият места за възпитатели или на водещите такива часове да бъде заплатено, а не всичко това да мине под надслова "8-часов работен ден"

Задължителното целодневно обучение на децата от първи до четвърти клас ще бъде въведено поетапно, каза днес във Варна главният секретар на Министерството на образованието Красимир Вълчев, който се срещна с директорите на училища в крайморския град. Най-вероятно през 2010 г. целодневното обучение ще обхване един випуск. Вълчев посочи, че през 2010-а ще влезе в сила задължително предучилищно обучение /две години/ за децата преди първи клас. Освен това за началото на следващата учебна година е предвидено да бъдат повишени ученическите стипендии и да бъде променен механизмът за разпределянето им. Пред директорите Вълчев посочи, че те няма да получат 10-те процента от средствата за делегирани държавни дейности, които бяха спрени. За Бюджет 2010 той коментира, че ще бъде 90 процента от настоящия, предвидени са и 46 млн. лв. за кариерно развитие и диференцирано заплащане на учителите. Вълчев посъветва директорите да отделят още в началото на годината необходимите средства за диференциране на учителските заплати.
БТА

Днес ми се иска да съм позитивно настоена. Затова рових докато открих, какво му е хубавото на целодневното обучение от гледната точка на прфесионалистите в образвоанието. Открих, че въвеждането му поне ще уреди по един категоричен  и безкомпромисен начин въпроса с норматива за перподавателска заетост. Това е е един от малкото паднали от небето случаи на синдикатите да покажат какъв е смисълът от тях в образованието. Именно в образованието. А не в кое да е производство, в което се полагат работни дрехи. Ако обаче видите, че синдикатите нехаят, не ви питат как според вас трябва да се фиксират правилата и пр., изобщо не се колебайте да се самоорганизирате в училище. Обмислете си как най-добре за децата трябва да се разпределят вашите часове, изчислете колко не достигат и какви дейности вие бихте искали да се извършват с децата от колегите ви, които ги поемат след вас и направете предложение на директора ка да стане работата. Така на директора ще му остане само да бори община и МОМН за мястото и по-добри условия за децата. И ще ви е признателен за това, че не трябва да измисля как да стане нещо , в което вие сте най-добри.