Здравей!Добре дошла в тази общност.Кой клас си?Аз съм шести и следователно съм на 12.Да се върна сега на темата.
Значи а четвърти клас поне в моето училище имахме различни учители по някои предмети.По музика имахме една госпожа.Тя беше започнала много добре с нас.Беше установила, че не сме наясно с нотите и изобщо с музиката.После, и ние не разбрахме защо ,тя се махна и дойде нова учителка.Тя не беше много красива и нямаше толкова умения като старата ни госпожа и ние не я харесвахме.После започнахме да й викаме “циганка” и т.н.
В пети клас си имах проблеми с нея.Тя ни се оказа класна.Непрекъснато се обаждах и я прекъсвах и я ядосвах.И през повечето време тя ми се караше и се губеше часа.Даже веднъж (както съм споменавала) ме прати при училищния психолог.Обясних какъв ми е проблема и тя също ми обесни,че не е редно да съдим хората по външния вид.Каза също да си мълча и да видя що за човек е госпожата.И наистина се оказа права.Сега на ден трбява да я видя дори само,за да кажа едно “О, госпожо.” или “Здравейте, госпожо”.
Та според мен е напълно нормално да се разбираш повече с учителите.С тях повечето пъти имаш какво да си кажеш.Пък и както каза queen_blunder те са учили за това да контактуват с учениците.
Смятам,че може да има учители, които да се привързват повече към учениците.Моето име е много кратко (Ив и съм момиче) и преди да стана пети клас всички учители в училище ме знеха.А директорката например е много приятелски настроена към мен (за другите не знам).Дано не ставам банална,защото досега не съм писала толкова.
Един умен човек беше казал, че по дърво, което не дава плодове, никой не хвърля камъни. Така че бъди подготвена, че по пътя си ще срещаш завистта в различни форми винаги, когато имаш някакъв личен успех. С това положение не се свиква напълно, но осъзнавайки го, започваш да приемаш завистта и въобще хорските недостатъци все по-безболезнено.
Сега малко да се опитам да отговоря на конкретните ти въпроси, защото предният ми пост беше доста общ и отвлечен.
За съжаление никога не можеш да бъдеш сигурна в приятелството на другия. Бил той и учител. Все пак, обикновено когато учителите са добронамерени и приятелски настроени, те са искрени.
С риск да огорча почитателите си, еднакво съм добронамерен към всички. Все пак има ученици, с които ИЗВЪН часовете бих избягнал да говоря, защото съм бил оскърбен от държанието им в определен момент (примерно в час). Това не означава, че не съм склонен да простя, ако човекът се промени.
Нормално е някой да се прави на интересен на околните като ти се подиграва. Щом го прави, значи има и кой да му се радва на простотиите.Не е задължително ти да си дала повод. На някои хора им е скучно на училище и се чудят с какво да си запълват времето. От друга страна, хората са жестоки. Понякога дори родителите оправдават и поощряват агресията на децата си.
От собствен опит мога да ти кажа, че няма такова нещо "задружен клас". Колкото и да сте близки, се делите на 4-5 групички, по-рядко излизате заедно. Ако твоята групичка е от един човек и не можеш да издържаш подигравките, помоли родителите си да говорят с неговите (техните), ако трябва класната или директорката да съдейства. 11 клас е малко късно за превъзпитание, може и да няма ефект. Ако можеш да изтърпиш - догодина сте абитуриенти и после вече всеки по своя път.
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи