Важно е в училищата ни образователите да се чувстват в сигурност, както в икономическо отношение, така и психическо. Вероятно някои образователи биха били готови да преподават, без много да се притесняват за икономическото си положение; вероятно те идват, за да преподават и то поради причини от психологическо естество, но всеки образовател би трябвало да се чувства в сигурност, би трябвало да се чувства като у дома си, материално обезпечен и без финансови грижи. Ако образователят не се чувства самият той в сигурност и съответтно духът му не е свободен, за да посвети вниманието си на ученика и на сигурността на последния, то той не ще може да бъде цялостно отговорен. Ако образователят не се чувства щастлив, вниманието му ще бъде раздробено и той не ще е способен да даде най-доброто от себе си.

Съответно е важно да се подберат и учителите, които подхождат, канейки заинтересуваните да отседнат известно време в нашите училища, за да се прецени дали биха участвали с щастие в случвашото се тук. Тази преценка трябва да е взаимна. Чувствайки се тогава щастлив, в сигурност и у дома си, учителят може да пресъздаде у учениците това чувство за сигурност, това чувство, че училището е техен дом.

Нали да се чувстваш у дома си предполага да не изпитваш никакъв страх, да имаш чувството, че физически си защитен, че получаваш грижа и че си свободен? Защитата, дори и ученикът да може да се възпротиви на идеята да бъде защитаван, добре пазен, не означава той да бъде държан в затвор, да бъде арестуван и надзираван с критично око. По всичко личи, че свободата не ще рече да правиш каквото ти харесва и е също така очевидно, че никога не можем да правиш изцяло това, което ти харесва. Целта да правим това, което ни харесва - това, което наричаме личната свобода и което се състои в това да желаем да действаме така, както ни се нрави - е породила социалната и икономическа неразбория в света. Реакцията спрямо тази неразбория е тоталитаризма.

Свободата е нещо много сложно. Необходимо е да се разглежда с изключително внимание, тъй като свободата не е обратното на робството, нито пък е бягството от обстоятелствата, в които се намираме. То не е да се отървем от нещо или да избегнем противното. Свободата няма противно; тя съществува по себе си "пер се". Самото разбиране на естеството на свободата е разбуждането на интелигентността. Не става дума да се адаптираме към това, което е, а да разберем това, което е и по този начин да го надминем. Ако образователят не разбира естеството на свободата, той просто ще налага на учениците си своите предразсъдъци, своите ограничения и своите заключения. Естествено ученикът ще се съпротивлява или ще приеме от страх и ще се превърне в конвенционално човешко същество, стеснително или агресивно. Единствено разбирайки свободата да живееш - не идеята за свобода или схващането за думата, което се превръща в лозунг -, духът добива пълната свобода да учи.

Излиза, че училището ще е място, където ученикът е преди всичко щастлив, където не е кършен, където няма страх от изпитите и където не е заставян да действа според даден модел или система. Това е място, където се преподава изкуството да учиш. Ако ученикът не е щастлив, то той не е способен да изучи това изкуство.

Счита се, че ученето е запаметяването, регистрирането на информации. Това прави духа ограничен и съответно до голяма степен префабрикуван. Изкуството на учението е да се отдава полагащото се място на информацията, както и да се реагира ефикасно спрямо наученото, но същевременно е и да не бъдеш психически затворник на границите на знанието и на изображенията или на символите, създавани от мисълта. Изкуството изисква всяко нещо да бъде поставяно на точното си място, а не според някакъв идеал. Разбирането на механизмите на идеалите и на заключенията е овладяване на изкуството на наблюдението. Едно схващане, изработено от мисълта, във функция от миналото или проектирайки се в бъдещето, това е идеал - идея, която проектираме или пък спомен. Това е китайската игра на сенки, абстракция от действителността. Тази абстракция е бягство пред настоящето събитие. Да подминеш факта значи да си нещастен.

Можем ли, като учители, да помогнем на ученика да бъде щастлив в истинския смисъл на думата? Можем ли да му помогнем да се заинтересува от това, което действително се случва? Това е вниманието. Ученикът, който при слънце наблудава полетa на листо е внимателен. Заставен ли бъде да се върне към учебника си в този същия момент, би означавало да обезкуражим вниманието и обратно, подпомогнем ли го да наблюдава цялостно това листо го прави съзнателен за дълбочината на вниманието, което изключва всякакво разсейване. Също така, тъй като току що е видял какво подразбира вниманието, той ще може да се върне към книгата си или към това, което се преподава в момента. В това внимание няма нито заставяне, нито конформизъм. То е тази свобода, в която има пълно наблюдение. Може ли и самият образовател да има това качество на вниманието? Само тогава, когато го има той може да помогне и другиму.

Повечето от нас се борим против разсейването. Предположете, че сте се замечтали и че духът ви препуска; това е, което се случва действително. Наблюдавайте го. Това наблюдение е внимание. Съответно разсейване няма.

Можем ли да преподаваме това на учениците и научава ли се това изкуство? Вие сте напълно отговорни за учениците. Вие трябва да създадете тази атмосфера, в която се научава, в която има сериозност напоена с чувство за свобода и щастие.

из "Писма до училищата",
от Джиду Кришнамурти
15 януари 1979

 

Впечатления от посещението на училище Брокууд в Англия