avatar

Впечатления от посещението на училище Брокууд в Англия

Това е кътче, където не властват амбицията и съревнованието, а нещо по-дълбоко - потребността всеки да открие уникалното си място в живота и да го следва, изживявайки пълнотата на единството с другите хора. Важен е размисълът и интуитивното прозрение, което идва в съзерцание, а не установяването на някаква схема на мислене и стремежът към успех и възпроизвеждане.
non-violentworld.gif
Училището, което посетих, се намира на около 100км на юг от Лондон, близо до гр. Уинчестър в местността Брокууд. Основано е през 1969 година от Джиду Кришнамурти, философ и прочут духовен учител от 20 век. Кришнамурти основа няколко училища в Индия, едно в Англия и едно в САЩ. Тъй като той не е утвърдил определен метод или философия тези училища имат различен подход. Всички те, обаче, споделят общия интерес към възпитанието, което е нещо повече от просто преподаване на знания и умения и което възпитава изкуството на живота.

Красивата природа и тишината са първото, което пренася посетителя в едно друго измерение. Училището е разположено в бивше имение сред вековни дървета и обширни поляни, където спокойно се разхождат диви зайци и фазани. Постигане на хармония , потапяйки се във ведрината и покоя, е главен принцип, ръководещ хората тук. Красотата и тишината подтикват към вслушване в себе си и настройване на вътрешната тоналност в съзвучие със симфонията на цялостния живот.

Това е кътче, където не властват амбицията и съревнованието, а нещо по-дълбоко - потребността всеки да открие уникалното си място в живота и да го следва, изживявайки пълнотата на единството с другите хора. Важен е размисълът и интуитивното прозрение, което идва в съзерцание, а не установяването на някаква схема на мислене и стремежът към успех и възпроизвеждане.

Най-поразителното в атмосферата на училището е не във факта, че учениците, които са на възраст между 16 и 19 години не изучават нито един задължителен предмет и имат пълна свобода и избор, нито във факта, че всеки работи по индивидуална програма, а в усещането, че си в свое семейство, в свободата да бъдеш обичан, разбран, подкрепян в избора си.

А пътят към взаимното приемане е диалогът, който в същото време е и метод за решаване на възкликнали проблеми. Диалогът тук е жив, непринуден и неспирен и се случва спонтанно на обедната маса, край камината, в коридора или на разходка по поляните наоколо.

В това не по-голямо от 80 човека семейство, между които 50 са ученици, а около 30 учители, равноправието се гради на основата на споделените отговорности и общия труд, който дава самочувствие на всеки, че е нужен на другите. Ученици и учители се грижат съвместно за чистотата на училището, за градина и оранжерия, за приготвяне на храната.

Тук всеки е избрал училището за свой дом и цени мястото си в него. А резултатът е, че домът като най-интимна принадлежност на човека към света се превръща в главен възпитател и критерий за позволено и непозволено в поведението. Защото у дома се отключва най-съкровеното у човека - любовта, която би трябвало да е неписаният закон в основата на всички законодателства. Може би затова отношенията между хората, който наблюдавах не бяха просто любезни или изискани, а естествени и пълни с доверие.

Доверието можеше да се забележи външно във винаги незаключените врати на личните стаи в свободното безнадзорно ползване на библиотека, компютри, ксерокс, спортни съоражения, кафе машини по всяко време. Доверие, постигнато още чрез висока вътрешна самодисциплина, осигуряваща безупречен ред.

За високото качество на живота тук не по малко способства фактът, че се работи без напражение и не се търси количеството на свършеното, а качеството, което се определя от мотивът и целта на извършения труд. Трудът не е самоцел, предназначението му е да прави човека хармоничен. Затова тук се отхвърля всяка работа и скорост водещи до стрес, всяко нежелано действие, което убива радостта и превръща живота в абсурдно мъчение и гонитба на преходни ценности.

Уникалната атмосфера на училището е в резултат и на многоцветната палитра от 25-те народности от всички континенти, присъстващи тук и доказва неуспоримо думите на своя създател, че мирът и разбирателството са възможни, защото въпреки различията ние сме част от едно универсално планетарно съзнание.

В очите на новодошлия, Брокууд изглежда природен резерват с хармонично вписани в него човешки отношения. Колко ли усилия и средства струва подържането на този модел - питаш мислено, за да осъзнаеш изведнъж пра-старата истина, че любовта е ключът навсякъде, където невъзможното се превръща във възможно и няма пречки да живеем по нейните закони още днес, където и да е по света.

 

http://bulgaria.indymedia.org/newswire/display_any/7823