Следва пътят, който то извървя от лансирането на идеята тук, на дата 13 март, до официалното му публикуване на 26.03.2012 г.
На 13 март написах следното:
Скъпи приятели,
Хайде тогава, казвайте харесва ли ви така (щрак тук), или не ви харесва.
Който има забележки да внася своите поправки или нови елементи направо в документа, споделяйки кратичко с нас тук обосновката си.
Подчертавам, че идеята ми е да се държим на положение: да сме максимално стегнати и да не губим ценно време в анализ и хипотези за поправка на нещо непоправимо.
Има кой да ни чуе Доротеа. Има! И все повече хора ще ни чуват, пък и отговарят с думи и действия!
(Който е любопитен може да види тук съдържанието на нашия закон до момента. )
Относно: Покана за коментар по (проекто)становището ни .
Като цяло е по -добър от сегашния закон. Харесвам промените в струтурата и така формулираните цели. На училището се възлагат и възпитателни функции - гражданско образование, нравствено, демократично и прочие възпитание.
Мотивирането се определя като основна функция.
Не ми харесва:
Оромната централизация на управление на системата: Голямата маса от учители и служители са лишени дори от най-дребните лостове за въздействие. Педагогическите съвети имат (както и УН) само консултативни ф-ии. Абсолютната власт на регионалните началници и пряко подчинените им директори дава голяма възможност за идеологизация на системата в зависимост от управляващата партия и не кореспондира с демократичността гарантирана от конституцията. Къде е гарантирано разделението на власти с този закон?
Прекалената либерализация в обучението (особено в началната степен) ще води до натрупване на голям дефицит от компетентности, най вече в началото на прогимназиалния етап, който не би могъл да се компенсира в следващите години. Ще се увеличат твърде много и сега съществуващите противоречия между начални и прогимназиални учители, както и между другите степени.
В така формулирания първи принцип не е съвсем ясно за какво трябва да бъдат мотивирани учениците.
Предлагам:
Да се върне отнетото право на педагогическите съвети да приемат разпределението на часовете преди началото на учебната година.
Да се отмени забраната за оставане във втори , трети и четвърти клас. След първи клас на учениците да се поставят и количествени оценки.
Първият принцип да се формулира: ”....мотивирани за високи резултати в учебната дейност и успешна реализация в България.”
И най-важното: С този закон да се гарантира приоритета на образованието, чрез приоритетно финансиране на всички управленски нива.
Становището е окончателно и, като такова, публикувано в сайта на "Новото образование" (тук).
Благодаря на всички за участието!
17.4.2012, zdrave.net
Да не бъдат закривани болничните училища в България, настояват родители, учители и неправителствени организации. Законопроектът за предучилищното и училищното образование, внесен в Народното събрание от Министерски съвет, предвижда съществуващите в страната ни болнични училища да се закрият. В такива училища обикновено се обучават деца, които се нуждаят от продължителна хоспитализация. Вносителите предлагат за периода на лечението си децата да се обучават в индивидуална или самостоятелна форма на обучение от училище, определено за всяко конкретно дете от началника на съответното регионално управление на образованието, на чиято територия се намира болницата. До пет години помощните училища също трябва да се закрият или да се преобразуват в неспециализирани, предвижда проектът.
Против новите текстове се обявиха национално представителни организации на и за хората с увреждания, които членуват в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. В становище до образователния министър Сергей Игнатов, социалния министър Тотю Младенов и парламентарната комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, организациите заявяват, че закриването на болничните училища е проява на дискриминация към тези ученици.
„Във всички страни от ЕС, както и в редица страни извън него обучението на болни деца се осъществява от болнични училища, които са самостоятелни звена на бюджетна издръжка”, се казва в становището.
„Новите регламенти ще доведат до по-ниско качество на обучението на болните деца, до липса на обучение за част от болните деца или формално осигуряване на такова – за други. Ще се засилва сегрегацията на боледуващите деца и ще се намали възможността за успешната им реинтеграция в училище. Децата отпаднали от обучение ще се увеличат”. Това пък се казва в становище на 99-о основно болнично училище „Проф. В. Томова". Ако всеки родител бъде принуден да търси училище за хоспитализираното си дете чрез РУО в съответния град, процедурата би била твърде тромава и дълга, и родителят би предпочел да се грижи за здравето на детето си, а то ще пропуска време за обучение и ще се чувства изолирано, посочват педагозите. И за да оборят твърденията, че болничното училище е отживелица, цитират практиката на други европейски държави. В Белгия например има 25 болнични училища в 55 болници в страната и 160 болнични учители, които са на държавна издръжка. Във Великобритания действат 31 болнични училища на общинска издръжка и голям брой служби, които предлагат болнично и домашно обучение. В Германия болничните училища са над 150. Подобна е и практиката в Холандия, Испания, Швеция, Швейцария, Полша и др.
От Сдружение „Деца с онкохематологични заболявания” също са се обявили против готвените нормативни промени. От там отбелязват, че децата, обучавани в такъв тип училища, обикновено се нуждаят от лечение, което може да продължи месеци и дори години, и интеграцията им в масово училище в преобладаващата част от случаите е невъзможна. Според родители на деца с онкохематологични заболявания, закриването на болничните училища и лишаването на децата им от образование нарушава Конституцията, която гарантира правото на обучение за всеки български гражданин.
Вносителите на законопроекта не са взели предвид решение на Комисията за защита от дискриминация, която се е произнесла по въпроса за закриването на болничните училища още през 2010 г. Тогава родители на болни деца поставиха въпроса на вниманието на комисията, след като въпросните текстове бяха внесени за първи път в парламента. Според КЗД, закриването на болничните училища и преминаването на децата към индивидуална неприсъствена форма на обучение обуславя риск те да не получат качествено образование, а родителите им да не могат да работят. Освен това, такава стъпка би била нарушение на Европейската социална харта и чл. Е от хартата по отношение на децата с увреждания и неравното им третиране при достъп до образование. Решението е обжалвано от образователното министерство пред ВАС, който е потвърдил предписанията на КЗД. Това обаче не е попречило същите текстове да влязат отново в парламента през април 2012 г., внесени от Министерски съвет. В мотивите към законопроекта липсват аргументи за закриването на училищата, както и анализ за това какво се очаква да се случи след промяната.
Становище
На „Свобода за всеки – адвокати“
относно Проектозакон за предучилищното и училищното образование
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи