Становище по проектозакона на МОМН

Имаш моята подкрепа :) Ще добавя и някои неща по-късно.

Здравейте,

 Съжалявам, че не съм писал известно време. Конкретно за становището - моето лично виждане е, че този фундамент, който е съществувал до сега (училището е възпитател, училището е отговорно за учениците и т.н. институционални простотии) или да се премахне и на негово място да се постави простото предположение, че "УЧЕНИЦИТЕ ИМАТ ГЛАВИ И МИСЛЯТ С ТЯХ", или поне това предположение да се добави към изгнилия фундамент. От това предположение вече, се премахват хиляди безполезни забрани, ограничения, ненужни и неефективни наказания и т.н. За децентрализацията мога да кажа само, че не само е най-добрия път, по който можем да вървим, но е и единственият.

       И все пак, редно е да попитам, против кои конкретни неща ще се обявим? В смисъл, ако може да ги посочите в членове от закона, за да може поне да ги обсъдим, дори ако трябва да предложим ясна алтернатива.

 

Две "анархистични" нововъведения в училище

 Ситуацията в българското образование продължава да ме тревожи силно. Ето, тази сутрин чета Становище по проектозакона на МОМН, което е подготвено от приятелите от Новото образование. Там чета следното справедливо твърдение, което изцяло споделям:

Основният и достатъчен за провала на настоящия проектозакон недостатък е неговата идейна назадничавост. Предвид това считаме, че всеки коментар, пожелание или друг принос за неговото "подобряване", са хвърлени на вятъра време и усилия. Ние не желаем и не можем да си позволим да работим за построяването на нещо по най-добрия възможен начин, когато строежът му изобщо не е трябвало да почва... защото са сбъркани духът и основните му идеи.

Показателно е, че преди време някои от колегите от Новото образование влязоха в дискусия с мен когато заявих, че да се хранят надежди, че образователната бюрокрация има намерение да проведе една смислена реформа, правеща самата нея излишна, е съвсем безнадеждна работа. Както забелязвате, след като тия хора, радетели за едно наистина ново образование в България, опитаха всичко да си сътрудничат с Министерството, сега, в крайна сметка са се убедили на дело, че това е, казано на обикновен език, "умряла работа". Похвално е, че "Новото образование" вече е започнало да работи за създаването на закон, базиран на убеждението, че е нужно радикално преосмисляне на началата, върху които е поставено съвременното българско образование.

В същата тази насока работя и аз, но не за да правя проект за закон, а за да влияя за практическата промяна не само на съзнанията на идейно-философско и стратегическо ниво, но и на търсенето, изобретяването и прилагането на конкретни новости, които могат да подобрят ситуацията в самия образователен процес. За една такава иновация искам да напиша днес.

Преди време споделих (във връзка с ученическите протести преди Нова година), че имам предложение да отпаднат т.н. "неизвинени отсъствия", защото не те са начина да бъдат върнати и задържани учениците в класните кабинети; убеден съм, че начинът да бъдат задържани там не е административната принуда и заплахата от наказания, а е съвсем друг, същностен, т.е. е свързан с онова, което се прави в класната стая – и най-вече с това как то се прави. Необходими са коренни промени в самите подходи на основата на дълбоко преосмисляне на отношението учител-ученик. Длъжни сме да се откажем без жалост от ония остарели, архаични, банализирани и затова вече съвсем неработещи форми на отношение, които само пречат да се появи нещо ново, отговарящо на потребностите и интересите най-вече на учениците, но също така и на учителите.

Аз много съм писал в своята книга ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ за това какво именно трябва да се промени, та да потръгнат работите в една желана посока. Примерно, дълбоко съм убеден, че за да е така убит интереса на учениците към ученето – а то всъщност е основната им дейност - явно има нещо съвсем погрешно както в основанията, така и в начините на осъществяването й.

Един пример: учителят трябвало да пре-по-дава, а учениците пък трябвало да поемат тази "сдъвкана кашица" от знания и прочие. Откъде-накъде? Та нали даването наготово предварително погасява интереса на учениците, понеже от тях се иска само пасивно да възприемат наготово даденото, а не да бъдат участници в сътворяването му. Там, където няма търсене, творчество, копнеж по истината и пр., там неминуемо се настаняват убийствената скука, апатията, отвращението от ученето. Ученикът е този, който учи, него не го учат – нима е толкова трудно да се осъзнае толкова прости неща?! Ученикът и учителят са просто партньори в правенето, в реализацията на една толкова фина духовна дейност: развитието не само на умствените, но и на всички останали душевни заложби на пълноценно живеещата личност. В училището трябва да се вдъхне живот и да се изгони онова, което пречи на живота. Учениците ще бъдат спечелени за каузата на собственото си личностно израстване само когато спрем повече да ги подценяваме и унижаваме. Оня, комуто наготово дават знания, сиреч, го смятат за неспособен сам да ги открие, сам да си проправи свой път до тях, е поставен в грозна ситуация на постоянна униженост. Като несъзнаван бунт срещу тази ситуация нашите ученици вече масово показват, че повече не желаят да участват в "процедурите", формите и средствата на собственото си, при това всекидневно унизяване.

Но не и за това ми е думата днес; написаното по-горе е само един, тъй да се рече, преамбюл. Ето че вече мога да напиша разбирането си по оня въпрос, който ме гложди напоследък особено силно.

Когато аз заявих, че трябва да отпаднат неизвинените отсъствия, та учениците да бъдат поставени в ситуация на свободен избор, касаещ собственото им образование, това мое предложение беше прието като кощунство. И като, разбира се, "незаконно". И като анархистично, като предпоставящо една невъобразима анархия. Да, ама не: аз го приложих на дело и се оказа, че нещата не се случват така, както си ги представят ония, които се плашат от всяко, дори и от най-малкото нововъведение.

Щом като съм бил длъжен (по сега действащите "разпоредби") да проверявам кои ученици са дошли за часа и кои ги няма, ОК, ще го правя. В началото на часа вписвам кои са налице, кои ученици липсват. А след това ги изкушавам към свобода по следния начин:

Въвеждам следното правило, важащо за моите часове. По всяко време всеки от вас може, без да ме пита, без да иска разрешение, да излиза от час. Не ме интересува къде ходи и какво прави. Явно има някаква нужда за да е решил да излезе. Нека сам да реши колко време ще стои извън кабинета и кога ще се върне. Ако реши, че няма да се върне, това си е негов избор. И си поема последиците в пълния им обем. Никой друг не може да носи отговорността за твоето поведение.

Казвам им това, и учениците се споглеждат. Разбира се, първият въпрос, който ми задават, е този: "Господине, а ще пишете ли неизвинени отсъствия ако някой не се върне в час?". Отвръщам: „Не! Аз вече съм проверил присъствието, той е дошъл за часа, а след това на своя отговорност е излязъл. Аз не ща, пък и не мога да го държа насила в час. Нали все пак не сте вързани с въжета за чиновете? Казах че всеки може, когато пожелае, да излезе, само това казах. Не е ставало дума за това да напусне часа и да не се връща. Условието е: този, който реши да излезе, да го направи по максимално безшумния начин, без да пречи на заниманията на останалите." Това казах на учениците, някои се опитаха да се "пазарят", искайки да изтръгнат от мен обещание да не им пиша отсъствие ако не се върнат в час, но не постигнаха желанието си.

Беше ми интересно какво ще стане. При това им поставих още едно условие, тъй като наближаваше края на срока. Ето го и него:

За да получите срочна оценка по моя предмет трябва да имате най-малко три изпитвания и оценки. Ония, които нямат, оттук-нататък сами трябва да решат кога желаят да бъдат изпитани, за да получат липсващите им оценки. Времето е малко, има доста хора за изпитване, ала не чакайте последния момент (когато „ножът опре о кокала”), както сте свикнали, а сами решете кога да ви изпитам. И побързайте. Ония, които се правят на разсеяни и чакат до последния момент, ако се окаже, че накрая няма време да ги изпитам, ще получат толкова "служебни двойки", колкото изпитвания не им достигат до три. И има още нещо: ония пък, които имат три или повече оценки, също трябва да проявят активност в оставащите часове, за да ме убедят, че заслужават съответното ниво: 6, 5, 4, 3. Ако и те не направят нищичко, също ще получат по една "служебна двойка".

Ето че ситуацията се усложни. Разбира се, веднага се намериха ученици, които, не направили и най-малък опит да я осмислят в целостта й, станаха и един по един си излязоха от стаята. Общо взето средно по 3-4-5-6 ученика от клас си излизаха, а повечето от тях и не се връщаха. Но пък за сметка на това се оказа, че атмосферата значително се подобри: тия, които бяха решили да останат, вече знаеха защо остават!

Нововъведението проработи. Тия, които отначало си излизаха, в един момент почнаха да остават, понеже времето течеше, а пък те трябваше сами да решат кога да бъдат изпитани. Или пък да проявят активност за да ме убедят, че съответната крайна оценка е справедлива и заслужена. Работите потръгнаха. Тия ученици, които проявиха пълна безотговорност, и до последно се "ослушваха", получиха "служебни двойки", но те бяха сравнително малко.

Но във връзка с тия проблеми около "оформянето" на крайните срочни оценки у мен в един момент се породи идеята да направя нещо коренно различно в начина на изпитване през втория срок. Измислих следната "точкова система". Казах на учениците следното:

Въвеждам под формата на експеримент следната "точкова система". Искам да разбера дали ще проработи, това много ме интересува. Знаете, че в часовете по философските предмети основната тежест пада върху самостоятелното осмисляне на проблемите при подготовката за часа. В час имаме време да обсъдим само това кой какво е постигнал и как е разбрал нещата. Та в час аз повече няма да изпитвам. Няма никой да бъде "вдиган" от мен за изпитване, нека всеки сам решава кога ще се включи в обсъждането на проблемите. Темите оттук-нататък ще ги обособя в цикли, състоящи се от по 2-3 теми. Темите от един цикъл ще се обсъждат, да речем, в 4-5 учебни часа. По време на обсъжданията всеки час участвалите ще получават съответното количество точки. Ония, които най-много са допринесли за изясняването на проблемите, за търсенето на истината по тях, ще получат най-много точки, да речем, 3. Ония, които са допринесли също, но не толкова, колкото най-добрите, ще получат две точки, а пък ония, които имат все пак някакъв, но не толкова сериозен принос, ще получат 1 точка. Които обаче с нищичко не са допринесли за изясняването на проблемите в часа, няма да получат никакви точки. В решаването на това кой колко точки ще получи съобразно приноса ще участваме всички, аз няма да решавам еднолично, но моето мнение все пак ще бъде меродавно – особено когато има съществено разминаване в оценките. И така, от този момент можете да приемете часа като място за съревнование или конкуриране, като целта е всеки да има по-съществен принос в решаването на проблемите, респективно, да получи повече точки. Точките от всички часове се сумират, и в крайна сметка всеки ученик ще получи за съответния цикъл някаква оценка. Ония, които за тия 4-5 часа, в които трае обсъждането по съответния цикъл, са получили най-много точки, да речем, 10 и нагоре, ще получат отлична оценка за този цикъл. Съответно ония, чиито принос е бил оценен общо, да речем, на 6 до 9 точки, ще получат оценка "много добър". И така нататък. Който не е събрал нито една точка, да се сърди на себе си, той ще получи слаба оценка за този цикъл. Която след това трябва да поправи като се яви подготвен в часа за консултации, в извънучебно време. Ония пък, които пречат на обсъжданията, развалят обстановката, ще получават "негативни точки" – за всяка проява по една. И тия точки могат да бъдат "анихилирани" само от позитивни точки, давани за принос. Това е в общи линии новата система. Как я възприемате?

Учениците общо взето бяха озадачени. Но интересното е, че тъй като е нещо ново проявиха все пак любопитство. Даваха предложения, никой почти не остана безразличен. Забелязал съм, че младите по начало обичат новостите, промените, изненадите, а рутината, стереотипното, все едно и същото ги отвращават. И ето, през втория срок ще експериментирам "новата система". Убеден съм, че ще е по-добра от досегашното. Ето как протичаха часовете при мен досега:

Обикновено аз в началото на часа питам има ли към мен въпроси, които са затруднили учениците в стадия на самостоятелното осмисляне, протичащ при подготовката у дома; обикновено към мен няма въпроси, а в редки случаи има. Когато има, нещата протичат по друг начин, аз отговарям, завързва се дискусия, времето изтича, ала в дискусиите обикновено участват 1-2-3-4-5 ученици най-много (от 25-30-тина общо), останалите пасуват, а мнозина даже и не могат да се вслушат в това, за което се говори. Когато няма към мен въпроси, тогава аз предлагам оня, които иска да сподели какво е разбрал и постигнал по темата, да заповяда да се изкаже. Обикновено няма желаещи, или ако има, това са 1-2-ма, все едни и същи активни ученици (останалите ги наричат подигравателно "зубъри"). Останалите пасуват. Тогава аз си избирам някоя "жертва" за изпитване по списъка. Жертвата уплашена трепва, примирена със съдбата си, а пък останалите си отдъхват, че този път им се е разминало. Обикновено изпитваният по този начин ученик получава "двойка", дори ида се опита да ме баламосва с някакви баналности и "общи приказки", уж имащи някакво отношение към темата. Следва нова "жертва", тя пак трепва заради лошия си жребий, а другите също така облекчено си отдъхват (за известно време). Общо взето по тази схема се развиват часовете не само при мен, а и по принцип в днешното училище. Така обаче не може повече да продължи. Глупаво е да си продължава така, а ние да се успокояваме, че нищо не може да се промени, понеже учениците били "незнамкаквиси", "лоши", "мързеливи", "инертни", "незаинтересовани" от нищо и пр. Учениците са такива или други според обстоятелствата, в които са поставени. Ако се променят обстоятелствата, тогава ще можем да видим нашите ученици и от друга, стояща досега в сянка, страна.

Защото иначе те са прекрасни млади хора, поставени обаче в унизителни обстоятелства. Обстоятелства на принуда, на несвобода, на всякакви, понякога и изтънчени репресии и гаври, на незачитане на личността им, на невъзможност да изявят богатството на своята личност. Ний, българите, не зная дали сте го забелязали, но сме перфекционисти в пилеенето на най-скъпото, което имаме: личностният, човешкият потенциал на нацията си. Тук ни бива като никъде другаде. И затова сме довели нещата до този хал. Бедни и унизени сме като... като... просяци, като… църковни мишки, като... магарета на мост, знае ли човек да каже как точно и колко именно сме унизени и бедни?!

Но се знае поне това: всичко тръгва от училището, всички пътища на личността тръгват оттук. А пък стартът в живота е най-важното. Фал(ш)стартът на милиони млади хора в днешното анахронично българско училище е лукс, който не можем повече да си позволяваме. Той трябва да бъде избегнат и предотвратен по всякакви начини. Така повече не може да продължава.

 

22 януари 2011, събота

Благодаря, г-н Грънчаров, за оценката и за ценните... "анархистични" нововъведения в училище! 

Една забележка само: аз/ние спряхме отдавна да се залъгваме, че образователната бюрокрация има някакво намерение да проведе смислена реформа. А сега просто се налага да го натъртим, за да не ни считат за "онези дето само критикуват обаче нямат градивно мнение". Ние градивно мнение по зле задеден въпрос няма как да имаме. Това е. ...Ето, можем да приемем поканата за коментар и критика към законопроекта, като... покана за решаването на ребус, като... полезно упражнение за здравината на нервите ни.  ;)

      Благодаря ви и аз, г-н Грънчаров за търпеливо-подробното описание на системата за оценяване, която и аз почти едно към едно ползвам от години насам в работата си по философия на английски език. Работи чудесно! Защото зачита човешкото достойнство на младите граждани - нашите 17 годишни ученици. Те са пораснали хора със собствен ум, съвест и скъпоценно време!

Приятели,

Желая да ви върна към темата, която е становището ни по проектозакона.

Ето, в момент на особено настроение нахвърлях накои заабележки, които могат да ви помогнат да се ориентирате из членовете на проекта. (С това отговарям и на Александър от 21 януари.) Казвайте да ги вкарваме ли в писмото си, или да не навлизаме в подробности - каквото е моето предпочитание.

______________________________________________

Приложение А към Становището 

1.  Не е заявено никъде, но с внимателния прочит на текста става ясно, че в основата на проектозакона са залегнали следните основни убеждения на авторите:
 - Наложително е възстановяването на дисциплината в училище и това ще стане със затягане на контрола и санкциите.
 - Органите на централната изпълнителна власт са в състояние да управляват, чрез умело нормиране и контрол, всичко, макар и от дистанция.
 - Министърът е най-добрият кадровик,т.е. Министърът е в състояние да назначава най-подходящите хора на ключови позиции. Гаранция за това е и конкурсното начало.
 - Конфликтните ситуации в системата са малко и при всички положения ще са субект на съда.
 - Децата/учениците не са способни да участват във взимането на решения относно реда в училище.

Тези убеждения са в пълен разрез с убежденията на "Новото образование".

2. Вярата на авторите на проектозакона е, че при определени условия, централните държавни органи са в състояние да управляват умело системата. Авторите се опитват се да изнамерят тези условия и да ги нормират подобаващо, ала тази вяра е измамна и това обезсмисля перфекционирането на нормата. Държавата не може да огрее на всякъде, един министър не е в състояние да управлява всичко и всички безпогрешно, не му е работа на министър-председателят (истинското име на "Министерски съвет") всяка година да определя бюджетът за училищно образование. Нужни са автоматизми и прехвърлянето на отговорностите към периферията - по места.

3. Общият дух на проекта е реставрация на казармения ред в училище и централизацията на вземането на решения, на субсидирането и назначенията на всички фигури в едни и същи ръце. Главни действащи лица са Държавата, Министерски съвети Министърът, вместо обслужваните от училището (местни) общности. Натоварването на Държавата с отговорности (виж Приложение Б) не е друго освен пожелание, защото при неизпълнението им отговорността е ничия. Същото се отнася и за Министерски съвет (виж Приложение В).

4. Тежеста, отговорността на общините е несъразмерна спрямо правата им. Разплащането с училищата в крайна сметка е тяхно задължение, което ги поставя във васална зависимост от Министерство на финансите.

5. Използването на отвлечени, т.е. подлежащи на тълкуване понятия, недефинирани еднозначно, добавят допълнителен пожелателен привкус. Става въпрос за:
 - "качествено образование" в чл 6, 8 и 10,
 - "системата за училищно образование" - използван повече от 20 пъти.
 - "местните власти"
 - "образователна среда"
 - "училището" (чл. 108, 110)

6. Законът препраща към подзаконови актове регулирането на отношения, които обаче трябва да регулира самият той. Такива са например:
 - условията за откриване, преобразуване и закриване на училища (чл. 52)
 - нормирането на учителския труд
 - фазите и сроковете на разплащане на централата (мин. на финансите) с училищата.

7. Липсват арбитри и демократични изборни органи, следователно и процедурите, които да улесняват работата им при оспорване/обжалване/ескалация на проблемите. Единственият орган, пред който може да бъде оспорвано нечие решение, действие или неизпълнение, се явява съдът. (С логичното задръстване на съда и удължаването на живота на конфликтите.) 

Малък светъл лъч в това отношение е глава 14 (чл. 161-168), нормираща функциите и работата на настоятелствата. Тук са концентрирани всички присъстващи в закона демократични елементи. За да компенсират доброто намерение, авторите са стоварили премного задължения на тази "доброволна" структура с непостоянен (променящ се всяка година!) състав.

8. Проектозаконът не предвижда "домашно образование"- важен антидот за всяка отровна училищна среда. (Докато Ирландия е заложила дом.образование в конституцията си - виж тук.)

9. Министърът определя годните и негодните учебни помагала и учебници (чл. 72-75). Понастоящем е точно така!

10. Нормирането на учебното съдържание (чл. 60-69) втвърдява системата във време, изискващо от всички бърза адаптация към бързо променящия се свят.

11. Смръзаващи кръвта са членовете 116 и 117, въвеждащи дисциплинарно досие за всеки ученик.

Съгласна да ги изпратим тези питания, подкрепям ги изцяло.

КОДЕКС НА ОБРАЗОВАНИЕТО, а не закон за образованието В работна група и в пленарно заседание на националната конференция на СРСНПБ /11-13.11.2008 г./, с участието на г-н Кирчо Атанасов, зам. министър на образованието и науката обосновах и получи одобрение от конференцията идеята за създаване на кодекс на образованието, който да включва правно регламентиране на всички образователни дейности в България. Принципът “конкретизация на парче” не отговаря на ролята и значението на образованието. Принципът “конкретизация на парче” при изграждане на нормативната база на образованието не отговаря на обема, ролята и значението на образованието в България. Огромната нормативна база на образованието е сътворена в резултат от прилагането на принципа на конкретизирането на законите чрез подзаконови актове, създавани в определени случаи и по повод конкретни проблеми. Съществуват няколко закона, които се конкретизират с правилници, наредби, инструкции и др. п. Пряка или опосредена нормативна роля само в системата на народната просвета /посочени в сборника на СД “Спаркс”/ имат 2 кодекса, 15 закона, 13 постановления на МС, 9 правилника, 35 наредби, 8 инструкции, 1 тарифа, 4 правила, 9 писма, 3 указания, 4 заповеди, 1 изискване и 9 текста за длъжностните характеристики. Общо 113 документа определят норми за системата на образование, като обхващат само образованието до края на средната степен на образование. Противоречивост в нормативната база Огромната нормативна база, разпиляна в множество документи създава проблеми не само за практическата и употреба, но и относно основното изискване за непротиворечивост на нормите, които правно регулират една социална сфера. Съществуват противоречия в поднормативни документи един спрямо друг или спрямо съответните закони, които се установяват в контролната практика на РИО и съдебната практика. Част от делата срещу наказания се печелят от директори, основавайки се на тази противоречивост на нормативната база. Преди години аз спечелих дело и бе отменено наказанието ми, защото в нормативната уредба за матурите съществуваше противоречивост. Непълнота в нормативната база Принципът “конкретизация на парче” води до липсата на строга системност и последователност, поради което са налице и непълноти в нормирането на определени дейности в образованието. Конкретни примери мога да посоча за спортните училища, свързани със спортната подготовка, отношенията между училището, спортния клуб и общината, между МОН и ДАМС и др. п. Такива примери могат да се намерят и в други случаи. Мащабност и значимост на социалната сфера Социалната сфера на образованието, включва субектите, дейностите и отношенията, които по своя обем и значимост не отстъпват на другите социални сфери, които се регламентират чрез кодекс. Кодексът на труда, кодексът за социалното осигуряване и наказателният кодекс регламентират субекти, дейности и отношения, които по своя обем и социална значимост не са по-големи от образованието. Създаването на един, единен и непротиворечив нормативен документ ще улесни работата на всички субекти на дейност в образованието, ще създаде предпоставки за пълнота и изчерпателност и най-важното ще осигури най-малка степен на противоречивост на нормите. Такъв документ може да бъде само кодекса на образованието. Кодекс на образованието, а не закон Кодексът е нормативноправен акт, който регламентира отношенията в определена социална сфера - в нейната цялост, каквато е образованието, а законът регламентира отделни части, елементи на отношенията в тази сфера. Създаването на нов закон за образованието и предучилищното възпитание и подготовка, в който ще бъдат обединени само ЗНП, ЗСООМУП /не са включени законите за професионално и висше образование/ и няколко поднормативни актове запазва стария принцип на нормотворчество за социална сфера, която засяга живота на всички граждани в страната ни. Съществено подобряване на нормативната уредба на образованието в България може да се постигне само чрез кодекс на образованието. ДОПЪЛНЕНИЕ: Съгласен съм, че е необходима смяна на философията на образованието, на целите и задачите на образованието, на конкретните методи на учебна дейност и възпитание, защото образованието в съвременна България е поставено в коренно различна духовна и технологична среда. В споровете в комисията по образование в НС /с участието на представители от МОМН и МФВС/, в които участвах, около приемането на закона за спорта и нормативното определяне на спортните училища, се убедих, че чиновниците от министерствата не са в състояние да сътворят нормативна база, адекватна на реалностите. Наложителна е намесата на гражданското общество, представено от неправителствените организации. РАЙЧО РАДЕВ ДИРЕКТОР НА СПОРТНО УЧИЛИЩЕ “ОЛИМПИЕЦ” ПЕРНИК/

За необходимост от образователен кодекс   се заговори още през 2002-2003, когато на практика се установи противиречие между ЗНП, ЗСООМУП и ЗПОО. Според мен е необходимо  да   се заяви  публично, че Новото образование не приема проекта на образователния закон (Павката добре е описал мотивите) и настоява за КОДЕКС за образованието, който да обедини   училищното (1-12 клас), професионалното и висшето образование и да  изчисти  противоречията, да дефинира термините  учебен план, учебна програма, видове подготовка, форми и др. Да не споменавам липсващото  в България валидиране на компетенции, придобити  чрез неформално  образование....

На мен лично ми убягва разликата между обекта закон и обекта кодекс. Кой ще ми я обясни кратко и ясно?

Павка,

Кодексът е нормативен акт, който урежда обществените отношения, предмет на цял клон на правната система или на обособен негов дял.

Законът е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения. За уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт

Министерският съвет издава постановления:

1) когато приема правилници, наредби или инструкции;

2) когато урежда съобразно законите неуредени от тях обществени отношения в областта на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност.

 

Правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност.

Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен.

 Инструкцията е нормативен акт, с който висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно прилагане на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да осигури.

Нормативен акт се издава и в случаите, когато трябва да се приемат мерки на национално ниво, необходими за изпълнение и прилагане на актове на Европейския съюз или на международни договори, сключени от Европейските общности.

А тези, които са разписали  членовете, започващи с "Държавата...", са литератори...:)

" Министерската експертност"  е сътворила  уникална глупост:

Настоятелствата -създават се от родители и общественици   по ЗЮЛНЦ в обществена полза ( в самия закон са разписани подробно органи на управление, членство и т.н.)

Обаче  законотворците са решили, че министърът трябва да им  напише правилник за дейността, а началника на регионалното управление по образование да ги контролира!

Въпрос: Какви  взаимоотношения се създават  между министър (МОМН) и родители/общественици (НПО)    с този  министерски правилник ?

Според мен родителите и обществениците в България  минават на пряко подчинение на МОМН със съответния контролен  орган- регионалните управления:)) С тези текстове се цели игнориране на  нормите на  ЗЮЛНЦ и  разписване на нови правила за  нов тип организации, които да са контролирани от МОМН. Предполагам, че "експертите" вече са разписали и правилника, в който са сложили и изисквания към  родителите/настоятелите:))

Текстовете:

Чл. 161. (1) Настоятелствата са независими доброволни сдружения за контрол върху управлението на образователната институция и подпомагане на развитието и.

…..(4) Настоятелствата се създават и осъществяват дейността си като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност и организират дейността си при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, доколкото в този закон не е уредено друго.

Чл.168. (1) Министърът на образованието, младежта и науката издава правилник за устройството и дейността на настоятелствата.

(2) Регионалните управления на образованието осъществяват контрол върху дейността и решенията на настоятелствата относно съответствието им с този закон и правилника за организацията и дейността им, освен ако в закон не е предвидено друго

 

 

Благодаря ти, Нина!
Много полезна информация и хубав коментар!

Ще ми е нужно малко време, да ги асимилирам, нали се сещаш...  

Последен ден за изразявяне на мнения и добвки към текста на становището, приятели!

То ще е от името на "Новото образование" и ще съобщава, че е резултат на 10 дневно публично обсъждане във Форум "Образование" на BGlog.net, където (до момента) има 15 коментара от 6 автори и повече от 850 прочита.

Забравих да ви споделя следните 2 мнения, застигнали ме в друг форум.

Едното е препратка към "Позиция на Асоциация з домашно обучение" от юли 2010 г., която естествено не вижда смисъл да се включва с мнение при нас, щом е излязла със собствено, другото е на Гая Минасян + моята реплика, които лепвам тук:

За мен в становището липсва каквото и да е конкретно, освен някакси мимоходно споменаване на децентрализацията. За да бъде ползотворна една такава критика, според мен е по-добре да се въздържи от лирични отклонения и да изброи НЯКОЛКО КОНКРЕТНИ точки: напр. пълна липса на децентрализация, запазване на йерархичната монополистична структура и т.н. Ползотворността на критиката няма да се изразява в това дали ще я приемат или не, а в това, дали ще даде ясен тон за обществена дискусия.

моят отговор:

Мислех, че е ясно, че за нас в настоящия момен най-важното е "изграждането на нова общонационална визия/ концепция/ разбиране за образованието и неговите цели, която да залегне в основата на добрия бъдещ закон."
Казваш, че не е... достатъчно ясно?

СТОП на коментарите!

Започвам оформянето на окончателния вариант на Становището (в тукашния документ уйки).

Съвсем накратко, Становището ще е структурирано в 3 части:

1. Централна част  - синтез (началната публикация тук)
2. Коментар с кратка критика;
3. Приложение - Извлечение на функциите/отговорностите на "Държавата" и на "Министерски съвет".

Утре-другиден го публикуваме официално с покана към желаещите да проследят хода на обсъжданията да посетят този форум.

Документът е готов
(следвай тази препратка)

Поправките си нанасяй направо там до понеделник 7 февруари, включително.
Във вторник го изпращам.

Добавих точките 4 - за образованието като "национален приоритет" в чл. 3 и 12 - за "религия"-та сред културно-образователните области в чл. 66.

В точка 12-та на "Приложение А" в документа уйки, Ани. <-- Следвай препратката

Асен Александров - един от ръководителите на екипа, работещ по проектозакона на МОМН:

Благодарим Ви за становището! 

 

По текста, който анализирате получихме още над 3500 мнения, становища, критики и предложения на основание, на които се надяваме да изработим нов отговарящ на   обществената визия закон.

 

С пожелания за позотворен уикенд

 

       Асен Александров

Тази сутрин получих от МОМН следния имейл

Благодарим Ви за изпратения имейл!

Всички предложения, мнения и коментари ще бъдат разгледани от нашите експерти.

 

Пишете ни отново,

 

  Екипът на МОМН

Бих казал, че реакцията им не е особено адекватна, предвид последните новини, обаче това е положението.

Г-н Радев,

Благодаря ви за споделения опит, подсказванията и критиката на постановката на "Новото образование"!

Ще се опитам да ви отговоря кратко с надеждата да променя усещането ви за лунатичност на нашите постановки. Ще карам по ред и на порции... докъдето стигна. 
(Сайтът се е скапал, та ще се наложи поне една допълнителна обработка, за форматиране на текста. Съжалявам. :( )

Казвате:

"За да се промени образованието в България, е необходимо да се създаде нова философия на българското образование, която да осмисли образованието в неговата цялост, във връзка и зависимост с коренните промени и тенденции в настоящето и бъдещето на българското общество "  ... Съгласен съм само с първата част на това твърдение, но да вървим нататък, "... а не да се изграждат абстрактни конструкции на частите или отделните елементи, без връзка с цялото или пък да се ползват благопожелателни формулировки от близкото минало, които се прокрадват в целите, определени от колегите в „новото образование”.

Мисля, че ние от "Новото образование" бяхме първите, които заявиха, че образованието е сложна система, която трябва да бъде променяна цялостно, като система, а на на парче. И за да бъде това възможно, за да знаем, като ще реформираме цялото и като ще се наложи неизбежно да пипаме частното, къде   точно в цялото пипаме и какво предизвикваме на другите неща, се потрудихме да нарисуваме "Системата образование" (цялото) и да поставим елементите му (частите) на техните места. (Дотук съгласен ли сте с мен?) Моля ви, подскажете ми примери за хармонични връзки между частното и цялото в някоя "философия на образованието", които да са съвсем конкретни, а не абстрактни. Боя се, че не разбирам какво ви смущава. Не говорим ли за философия, която е по дефиниция нещо абстрактно?

Държа да ви уверя, че при работата ни по целите гледахме изключително напред, а не назад. "Благопожелателни формулировки от близкото минало, които се прокрадват в целите [ни]", може би са онези неща, които един любящ родител желае за детето си, или са други? Уточнете, че да изясним.

Г-жо Ананиева, благодаря Ви за отзива, който е изключително ценен за мен, понеже показва, че всеки от нас по свой път е стигнал до толкова близки, по същество идентични методики на преподаване, което пък, както и да го погледне човек, е свидетелство за тяхната навременност, модерност и назрялост...

Желая Ви лично щастие и успехи в нашата толкова благородна професия!