Леле, Еовин, и мен ме върна не 8, ами някъде към 12 години назад... Когато бях подготве клас, учителката ни по Це уроци (имахме  A, B и C уроци), беше една младичка току що завършила английска филология. Сигурно е била на 23-24 максимум. Всички много я харесахме, защото беше горе долу на нашия акъл, в сравнение с другата ни учителка по А уроци. Държеше се много приятелски с нас, правехме диктовки, а веднъж я изнудихме да ни напише всички нецензурни думи, за които се сеща. Тя, горката, през целия час се притесняваше да не влезе някой, а в края на часа скорострелно изтри дъската. :)
Моят съвет е да се държиш естествено. Но пък да не им позволяваш да ти се качват на главата. :)
А това пък с часовете по 80 минути ми се вижда прекалено... Какво е предимството пред 45 минутните? Поне да бяха по 60 минути.

О-о-о, честито ти първо наблюдение на уроци, колежке :)) Не искам да те плаша, но съвсем друго си е да работиш с подбрани деца, както е в една езикова гимназия например. Преживяването може да се превърне в неповторимо удоволствие :) А ако осми клас са ти се сторили мънички и сладки, я слез в начален курс да видиш първолаците какви бонбони са :) Аз пък умирам за тях.

А иначе, що се отнася до съвети как да се държиш по време на урока, Katherine го е казала съвсем точно: бъди естествена. Също така би било добре да се чувстваш уверена и спокойна, но разбира се, ако си емоционален човек, не става от първия път - трябва да натрупаш опит в това отношение.

Винаги началото на урока трябва да е грабващо вниманието - това може да ти осигури задържане на интереса от страна на учениците до края на часа. Опитвай се, доколкото можеш, да обхващаш с поглед всички, целия клас, и да следиш всеки какво прави - това умение обаче също се развива с времето.

Помисли как да поднесеш материала - с повече забавни и интересни упражнения, някои упражнения да са под формата на игра - може и със състезателен елемент.

Постарай се да има повече онагледяване, също така използвай схеми, таблици - езиковият материал го позволява.

Разнообразявай дейностите - да не се прави дълго време едно и също - например само четене или само писане.

Не налагай прекалено бързо темпо на работа, изчаквай ги - една част от децата няма да могат да смогнат и съответно няма да разберат какво им обясняваш. Предварително си заложи всеки момент от урока какво време ще ти отнеме и не забравяй да си поглеждаш часовника по-често. Номерът е да ти стигне времето съвсем точно за всичко.
 
Старай се да се изразяваш максимално достъпно и ясно. Гледай да не употребяваш по-рядко срещани думи - една немалка част от учениците със сигурност не знаят значението им.

Не забравяй да поощряваш верните отговори, не щади похвалите, в края на урока също може да се направи едно хитро тестче на наученото по време на часа. След него направи обобщение как са се държали учениците, какво ти е направило добро впечатление, акцентирай на позитивното - това много ги стимулира.
 
Мога още съвети да ти дам, но засега ще спра дотук :) Ако ти се сетиш за нещо - питай  :)

Спомням си, като бях ученичка в гимназия, може би 10-11 клас, дойде една стажантка в часа по руски. Ние бяхме клас от прилежни и задълбочени деца - факт е, че печелехме почти всички състезания във випуска. Уважавахме себе си и тази стажантка много ни подразни: питаше ни неща, които ние (вероятно) не разбирахме  и затова ги намирахме за глупави. Дразнеше се, като не й отговаряхме това, което очаква да чуе. Оплакахме се на учителката (любимата ни учителка), че тази стажантка е доста загубена и нервничи в часа. Тя каза, че стажантката й се е оплакала от нас - че ние сме били повърхностни и е много разочарована.

Още се чудя как така се получи, че деца с интерес към предмета, от които всички учители бяха изключително доволни, не можаха да си допаднат с една стажантка, която очевидно също имаше интерес към предмета и искаше на нещо да ги научи.

Според мен обяснението трябва да се търси все пак в някаква разлика в нивото. Може би стажантката е очаквала да водим същите разговори и да правим същите разсъждения, както те в университета. А вероятно това не е било възможно поради по-малкия ни жизнен опит (все пак тези 4-5 години разлика във възрастта играят някаква роля), и стажантката не е била достатъчно зряла да го приеме.

Хайде и аз, ани, да се разпиша, при това като гост, че не мога да си вляза с профила нещо. То колегите са те посъветвали екстра, аз само да добавя за листчетата с имената. В началото на часа можеш да ги помолиш да напишат на един прегънат лист имената си - така, както биха искали ти да се обръщаш към тях - и да ги поставят пред себе си за часа. Така ти ще можеш да се обръщяш свободно по име към всекиго, а това разчупва първоначалната скованост и нормалното за ситуацията напрежение и в двете страни. Попитай ги също дали можеш да се обръщаш към тях на "ти" (за 14-годишния няма нищо по-важно от надигащия се "Аз"). За мен поне да покажеш искреното си уважение към личността на ученика често е по-важно от старателното спрягане на глаголи. :-)

Ани, приятно ми е, че и ти си се е включила с коментар по темата  Надявам се следващия път да успееш да се логнеш без проблем.

Според мен трябва да се общува с учениците, независимо на каква възраст са, като равен с равен и задължително да се проявява към тях уважение.

Искаме и ние да узнаем тези примери за връзките на старобългарския със съвременния български език. Моля!

Аз продължавам да си се чудя къде е отишъл езика на Аспаруховите българи в държавата, доминирана от тях самите: няма къде да е - би трябвало да присъства мощно в нашия език.
Първите църковнославянски книги, разпространени в България: няма начин те да са на някакъв  славянски език, коренно различен от езика на прабългарската върхушка. За два века българска държава колко може да се развие един език?

Павлина, няма нищо:) На мен ми е интересна историята на езика...нищо,че още не мога да взема историческата граматика от втори курс :):)
Благодаря ви много за съветите!Другия четвъртък имаме още едно такова наблюдение от 80 минути и после всяка от нас ще предава по 40 мин. Ще се отчета как е минало :):)

Извинявайте, само да си доизясня мисълта: вижте след пет века в Османската империя българския език на Любен Каравелов наример. Колко процента турски думи има - десет, двайсет?

А през двата века между основаването на Дунавска България (не казвам година, нали вече е спорна ) и написването на първите книги на старобългарски език прабългарите са били доминиращи в държавата. Значи колко процента славянски думи може да има в официалния език на страната?

Стискам ти палци, Еовинка, и съм сигурна, че ще стане страхотно.

Въпросът, който повдига Shogun, за мен е една от най-големите исторически загадки. Как така управляват (пра)българи, а в същото време се говори, а по-късно и пише, на чуждия за тях славянски език? Защо управляващите са се отказали от своя език? Само защото са били по-малко на брой в сравнение със славяните ли? Не вярвам това да е единствената причина...

Най-вероятно се заблуждавам, но все пак прабългарите нали не са имали писменост?! Ако е така, много по-лесно е да изчезне език без писменост, която е била създадена за славянския...Знам ли, скъсаха ме два пъти по история :)

Еовинче, айде на поправка, и после да ни разкажеш какво си научила.

А кое мило момиченце се оправило от пневмонията?

/ме вдига ръка

Аз, аз!

Добре си дошло!