Ей, може ли и за разочарованието и за очарованието да стане дума?

Моето разочарование на 2007-2008 е един директор, който се хвалеше че страхотно добре се справя с "интегрирането на деца от малцинствата" и е "интегрирал повече от 40 деца" и искаше помощ за проект, защото "чул, че има финансиране за интеграция" и също че "големите пари са за интеграция". Като започнах да задавам конкретни въпроси как са се справили с най-неучилищната част от проблема - реакцията на родителите на немалцинствените си ученици, получих  най-спокоен и дори горд отговор - "ама ние не ги записваме в белите паралелки". Разочарованието ми не е от факта на съществуването на сегрегирана паралелка, а от факта, че това не поражда никакво притеснение  в ръководителя на екипа на единствената интегрираща институция на българското общество. Нито в останалите институции по веригата над него. Проверих това - броят го за справящ се. Знаят за други проблеми на неговото училище, но не и за този.

Обаче имам и очарования (въпреки че 2007-2008 е най-трудната, най-напрегнатата и съпроводена с най много тъга учебна година която си спомням от последните 10). Последното е едно дете, което ходи скришом на училище., за да завърши основно образование и да си вземе книжка. Очарована съм най-вече от факта, че е имало учители, които са го научили какъв е смисълът да се спазват правилата в едно общество*.  И са го направили въпреки, че отлично знаят, че детето ще учи най-много до края на основното. Значи може. Училището го може. А това е много по-сложно отколкто да направиш читав конкурс за проекти с европейски пари. Което правителството ни се оказа, че не го може. Пита се в задачата, на какво отгоре правителството се отнася със снисхождение към образователната система?

 *Самото дете на 13 г. знае отлично от семеен опит, че има и други начини да вземеш книжка и те са му достъпни.

Мария,

Страшна си!  

 

 

Най-голямото ми разочарование е,че в детската градина не се чувствам учител, а детегледачка на група от 30 деца всеки ден. (По списък те са 36). И нещата няма да се променят! Дали да не напусна общинската детска градина след 27 години стаж?

Валя, щом го правиш от 27 години и те мъчи не друго, а факта, че не можеш да го правиш пълноценно напоследък, може би трябва да проучиш какъв друг начин има да правиш същото пълноценно. Дали да не си направиш малка частна група (не е лесно) или просто да потърсиш работа в частна градина, където групите са по-малки (не знам обаче дали там въпреки, че групите са малки пак има достатъчно пространство да правите с децата каквото е най-добре за тях). Би било жалко да си зарежеш професията щом я обичаш във всички случаи.

Това, което ще споделя не съм сигурна, че е най-голямото ми разочарование и очарование, но са "най-пресните" моменти .

ОЧАРОВАНИЕТО

Раздадох удостоверенията на моите четвъртокласници в "Черепишкия манастир" във Вазовия кът, след като отеца ни прочете молитва за здраве и успех. Тогава децата ми подариха едно кръстче. За любителите на сензациите ще кажа, че то не беше златно, нито сребърно, нито платинено. То е направено от изключително рядък метал, непознат на химиците, наречен - "Детска обич". НЯМА ЦЕНА!!!

РАЗОЧАРОВАНИЕТО

Само няколко дни по-късно една родителка ми се накара, че са счупили телефона на дъщеря й. А той струвал 1000лв.

Явно ценностната ни система е различна, затова не се сърдя на тази жена, но ми е обидно...

Е... ТОВА Е!!!

Най-големите ми разочарования са две - стачката и отношението на правителството към нея и едно семейство, което ме обвини в лъжа абсолютно неоснователно и не пожела да изясним ситуацията.

А най - голямото ми очарование са сълзите на една майка, която премествайки детето си поради смяна на местоживеенето, разбра неочаквано, че няколко дни предварително се виждаме за последно в групата, тъй като аз щях да отсъствам.

Благодаря ти, MariaD, че подхвана темата по този начин! Наистина не трябва да сме само черногледи! Пренебрежителното отношение към гилдията ме разочарова до такава степен, че започнах да се замислям за напускане на системата. Очарованието дойде от добронамереността в общност " Начално образование"....         

Очарованието: Когато Кристина де Брабанат, потомствена белгийска аристократка, преподавател по изящни изкуства в гимназия в Беверен, която беше отказала да приеме българчетата в белгийски семейства, след представянето на проекта от всички ученици от 6-те държави, все бивши империи, каза в интервю за филм на моята Съни, 11 клас - вие сте истинските посланици на страната си. От днес започвам да чета за България!

Разочарование - някои хора...

 

Хайде и аз да се включа, че сиурно сте си помислили, че мъжете не са способни да се очароват.

Аз май съм получил имунитет от разочарования от хора. Наистина. Не съм изпитвал такова нещо в последните 10-15 години. Вероятно защото вече гледам доста филсофски на живота, т.е. нямам никакви претенции към другите. Но ето - София. София през февруари тази година. Беше неузнаваема, кална,  грозна, с автомобили вместо тротоари, с рекетьори вместо пазители на реда. А човеците й обезверени, нервни, видиотени. Сив пейзаж, ... сиви лица, сивота в душите на хората. Обаче по Великден я видях различна - зелена, ... ведра ... без да прекалява.

Очарованията? - Много и всеки ден. ... Вие тук! Не може да не сте забелязали какво феноменално място е това тук, особено сред всичките тъмни словеса, дето се изписват и изказват по масмедии и информационни сайтове напоследък (... Мама миа!). Тук съм сред приятели, ... другари (оставете комунистическата окраска на тази хубава бългаска дума). Тук има винаги някой, с когото да си кажем две приказки. Тук ми е уютно! ... И ви благодаря! 

... Ето от какво се очаровах ... вчера --> Кацало за виолетови пеперуди (на ИвоБеров).

Очарования наистина има, но те не са в глобален мащаб, за жалост, а винаги звучат много лично.

Първото ми голямо разочарование изпитах, когато в нашето училище дойде директор, който буквално вършеше престъпления. След като няколко души реагирахме срещу това, се оказа, че не съществуват законни начини този човек да бъде спрян, защото всички, от които зависеше разрешението на въпроса, го прикриваха. Следващата стъпка беше опитът да бъдат смачкани и унизени непокорните учители. Тогава разбрах, че в образованието действа истинска мафия.

Второто ми голямо разочарование беше учителската стачка и последствията от нея, които не са едно и две, но водят категорично до снижаване качеството на работа и дори до невъзможност нормално да се работи в училище.

НАЙ-ГОЛЯМОТО ми разочарование през изминалата учебна година бе преобразуването /ЗАКРИВАНЕТО/ на училището, в което работя. Учебната година започна след извършен "мащабен ремонт", както се пишеше по вестниците и се показваше по телевизията - нова дограма, нови вътрешни тоалетни, ново оборудване, боядисване и освежаване на коридори и класни стаи, модерен компютърен кабинет... всичко на обявената пред медиите стойност 110 000 лева... Спечелени бяха два проекта по Националните програми на МОН, по които се работеше през годината и т. н.
И след всичко това последва решение на Общината за закриване /те го наричат прреобразуване/ на 3 селски училища, и накрая Заповед на министъра за преобразуването. Всичко стана тихомълком - нали се плащат пак пари за закрито училище! Всички се питаме - защо и кому беше нужен този ремонт само за една година съществуване и кой има полза от това пилеене на средства!?

За съжаление се вършат толкова необмислени неща, от които страда обикновения данъкоплатец. А във вашия случай може да са дълбоко премислени, ще се разбере като излезе наяве за какво ще се използва сградата занапред...

Какво ли наказание свише ще настигне хората, които правят нарочно схеми за ремонтиране на училища, които ще закрият, за да купят след това празните сгради в отлично състояние? Трябва да е жестоко.

Позволявам си да мисля, че то - наказанието на ... лошите от горния ти постинг, Мария - вече ги е застигнало.   ... И не бих желал да съм на тяхно място сега, каквото и да им се случва (добро или лошо, награда или възмездие).

Виждате ли, аз съм убеден, че колкото по-малко ги споменаваме, толкова по-съзидаделни ще сме ние, които сме единствените, в състояние да направят нещо свестно. Не ми вярвате? ...  - Няма значение.  Това не променя нещата и ние си оставаме единствените, които работят за Новото образование. Огледайте се наоколо. Огледайте се! И се почувствайте горди поне за секунда от това, което вършим заедно. ОК?