Добре де, от всичките четящи никой-я ли няма какво да изкаже по въпроса? Дори и да не е съвсем точно, дайте да й помогнем на колежката, дори и да имате само идея. Аз лично нямам такава, но дори и да не сте сигурни, не се колебайте да кажете какво мислите по въпроса. Взаимопомоща е фактор за еволюцията. Предварително ви благодаря.

Здравейте! Аз не съм учителка все още, но съм студентка в 4 курс по специалността начална педагогика. Този казус го срещам за първи път, но според мен, учителката трябва да поговори с родителя на детето и да разбере, защо не го е наказал, например, а го е бил. Поведението на децата, винаги е отражение на поведението на родителите. Учителката трябва да се опита да му помогне и да го занимава с повече задачи през часовете, за да няма време да разваля дисциплината, ако това не помогне, според мен, е необходимо детето да се заведе при училищния психолог. Така мисля аз! Дано да съм била поне малко полезна. Всичко хубаво!

Аз съм съгласна с директния подход, но той не винаги ще работи, тъй като някои родители ще се почувстват засегнати и атакувани, вместо поставени пред важна дилема към детето им. И тези родители, които не са наказали детето, а са го наранили по такъв начин, също имат нужда от (психологична) помощ. Може би недиректен подход би бил по-уместен и подходящ. Т.е. организирате родителска среща, в която да се обсъди как е най-добре да се подхожда в подобни ситуации. Да се разясни, че се формира самочувствието на детето и че най-добрият метод е да се поговори с детето и да се поощрява при добрите му дела, като се потискат лошите моменти с краткотрайни обяснения, без налагане на физическо насилие. Да се обясни на родителите, че чрез налагане на подобно физическо насилие, те възпитават негативизъм у детето, както и му пречупват самочувствието пред групата, в която то функционира, пред неговия клас. Важно е да се говори в общия случай и ако се дават примери, то да не са от този клас, а общи, но емоционално ангажиращи, за да почувстват родителите важността на проблема и последствията от действията си. В края на краищата, децата са невинни същества, и нашите любов и внимание са тези, които ще ги направят добри хора в семейството и обществото...

Ивета, поздравления за точния и издържан коментар! Внимателно отношение, търпение, много разговори и обяснения - това е единственият правилен път.

На практика обаче проблемът е, че се опитваме да променим същностно един възрастен човек, какъвто е родителят, а това рядко дава добри резултати. Тук държавата в лицето на социалните служби трябва да си свърши работата и да защити детето. Учителят е задължен при подобен случай да ги информира, но нерядко се получава така, че оставаме на ниво информация, а действия не се предприемат. Привърженик съм на ясните и точни правила, които са обвързани с конкретни санкции и тези санкции се прилагат наистина. Има родители, които биха се въздържали да малтретират детето си само заради страха от санкции. 

Ясно е, че трябва да се работи с такива родители, защото проблемите идват от тях, а не от децата. В училище може да се провеждат обучения, тренинги за родителите под надслов "Училище за родители", като това би могъл да направи училищният психолог, защото той притежава най-добрата квалификация.

Доста съгласен с повечето от казаното. Хиляди благодарности! Дано следните връзки помогнат за разбирането и дадат някоя допълнителна идея за адаптирани мерки, чиято палитра може да бъде безкрайна според възможностите и чувствителността на главните действащи лица:

Системен подход в оценката на семейната среда, гр. Пловдив

СПЕЦИАЛИЗИРАН СЕМИНАР ОТ ПРОГРАМА ЗА „ПСИХОСОЦИАЛНА РАБОТА СЪС СЕМЕЙСТВА НА ДЕЦА В РИСК”

Кога – 3 април, петък, от 10 до 16 часа

Краен срок за записване 2 април 2015 на E-мейл igpavlov@abv.bg

Водещ: Иван Павлов, фамилен психотерапевт

пълен текст на обявата ТУК.

Психосоциална работа със семейства на деца в риск

Специализирани семинари за специалисти от сферата на социалните услуги (Центрове за обществена подкрепа, Центрове за настаняване от семеен тип, Центрове за социална рехабилитация и интеграция, Комплекси за услуги за деца и семейства, Центрове за приемна грижа и др.)

Семинарите имат за цел за повишат чувствителността на специалистите към ролята на семействата в постигане на благополучие и добро развитие за деца, живеещи в ситуация на риск. Ще бъдат представени съвременни концепции за работа със семейства и дискутиране на казуси от практиката световноизвестни фамилни терапевти и от работата на екипа. Семинарите ще подпомогнат специалистите да намерят повече варианти за мотивиране на семействата да участват в справянето с проблемите, да партнират на социалните центрове и да бъдат активни носители на промяна. По време на семинарите могат да бъдат консултирани случаи от практиката от участниците.

...

Психотерапевтичен институт по социална екология на личността 

http://pisep.org/

 

Мамо, на децата на нещастни родители им е трудно да бъдат щастливи...

Maмо, Тази сутрин прочетох писмото ти и цял ден ми беше криво. Бих искал да подбера…

Коя/кой съм аз? Действам ли по своя воля или съм ръководен от постъпките на предишните поколения?

Ние действаме, провокирани от нерешени проблеми и травми, останали от предишните поколения на нашите разширени семейства. Те оставят невидим отпечатък, причиняващ безкрайни повторения преди да бъдат осъзнати и преработени.





“Дни на Долто 2015″ - “Майчинство и ранно детско развитие”

Детската рисунка – свят на неограничени възможности (арт терапия за родители)

BgLOG  Начално образование :

Информация за трудноуспяващи ученици