Весело и интересно!Направо ми задаваш "сюжет за малък разказ".

Хахаххх... Браво!!! И аз ги върша все в този стил едни, но това е откакто се помня, а не е било само през студенстките години.

Светльо, ще очакваме сюжетът да бъде претворен в разказ :)

А аз, аз какво да разкажа... Спомням си, че нарисувах най-неприятния ми преподавател на дъската в уродлив вид с брадавици, косми, рога и т. н, защото беше някакъв ужасен педант и щом някой закъснеше при него на лекции, той му се подиграваше и го правеше за две стотинки.

Та тогава, когато си позволих да го нарисувам (за отмъщение, че ни е мъчил толкоз време), бяхме само аз и моята приятелка в залата. Освен това ние семестриално бяхме завършили и тъкмо чакахме да видим какви ще са резултатите от последния държавен изпит, проведен същия ден. След половин час ни извикаха, за да ни ги съобщят. Излезе същият този преподавател и единственото име, което каза, беше моето. Съобщи ми, че имам шестица и добави: "нищо, че ти така си ме нарисувала по дъската, както виждаш, аз не съм злопаметен и също съм ти писал шест". След това каза, че останалите ще разберат оценките си от друг преподавател, и си тръгна.

Няма да забравя никога как се почувствах...

Бяхме  на  студентска  бригада.  Бяха ни разквартирували  в  Москва,  където и учехме  и  живеехме  в  супер  модерно общежитие, обаче  за  времето  на  бригадата ни бяха  настанили  в  едно училище. Условията  бяха  смехотворно нелепи: огромни  стаи  с  легла,  цял ден на  работа  и  -  никакво къпане... А  ние  знаехме,  че  някъде там, на  по-малко  от час път,  е общежитието с  всички  удобства....  от тях най-много  ни  липсваше  банята. Само дето  нямахме  никакъв  начин да отидем  до  там:  не  ни се разрешаваше  свободно  време.

Приятелката ми, също  българка,  измисли  следния план: отидохме  при  шефа  на бригадата  и му  казахме,  че  имаме билети  за Большой  театр  за  вечерта, и  по никой  начин  не  трябва  да пропуснем представлението.  Руснаците  имат голямо уважение  и  любов  към културата. Паролата  "Большой театр"  подейства, както се  очакваше:  пуснаха  ни, и благородно  ни  завидяха,  и се зарадваха  за  нас,  че  ще ходим на  такова  място.

А  мястото, на  което  отидохме,  беше наистина добро:  ние  с  приятелката  ми се запътихме  към  родното  общежитие, купихме си  червена  риба  и  пиво Московское, и  само  час  по-късно  се погрижихме за  душевния  си  конфорт, макар  и не  с  балет...  но  не по-малко ефикасно.

:)

Хихихихи!
Като каза "бригада", Шогун, и просто ми изплува споменът за единствената ни организирана бригада в 4-ти курс философия - 1980 година. Предишните години вместо на разкошната преживелица "бригада" нас, момичетата от СУ някой измисли да ни водят на курсове за "медицински сестри по гражданска отбрана" - велика скука тук в София, от които занятия помня само, че ни водиха да гледаме операция, че и в моргата!

 Та отиваме си ние на единствената ни бригада и попадаме в някакъв странен лагер в Шумен за военно обучение, с табла, илюстриращи хвърляне граната в цел, с тарабите на бараките, през които свободно се процеждаше небето, а черни животинки волно пъплеха навсякъде... Ние, 17 философски нежни души заявихме твърдо, че тук няма да останем и си седнахме на саковете обидени. Чудиха какво да ни правят, накрая - в един микробус - и на почивна станция във Върбица - да облагородяваме станцията. Явно, обаче, че нямаше изобщо никаква организация, защото един ден премествахме куп керемиди оттук дотам, а на другия ги връщахме, че там пречели. Момчетата изливаха нещо бетон няколко дена, а ние, принцеси Зори - гледахме и цъкахме. Изкарахме една хубава почивка заедно с колегите и това си беше!
:-)

Весели истории за бригадите от студентските години мога да разкажа не една. Жалко, че сега студентите са лишени от бригадните емоции - приятелства, живот в мизерни дървени бараки, купони с китари и вечерни проверки. На първата бригада в Джюлюница сред буркани от домати, пипер  и бамя - сиреч гювеч, срещнах две момичета, с които останахме неразделни до завършването. Същите, с които  "спасихме" градската баня. Тогава  по-старите студенти го играеха  коменданти, придаваха си важност, а  нас, новите,  ни наричаха  "зайци" и всячески ни тормозеха. Аз и тези две момичета, се откроихме като устати и от сортировачки на по-горе изброения зеленчук, бяхме понижени в длъжност и преместени в наказателния корпус - най-омразната група ТРГ/товаро-разтоварна група/. Представете си три фини, крехки създания да пренасят щайги, пълни с буркани и ще ви стане ясно за какво става дума. Новото положение си имаше и добри страни. Веднъж ни изпратиха в Свищов с камион да товарим празни касети. През целия път до там стояхме изправени в каросерията зад кабината на  камиона, с работни дрехи, мръсни и чорлави от вятъра, който ни брулеше и пяхме , колкото ни глас държи. Репертоарът ни бе патриотично-възторжен  - от "Партизан за бой се стяга"  до  "Имала майка едно ми чедо". Бяхме щастливи. Никога няма да го забравя.  

МОЛБА към двете момичета от група ТРГ. Те носят едно и също кратко име. Не съм ги чувала от две години. Ако четат този блог, да ми се обадят.

Въпрос: Как да изкараме от готварска тенджера с вместимост 2.5 литра пламък с височина половин метър? Отговор: Необходими са следните предварителни приготовления: 1 бр. тенджера 200 мл. олио малък котлон без регулатор за силата достатъчно продукти за 4 порции миш маш 1 бр. съквартирант стая в общежитие с размери 15 кв.м. Преди 2 години аз и моя съквартирант Димитър Тодоров Димитров (а.к.а Митака) решихме да обявим война на полуфабрикатите и се заехме да готвим най-простото нещо на света след пържените яйца - миш маш! От опит знаех, че рязането на зеленчуци отнема много време (поне на мен ми отнема много време) и за да не губим излишно време решихме предварително да затоплим олиото. За целта в студената тенджера сложихме към 200мл. олио, включихме котлона и поставихме тенджерата върху котлона. Аз като по-опитен готвач предложих да захлупим тенджерата с капака и, за да се затопли олиото по-бързо. Така и направихме. Според изчисленията ни за около 30 минути трябваше да сме нарязали всички зеленчуци и да сме разбили яйцата. Започнахме да режем и по някое време Митака правилно забеляза, че тенджерата леко вибрира, при което даде умната идея да преместим капака малко в страни, колкото да има отвор "да диша". Гласувахме и демократично извършихме споменатото действие. В резултат тенджерата спря да вибрира. След няколко минути забелязахме, че от тенджерата плавно започва да излиза бяла, леко миризлива пара с характерна за олиото миризма. Тенджерата стоеше стабилно на котлона, без да вибрира и без да мърда от мястото си. Поздравихме се за правилното решение да оставим малък отвор м-у капака и тенджерата! Продължихме да режем зеленчуците, но след още няколко минути забелязах, че парата, която излиза от тенджерата вече не е бяла, а сива и излиза не плавно, а на огромни кълбета дим. Всъщност нямаше да обърна внимание на този факт, ако и двамата с Митака не бяхме започнали неистово да кашляме от задух. Решихме, че проблемът става много сериозен, когато забелязахме, че прозорецът на стаята ни е покрит с мръсен сивкаво-черен слой, през който не се вижда навън (а беше ранният след обед, някъде към 15:00, ясно, слънчево време). Котлонът вече бе достигнал максимумът си в отделянето на топлина, което в комбинация с олиото в тенджерата доведе до обилно отделяне на чисто черна пара. Решихме, че миш-машът ще почака и първо трябва да оправим проблема с тенджерата. За целта Митака хвана тенджерата за ушите с дебела хавлиена кърпа, а аз от любопитство отворих капака... Оттук нататък действието се разви мого бързо! ...в резултат на което от тенджерата излезе огромен облак черен пушек. Добре, че беше този пушек, за да се отдръпна назад, защото явно след като той излезе, в тенджерата проникна кислород от малкото останал чист въздух наоколо, в резултат на което олиото пламна и Митака се оказа с тенджера в ръце, бълваща огън на височина около половин метър! За щастие вече имахме опит от предната година, когато без да искам запалих един дървен стол, а и само преди семица се бях борил с метлата, която също пламна, докато гонех една хлебарка с дезодорант и запалка. Между другото така и не разбрах защо стола започна да гори. Използвах само една капачка от буркан, малко фитил от свещ, два грама парафин, счупена на две части кибритена клечка и половин шише етилов спирт! Но да се върнем на историята! С изключително прецизни и бързи действия аз пуснах чешмата в стаята да тече, а Митака сложи все още горящата тенджера в мивката. Чу се невероятно съскане, а огънят (вече в газообразно състояние) под формата на огромно кълбо с диаметър около един метър се запъти към тавана като междувременно обра всички паяжини и очерни стената и входната врата. Още около минута от тенджерата излизаше бял дим, а в стаята се носеше гъста мъгла, от която се задавяхме. Излязохме от стаята, като оставихме входната врата отворена, за да се проветри. В резултат всеки, който минаваше по коридора покрай нашата стая се задавяше и пожелаваше добро здраве на майките ни! В крайна сметка нищо лошо не се случи. След два дни в стаята отново можеше да се диша нормално, а черният дим придаде нов оттенък на олющената боя. Каква е поуката от историята? Ако ще готвите - използвайте котлон с регулатор! А най-добре ползвайте полуфабрикати!

Хахахахаха,  страхотна  история:  вие  сте открили  тайната  на производството  на сажди! Предполагам,  че  са били  мазни  и качествени,  както  се  и  полага  на качествената  суровина.

Остава  да   го  патентовате,  и  после да  почерпите!  Не,  не  миш-маш,  благодаря.

:)

Въх. Явно модерният студентски живот не е толкова интересен. Поне моят :)

Иван, историята е много забавна и духовито написана. Явно ти и твоят приятел сте били царе на гафовете по пожарите. Не разбрах само как така се е запалил  цял дървен стол. Идеята да се гони хлебарка със запалена метла много ми хареса. По повод на кулинарните експерименти се сетих колко комбинативен може да бъде гладният студент. Веднъж, при една остра финансова криза, разполагах само с един самун хляб толкова твърд, че може би беше на повече от седмица. Внезапно бях осенена от идеята, как да го направя годен за ядене - направих му парна баня, не стана кой знае колко вкусен, но все пак ставаше за ядене. Имах и друго необичайно решение в една  подобна ситуация: бисквити, намазани с лютеница.

Абе и аз предната седмица спретнах пожар в общежитието - пак заради котлон без реле, ама не мога да го разкажа така увлекателно... Но пък мога да правя торта от бисквити и стар хляб - т`ва е съществено за оцеляване в средношколския пансион. И още нещо - за да не запалваш олиото, пък и  за по-евтино, хубаво е да правиш яйца на хартия или картофена салата... Веднъж направих 42 яйца и сварихме 2 тенджери картофи - не ни пускаха до магазина точно заради вечерните проверки...