[Весело подрънкване на запотени от студ чаши.] Той се бърка от английски.
– Кажи на Изи, че много добре знам как е на английски и че въпросът беше как е на български. Хайде, да се топнете в морето и за мен!
На 04.07.2007 г. беше открит паметник на кан Крум в Пловдив. Името на владетеля е изписано „кан”. Направи ми впечатление и се порових, да разбера дали досега съм използвал погрешно „хан”. Консултирах се и с историк:
– И двете са верни, – ми отговори.
– Е, това пък е най-неприемливият отговор. Защо да има дублетна форма? Все едно от двете трябва да е „по-вярно”! Или се казва агенция „Ройтер” или „Ройтерс”. Не може и двете.
Търсене в Гугъл извежда 89000 резултата за „хан Аспарух” и 1150 за „кан Аспарух”. Доколкото това въобще е показателно, то означава, че употребата на „хан” в Интернет е по-широка, отколкото „кан” (има-няма 77 пъти по-широка). Не винаги обаче по-разпространеното е и по-вярно.
Божидар Димитров, доктор на историческите науки и директор на Националния исторически музей употребява „кан” в трудовете си. Според ст.н.с., д-р Петър Добрев „титлата ХАН липсва в реалните български археологически и исторически материали и е била въведена някога поради несръчно и некомпетентно преправяне на истинската титла на българските владетели (http://www.protobulgarians.com/Statii%20ot%20drugi%20avtori/Petar%20Dobrev%20-%20otgovor.htm). В „Комедия от грешки: защо древната българска история поражда у някого истерия” той цитира акад. Вл. Георгиев в интервю по повод на 1300-годишнината на България (Разговор с акад. Д. Лихачов: В: Симетрия на времето. С., 1984. с.113) „Правилно е да казваме “КАН Аспарух”, “КАН Тервел”…защото ХАН е турско и татарско название.”
За да стане още по-интересно, ето едно мнение на Емил Живков, цитирано в http://www.sarakt.org/titli.htm:
"Що се отнася до "кан", бих приел тази титла, но единствено спрямо Крум, Омуртаг и Маламир. Нямаме право да я пренасяме автоматично назад във времето и да я поставяме пред имената на Аспарух и Кубрат например.” Авторът на „Древнобългарски санове” в същия сайт продължава: „Но защо да тълкуваме титлата на Крум, Омуртаг и Маламир КАНАСУБИГИ, че била "кан". [...] това буквосъчетание се превежда буквално от латински и означава МЪДЪР ВЛАДЕТЕЛ [cana subigi]! Не твърдя, че титлата е латинска, напротив, имайки предвид извековните връзки на българите с Апенините /пеласгите "етруски", в последствие Алцек/, може да се приеме, че термините са навлезли в латинския език от българския древен език. Сиреч титлата да е древнобългарска."
Пак в същия източник: „[с]поред Иван Венедиков за разлика от руско-славянското княз в българския език названието е къназ (кънїз). Може дори да се предположи, че княз е производно от канасюбиги –през канас - къназ - княз.
Хипотезите дотук:
1. Правилно е да казваме „хан Аспарух”, защото така се е преподавало доскоро, защото е навлязло широко (в имена на улици, дружества, организации, литературни творби, филми);
2. Правилно е да казваме „кан Аспарух”, защото, при използването на интердисциплинарен подход, съвременната историческа наука и историческата лингвистика с помощта на археологията заедно доказват (така ли е?), че към момента „кан” е по-правилното изписване на титлата на съответните владетели или насърчават тази употреба.
3. Хан Кубрат и хан Аспарух, но кан Омуртаг, кан Крум, кан Маламир.
4. Правилно е единствено „Канасубиги”, защото това е открито като източник от първи ред (ако такова понятие съществува).
Какво мислите?
Ето какво намирам в Уикипедия на Khan - мой превод от немски:Кан(също новотюрк. хан), съкратено от КАГАН, е владетелска титласмонголски произход, която е използвана от всички тюркски народи иотмонголите и има множество значения, които по съществовключватвладетел, властелин и господар.
Думата отначало е била позлвана като "gaghan" (гаган), както са я употребявали монголските авари (при китайците позната и катоs Zhuan Zhuan ). След победата на гоктюркитенад Zhuan Zhuan те възприемат тази титла, вече като "каган", и тяза дълговреме влиза в тази си форма и при монголите. В монголския езикзвукът"г" е потъмнен и се произнася като "каан". Тази титла ставаособеноизвестна от името монгослкия военачалник Чингиз кан, и навлиза вмножество езици съкратена като "кан". В някои езици, например урду, се позлва и като фамилно име (виж например Abdul Kadir Khan).
Продължението е на немски - ще го допреведа по-късно:
Unter Khanat (auch Chanat) versteht man einen mittelalterlichen Feudalstaat der Stämme, deren Führer sich auf dschingisidische bzw. timuridischeVorfahrenzurückführen konnten. Ab dem 18. Jh. bezeichnen sich auchHerrscher vonStammeskonförderationen, in denen sich mehrereStammesführer (beg) versammeln als khan und begründen z.B. das Khanat von Kokand.
DerTitel ist unter den mittelasiatischen Volkschaften bereits vorihremEintritt in die Weltgeschichte verbreitet, wurde aber erst durchdie im 6. Jahrhundert an die Grenzen Roms drängenden Awaren, Bulgaren und so weiter bekannt.
Aufgrund des Verlustes alt-altaischerLauteim Neutürkischen werden in dieser Sprache "Khan" bzw. "Khagan"auch als"Hakan", "Han", "Kaan" oder "Kağan" gelesen und geschrieben.
Становище на Института за български език при БАНВ съвременната езикова практика за назоваването на прабългарските владетели е установена думата "хан".Думата "кан" съществува в българския език, но тя се употребява като исторически термин преди всичко в среда на специалисти и в специализирани исторически текстове. Ето защо и в речниците на българския език, в които е отразена думата "кан", тя е снабдена с бележка "истор.", което я определя като дума, характерна за съответната научна област.В българския език съществуват думи, които са термини в някоя област, но са повсеместно употребявани, напр. дъб, мечка, туберкулоза, олово и др. Не е такъв обаче случаят с думата "кан". Състоянието на езиковата практика в момента не дава основания да се твърди, че думата "кан" може да се употребява като неутрална, както думата "хан". Служба за езикови справки и консултацииИнститут за български език при БАН тел.: 090 012 230
Думата "кан" съществува в българския език, но тя се употребява като исторически термин преди всичко в среда на специалисти и в специализирани исторически текстове. Ето защо и в речниците на българския език, в които е отразена думата "кан", тя е снабдена с бележка "истор.", което я определя като дума, характерна за съответната научна област.
В българския език съществуват думи, които са термини в някоя област, но са повсеместно употребявани, напр. дъб, мечка, туберкулоза, олово и др. Не е такъв обаче случаят с думата "кан". Състоянието на езиковата практика в момента не дава основания да се твърди, че думата "кан" може да се употребява като неутрална, както думата "хан". Служба за езикови справки и консултацииИнститут за български език при БАН тел.: 090 012 230
Служба за езикови справки и консултацииИнститут за български език при БАН тел.: 090 012 230
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи