Финансовата самостоятелност на училищата и ефективното управление на средствата са в интерес на децата, родителите и учителите, е позицията на правителството
Въвеждането на делегираните бюджети е една от важните съставни части на реформите в българското образование, коментира днес министър-председателят Сергей Станишев след като правителството обсъди прилагането от 1 януари 2008 г. на новия модел на финансиране. Според него въвеждането на финансова самостоятелност на средните училища и ефективното управление на средствата са в интерес на децата, родителите и учителите.
Премиерът припомни, че идеята за делегирани бюджети е от 1995 г., когато тя се въвежда пилотно в четири общини. До 2007 г. този принцип успешно са прилагали над 600 училища в 45 общини и всичките 500, финансирани пряко от МОН. Амбицията на правителството, залегнала и в Националната програма за развитието на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка за 2006-2015 г. е делегираните бюджети да бъдат въведени във всички 3000 училища в България до края на 2008 г. Провеждането на тази последователна политика беше ускорена от учителската стачка и финансовата самостоятелност на училищата беше въведена още от началото на годината.
Вече е свършена доста сериозна подготвителна работа и всички директори на училища в България са обучени как да управляват делегирани бюджети, подчерта премиерът Станишев. Създаден е механизъм за прилагането им, а министерствата на финансите и на образованието и науката подготвят инструкция как да се борави с тях. Цел на инструкцията е в училищата да отиват 100% от средствата, предвидени за функция „Образование”, а не каквато е практиката в момента 20% да остават в общините, които да ги преразпределят. Това ще гарантира качествено образование и добро заплащане на учителския труд, коментира премиерът.
Според министъра на образованието и науката Даниел Вълчев основен проблем остава неоптимизираната училищна мрежа. Училища с много малко ученици има дори в столица, посочи той и даде пример със софийския квартал Казичене, където в три паралелки учат 22 деца, а с тях се занимава персонал от 11 души. Страшното в този случай е не че обществото дава пари, така че да не стигат равномерно до всички деца, а фактът, че качеството на образованието е твърде ниско, е мнението на министър Вълчев. Освен това няма как заплатите на преподавателите да нараснат. На другия полюс е училището в Угърчин – 352 деца и 34 души персонал, където с делегирания бюджет средствата се увеличават с около 40 на сто в сравнение с м. г.
Оптимизирането на училищната мрежа няма да засегне училища в отдалечени райони с тежък релеф, чието закриване би затруднило достъпа на децата до образование. Министър Вълчев припомни, че със законови промени правителството предлага въвеждането на статута на „защитени училища”. Независимо от броя на децата в тях и степента им на неефективност, държавата ще ги издържа, категоричен беше той.
Даниел Вълчев изрази надежда, че общините тази година ще се възползват от програмата за оптимизиране на училищната мрежа, която се финансира с 27 млн. лв. от бюджета. Има заложена и друга възможност – 21 млн. лв., които ще бъдат на разположение на общините, прилагащи коректно делегираните бюджети. С тези допълнителни средства всяка община, която оптимизира училищната мрежа и има разумно съотношение деца-преподаватели ще успее да осигури в средата на 2008 г. средна месечна брутна заплата на педагогическия персонал от 650 лв., посочи министър Вълчев.
Ако на 1 юли 2008 г.ситуацията в училищата е същата, каквато е в момента, това ще е факт за 59% от преподавателите, като заплатите на 39% от тях значително ще надхвърлят 650 лв., каза още той, но подчерта, че има достатъчно време останалите училища и общини да положат необходимите усилия, за да достигнат и те тези размери на заплащане. В момента, след увеличението с 18 на сто през ноември 2007 г., средната брутна работна заплата на учителите в страната е 524 лева.
Под разумно съотношение се разбира по още най-малко 3 ученика в паралелка ( 10 % отгоре), като даже и сега на много места не се спазва наредбата за численост на паралелките и те достигат до 35-36 ученика. Е, при това положение министърът може да очаква, че освен заплатите на персонала “със сигурност в права пропорционалност” ще се повиши и качеството на учебния процес. Явно още си живее със спомените от диктатурата на социализма или комунизма…Когато започнах след университета като млад учител в един техникум, имаше паралелки с 42 ученика, и това не беше никакъв проблем – муха да бръмне и щеше да се чуе… Сега и половината от тези 42 понякога са си проблем – изискват неимоверни усилия, такт, интелект, професионализъм, да докажеш авторитета си ( и то не чрез диктаторски методи – такива просто не вървят ). Да преобърнеш криворазбраната им представа за демокрация, приличаща по-скоро на анархия, в която те смятат единствено себе си за авторитети и трудно признават чужди. Да обясниш по начин, по който биха те разбрали, че не учебният час е времето и мястото за криворазбрана себеизява и себеизтъкване и дисциплината не бива да се нарушава, за да е ефективен учебният процес…Да успееш да ги мотивираш и убедиш да внимават сред гротескната картина на грохнали маси, столове, шкафове и температура достигаща понякога 12-13 градуса... Можеш да чуеш реплики от рода на: “Госпожо, гладен съм и не ми се слуша”, “Госпожо, студено ни е на ръцете и краката, пък вие ни карате да пишем…”, “Е, сега това за какво го учим, къде ще ни потрябва в живота…” И трябва да успееш да ги убедиш, че точно това “нещо” пряко може и да не им потрябва, но развива мисленето, логиката и още куп други качества…А, всичко това става доста трудно понякога със съвременните младежи с твърде независим дух ( което си е направо меко казано - по-скоро липса на добро възпитание )…Малко се отплеснах, но ще доживеем и тези чудесии…На какво ли не се наслушахме и нагледахме – и всичко “от мъдро та по-мъдро”…С делегираните бюджети си измиха ръцете и се застраховаха срешу нашето недоволство: " Имате си директори, срещу тях протестирайте..." - едва ли не те ще бъдат вече виновни за проблемите, поради некомпетентно управление...Лесно е да подхвърлиш някакви жалки средства на училищата и да гледаш сеира отстрани как се управляват, така че да стигнат за всичко...С този бюджет за образование мога единствено да направя аналогия с бюджета на едно семейство, в което и двамата родители получават минимална заплата - и им се дава задачката с този бюджет да да се хранят що-годе нормално , да си платят всички сметки и консумативи, да купят учебници, дрехи и т.н., да направят и по някой и друг дребен ремонт, да платят на зъболекаря, джобни за децата, да си платят всички данъци и такси ...и мисля, че толкова стига, за почивки и курорти не отварям и дума... Е, хора, аз съм математик, но признавам че такава задача не мога да я реша ... Решима е единствено при едно специално условие, а то е: мизерно и жалко съществуване... Същото е и с делегираните бюджети, с чието въвеждане толкова се гордее любимото ми трио Станишев, Вълчев, Орешарски - ще стоим в мизерни, студени, препълнени кабинети, ще получаваме отново смешни заплати, с които да управляваме нашите смешни семейни отново делегирани "отгоре" бюджети...
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи