Thank you!!!

Благодаря за оценката, Куини, радвам се да я получа от опитен преподавател като теб.

Дано на Ив да й е харесало, а и на някой друг, ако го чете. Ако има въпроси, ще се радвам да отговоря.

Наистина мягкий знак на руски има съвсем същия смисъл, като на български, само че се използва много често.

Сещам се нещо интересно за Ь. Учехме навремето за 10 думи на български от мъжки род, на които пълният и краткият им член е -я, -ят: цар, крал, учител, лакет, нокът... Допълвам след постинга на Куини с: ден, път, огън, сън, кон. На руски всички те, с изключение само на "сън", се пишат с мягкий знак и се четат с мека последна съгласна: царь, король, учитель, локоть, ноготь, день, путь, огонь, сон, конь.

Това показва как даже в дребните неща откриваме дълбоките връзки между славянските езици.

Точно така, Шогунка, а твоят коментар ме подсеща, че можем да си припомним в кои случаи в българския език съществителните имена от мъжки род се членуват с мека членна форма.

Отивам да пиша нов постинг по темата :)

Нека да ги дадем в речник тези съществителни:
 

Има разлика, чисто стилистична:

Лошадь е всякакъв кон - кон, кобила, хубав, обикновен, дръглив...
Докато "конь" - това е жребец, и е непременно много хубав кон.

Можем да направим аналогия с "глаза" и "очи":
Известно е, че на руски очи са "глаза", чете се "глазА".
Докато "очи", чете се "^уОчи" се използва обикновено в художествената, а не в ежедневната реч и означава необикновени, прекрасни очи.

Харесва ми, че аналозите на българските думи са точно тези, които означават прекрасните, поетични неща, а техните си думи са по-обикновените...

Аз си обяснявам това (не знам доколко имам основание, това е мое лично предположение) с влиянието на църковнославянския (който си е старобългарски), донесен от България с православните религиозни книги, върху руския език.

Това с Х и Г ми беше много смешно. Все си мислех,че примерно на град Хага му викат Гага ;))

Еовинче, не се смей, нещата са твърде сериозни, даже за плач - ето:

ГААГА / Den Haag (The Hague) - политическая столица Нидерландов и третий по количеству жителей.....

А освен това: Голандия, Гамбург, Генрих Гейне (това е Хайнрих Хайне)...

Това е положението, Минке.

Shogun, по повод на връзките между българския и руския език постнах една статия, написана от Любомир Андрейчин. Вярно, че тя е написана много отдавна - през далечната 1955 година, но въпреки това смятам, че ще ни е от полза :)

Супер е направен ама моля ви направете нещо за родителния и другите падежи.

Щом има интерес, ще има и падежи: първата публикация ще е след седмица.

Искам да питам за думата звезда- от къде идва това "и" при произнасянето?В предишния урок пише за "е" когато е под ударение,че се чете "йе", а за "ë", пише,че се чете "йо".Можели да ми обесни някой?Благодаря.

Мила Калабриа, работата е там, че тук е-то не епод ударение, и  затова  се чете между "е" и "и",да ти   кажа,  по-скоро  като  и. Ако  имаше как да  го произнеса, и  ти  да  ме чуеш, сигурно щеше да  сесъгласиш, че направо "е"-то се  чува като"и",излиза  звизда, ударение на  А.

Интересно е,  че  руснаците  въобще не си  дават  сметказа  тези  разлики в  собственото  си произношение,  така  както  ние  не  си  даваме сметка  как  в българския  потъмняваме  гласните "о"  и "а"без ударение, та заприличват на"у" и "ъ".

Здравейте, радвам се много че открих вашият сайт и благодарение на него мога да опресня и подобря знанията ми по руски език придобити преди 26 години. Тепърва започвам да чета граматиката и мога да кажа че не е лесно всичко за запомняне.Един от добрите варианти е да се упражнявам и да практикувам.

 

а какво ще кажете за ГОМЕР (Омир). Просто буквата Н в латинския, в началото на думата, те я четат като Г.

От моите доста години също се радвам да видя написаното тук. Хареса ви поднасянето на урока по руски език - като за днешните времена. Ще добавя някои подробности, които доста баби и дядовци знаят от опит.
До 1945 г. у нас в българския и до 1918 г. в руския език е имало "е двойно" или ятова гласна. Например "Вся власть совѣтамъ" и "пѣсни". Имало я е и сръбски и други. В моето детство четяхме спокойно много книги и стари вестници и списания по онзи правопис. Двойното е можеше да се чете според диалекта. Ние в Плевен казвахме и "мляко", и "млеко" с ударение на "ко", като и двете можеха да се напишат "млѣко" и си ги казвай както искаш. Съществуваше и едно ѫ само в нашия език, викаха му "жабата". Хората са се колебаели между него и ер голям. Едва тия години осъзвнах едно просто правило: където на руски и други славянски е "у" (рука, мука) ние сме пишели ѫ. Където е било о (рожь) сме пишели ъ. Затова и "ъгъл" се е пишело "ѫгълъ".  С еровете ни беше лесно: и  и  в Русия до 18 г. (каквато и форма на управление да е имала), и у нас 45 на края на твърдите съгласни в м.р. се е пишел "твердый знак", както у нас ер голям. След меките съгласни в м.р . - мягкий знак, т.е. ер малък.  Синъ и сынъ, човѣкъ и человѣкъ, автомобиль, соль, сахарь и захарь. Оставям настрана чисто руските форми "Очи черния" вм. "черные". Освет това, "са" се пишеше "сѫ" (на чешки е "суу", на остарял руски "суть"), мекият пълен член беше само "ь" (деньтъ, огъньгъ) и се произнасяха както трябва, едва после простоватите новоиздигнали се хора почнаха да наблягат на а-то и я-то.
Но така или иначе нашето поколение разбираше всички български диалекти, поназнайваше влашки, турски, та чак цигански, македонците и помаците - и гръцки, учехме и западни чужди езици - някои от нас повече, други по-малко. В класическите и полукласическите гимназии се е учело старогръцки, черсковнославянски, латински, както пък в полукласическите и реалните - линейна алгебра, дескриптивна геометрия и малко диференциално и интигрално смятане. Можете да си представите колко знаеха хората, които вече не са и между нас.
И при най-русофобските режими руският се е учел задължително от прогимназията, както и френски, по-малко немски, а английският започна чак през 50-те години.
Можете да си представите какви випускници на прогимназиите и гимназиите са излизали и излизаха докъм 70-80-те години, докато и учителите бяха съответно подготвени и вътрешно призвани. Все още имам живи учители, а познавам още няколко поколения след тях. Не че сега няма добри, има, но първо, много малко са между тях мъжете, и второ, обществото ни като цяло не уважава "даскалите" (не става дума само за пари, и по-рано не получаваха много, но пък всеки "лекторски" час, кръжок, опитно поле, хор, оркестър или вечерна прогимназия им даваше по нещо отгоре). По селата са им плащали квартира "mit Licht und Heizung". Син съм на дългогодишни учители (прогимназиална и начален) с втори професии текезарка-полевъдка и ветеринарен лекар. Познавам професията и нещата около нея отвътре, а след гимназията постоянно съм контактувал с учители и ученици.
Връщайки се към езиците, да си кажа мнението: руският трябва да се учи и знае, защото е лесен, защото граматиката му отваря нас, почти безпадежните славяни, към останалите славянски езици с падежи, а и защото и с него и сега може да се контактува, ако човек не се предубеждава - например в Казахстан, Прибалтика, Излаел и къде ли не още..
Трябва да се учи и знае английски, както по-рано френски, само дето още повече трябва. И ако се знае още някой език, още по-добре. Така един образован турчин като Корман Исмаилов (той може би е помак, да извинява), Хафъзов или Филиз Хюсменова са по-контактни от нас, баш българите, в Азърбайджан, Средна Азия, и дори в Сицзян-Уйгурия на Китай.
И колкото повече млади и малки българи (по етнически произход и по поданство) учат и знаят (и езици, и факти, и култура), толкова по-добре за нас, дето още една-две петилетки и ... айде на постоянен адрес. По-знаещи наследници ще ни гарантират по-добре поддържани паметници в гробищата. Това е на шега, по-важна е ползата за тях, за бъдещите хора. Затова е най-важна ролята на междинните, на тези, които бяха чавдарчета, пионери, комсомолци, а някои и комунисти (имаше такава песен - "все в единен строй"), други не бяха, но живяха тогава колкото аз съм живял преди народната победа. Те, които са видели и две, и двеста, могат да пренесат България две-три десетилетия още поне. От тях, родители, учители, ръководители и изпълнители, арендатори, министри, кметове и прочее зависи все още нещо. След тях идат 30-годишните и по-млади от тях, дето са на ред да кметуват и обучават. Та затова ми е думата за езиците. Убедил съм се от малък, че от добрите учители (и по практика!) зависи почти всичко. В моя случай попитайте Калин Донков за Дянков. А по практика, например - бащите ни с лапи загрубели показваха ни да орем (копаем, зидаме, пишем на машина, решаваме задачи, казваме "да" по европейски и други такива). Други примери от практиката бяха майсторите и бригадирите ни по време на стажове и ваканции, учителите-специалисти, доста директори, счетоводители и ръководител-групи и секционни майстори по "Полета, фабрики и работилници" (това е заглавието на книга от Петъръ Кропоткинъ, издадена у нас преди 100 и повече години).
Иначе, зле. И не е работата в България българи ли ще живеят. Да не би в Белгия да има белги, в Померания - помори? Само едни келти си обитават обиталищата. Ние сме се омешали като всякакви (свински за нас и агнешки за мохамеданите и другите обрязани) черва. Със съответни "ерменски", "чифутски" и други подправки. Ех, де са Месру Мехмедов, инж. Вили Казасян, Сашо Владигеров, Саркиз Мухибян, Хасан Чинчири, Лео Конфорти, Ибро Лолов, Борис Левиев, братя Пею и Крум Будакови, барабар с влася и каракачани, гагаузи и куцовласи липованци,  и да видите вие, какъв български тюрлю гювеч ще стане.
То стана нещо като "Завет към поколенията", зазидан в нашата Панорама през 77. Но, човечеството се прощава с миналото си, смеейки се, от една страна, а от друга - светът е оцелял, защото се е смял. Радвам се, когато срещна лица от 10 до 50 годишна възраст със сродно чувство за хумор.
Връщайки се в темата, ще цитирам един българин:

Похвали се зайче,/ на своето майче,/ на татко, на батко,/ на бабка, на дядко:/ — В училище всички/ добри ученици/ сега изучаваме/ чужди езици.

И друг: Чети, чети/ то сляпото/ окато прави.

Бъдете здрави.