Сега вече знаем как да прочетем: Гласные и согласные - гласни и съгласни. Тези думи няма да ти трябват при обикновен разговор, затова вписваме в речника само думата "согласный" , защото тя означава и съгласен - когато си съгласен с нещо.

Преди да преминем към съгласните - за преговор ще научим една дума с нейните производни: думата звезда
Звезда [звиздА] - звезда
Звëздочка = звездочка  [звьОздачка] - звездичка
Звëзды = звезды [звьОздъй]- звезди
Напомням, че обикновено 2-те точки над Ё-то не ги пишат.

Повечето съгласни се изговарят както на български, тях ще отделим:
Б, В, Д, З, К, Л, М, Н, П, Р, С, Т, Ф, Х, Ц- четат се както на български. Тъй като няма да ставаме професори по руски, няма да се занимаваме с някои особености на съгласните, които правят впечатление на руснаците, обаче на нас не ни правят изобщо никакво впечатление, понеже ние само искаме да знаем коя буква как се чете в сравнение с българския език.

Ъ, Ь - тези двете съгласни пиша първи, защото ще ги ползваме, за да четем примерите по-долу.
Ъ не се чете въобще. Нарича се "твëрдый знак", твърдият знак, защото прави твърда съгласната преди него и съответно - гласната след него. Изглежда неразбираемо, обаче е лесно: "Объяснение" (на български обяснение) се чете с нещо като Й на мястото на твърдия знак: обйяснение. В случай като този Ъ-то се нарича "твëрдый разделительный знак" - защото се слага след представка и преди корена на някои думи.
В краен случай Ъ-то може просто да се игнорира.
Да ви разкажа нещо любопитно в тази връзка:
Една рускиня (която никакво понятие си нямаше от български) ме убеждаваше, че на български било много лесно да се чете, защото буквите били същите, като на руски. За да я убедя, че има разлика, й предложих да ми прочете думата "България". Тя убедено прочете Блгария.  Тогава й написах думата "Ъгъл". В отговор чух все така убеденото и уверено: "Гл".

Ь - това е "мягкий знак"( чети - мяхкий знак) - знакът който прави мека съгласната пред него и гласната след него. Това пък е съвсем лесно, защото е подобно на българското ер малък: само че ние го пишем само в съчетание с О: Вальо, а руснаците - и между съгласни: "Маленький" - ударение на А - малък - чете се мАленький. Н-то става, както ако казвате думата "някой" - мекичко.

Ж, Ш - тези две букви се четат особено твърдо. На български казваме доста твърдо българската дума "жал" - руснаците казват Ж-то даже по-твърдо. И то винаги. Например, ние казваме ж-то значително по-меко в "живея". Докато руснаците си го оставят много твърдо в "жить" (основната форма на глагола "живея") и на практика пишат "жить", обаче четат "жъйть". Същото е и с Ш-то:
Пише се: У машины лопнула шина.
Чете се: У машъЙнъй лОпнула шъЙна.
Превод: На колата й се спука гумата.
Обобщение: И-то след тези букви Ж и Ш се чете като ы.

Ч, Щ - тези двете букви, обратното - се четат на руски необичайно меко в сравнение с българския.
Ч-то е меко.  Хайде да научим две думи, които ще са ни полезни:
Что - чете се що (това е изключение, естествено, нормално ч-то си е ч) - означава какво
Чем - чете се чйем - с какво
(Чем увлекаете? - чйем увлекАйетйе? - с какво увличате?)
Щ - тази буква се чете като ШЧ.

Й - то се чете като на български. Отделям го, защото някой може да си помисли: руснаците като имат буква Ё - за какво ползват Й? Използват го извънредно често, много повече от нас. Ето примери: "Большой"(голям, ударение на второто О) - чете се бальшой, "маленький" (малък, ударение на А) - чете се маленький.
 
Г - това е много странна буква и затова я оставяме последна. Тя има такава особеност: когато е част от корена на думата - се чете като на български. Например "Гора" (не означава гора, гора на руски е Лес - чете се лйес, а руската дума "Гора" се чете гарА, с ударение на А и означава планина.)
Обаче ако е в окончанието, и се намира между две гласни (това се случва непрекъснато) - тогава Г-то се чете като В!!!
Изречение на руски:
Это - учебник моего брата.
[Ето - учебник маев^уО брАта].
Това е учебникът на моя брат.
Мой брат - означава моят брат.
Обаче НА моя брат е МОЕГО БРАТА.
Една много често употребявана дума на руски се чете по този начин: СЕГОДНЯ (днес, ударение на О) - чете се сивОдня.
Има и нещо смешно за буквата Г: руснаците казват Г в думи, където всички други народи казват Х. Това са международни думи и собствени имена. Например собственото име Ханс руснаците го пишат и четат Ганс (шегата е, че Ханс е немско име, а така произнесено, Ганс, означава на немски гъска).

Допълваме речника със следните думи:
Большой [бальш^уОй] - голям
Гора [гарА] - планина
Звезда [звиздА] - звезда
Звëздочка = звездочка  [звьОздачка] - звездичка
Звëзды = звезды [звьОздъй]- звезди
Лес [лйес] - гора
Маленький [мАленький] - малък
Мягкий [мЯхкий] - мек
Объяснение [обйяснйЕние] - обяснение
Твëрдый [твьОрдъй]- твърд
Согласный [саглАснъй] - съгласен
Сегодня [сив^уОдня] - днес
Что [щ^уо] - означава какво
Чем [чйем] - с какво

 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8....
Падежи: 1, 2, ....