Автор Рон Милър, препечатано от бр. 1/2009 на списание "Идеи", превод Павел Лазаров
Нашите училищни системи са проектирани по правилата на едно особено виждане за света – механичното технократското мислене, продукт на индустриалната имперска експанзия от средата на 19-ти век. Все по-очевидно е, че тази историческа ера е изчерпала вече всичките си творчески енергии и е вече в упадък. Изгрява друго виждане за света – виждане, имащо предвид устойчивостта, взаимосвързаността и тържеството на човешкото многообразие. Това е едно всеобхватно виждане, носител на съвършено различни идеи за образованието.
Повишаващият се интерес към образователните алтернативи – училищата „Монтесори” и „Валдорф”, „домашното образование”, „демократични училища”, „мълчаливо образование” (Quaker education), „чартърни училища” и редица други, представляват от никого не управлявана, самоорганизираща се революция, стояща на гребена на вълната на този нов мироглед. Аз мисля, че това е едно истинско, неподправено социално движение, което в крайна сметка ще смени днешната училщна организация с нещо коренно различно. Противно на стандартизираните училищни пректики от индустриалната ера, раждащите се днес алтернативи ангажират младите хора в активно, смислено, отговорно отношение към света и ги поощряват да участват в строежа на една справедлива, грижовна и устойчива култура.
Независимо че това движение е представлявано от различни образователни методи, то е изразител на 5 фундаментални принципа: уважение към всеки човек, устойчиво равновесие, децентрализиране на управлението, разделение на политическата, икономическата и културната сфери и всеобхватен мироглед.
Мария Монтесори го е казала добре: „Детето е строителят на една неповторима човешка индивидуалност. То взаимодейства със заобикалящия го свят с решителност и любознателност, и е водено от своята вътрешна творческа сила. Човешките същества имат вродени способности и стремежи да оформят индивидуалност, която да възприема и изживява света по начин, който е различен от всеки друг. Ето защо ние имаме нужда от самостоятелност и сигурност, за да развием напълно собствения си потенциал. Всички ние носим семенцата на потенциалната си еволюция и най-високите си стремежи в сърцата си. Целта на образованието е да се грижи за покълването и порастването на тези семенца.”
Образователната революция се изразява в отвореност към цялата сложност на живота. Да живееш в равновесие означава да държиш на собственото с мнение ненатрапчиво, оставайки при всички положения отворен за проявленията на реалността, които ти се струват далечни или непонятни; давайки си ясната сметка, че израженията на живота са многообразни и временни, а не окончателни. Благодарение на този принцип ние се отнасяме към всеки учащ с особена чувствителност и гъвкавост, вместо с някаква идеология или стандартен метод. Една публична образователна система, която постоянно търси равновесието, не би могла да остане насилствена и монокултурна. Тя би се постарала да предоставя многообразни алтернативи, представляващи различни филсофски и културни възможности.
В наши дни истински важните решения, предопределящи качеството на живот на милиони хора, се взимат от политически или корпоративни елити, а не от общественоактивни граждани. Стандардизирането на училищното образование, фанатичното правене на сметки, водещо до стандартизиране на всичко (от учебни пътища, до учебници), и безмилостните тестове, вместо да отразяват желанията на хората, въвлечени пряко в образователните дела – учители, родители или младите хора,- отразяват онези на корпоративни директори, могъщи фондации и мас медии. Правителствените проекти (като No Child Left Behind, с извинение) не са нищо повече от образователните политики на една технократска империя. Движението за образователни алтернативи обратно е едно усилие на хората от низините, организирали се, за да вземат решения чрез истинско активно и демократично участие за неща със съвсем човешки измерения.
Философът Рудолф Щаейнер (основателят на Валдорфското училище) твърди, че обществото е най-здраво, когато на неговите 3 основни функции/сфери – икономическата, политическата и културната - е позволено да запазят цялостта си без да се месят обаче на другите. Той стига до извода, че в нашите модерни времена икономическата инициатива се е разпростряла далеч отвъд границите си и по този начин е превърнала всеки друг аспект от живота в някаква баналност – нещо с пазарна, вместо със своя вътрешна, самобитна стойност. Образователната революция се опитва да върне преподаването и ученето в сферата на културата - на свободата и творчеството. Онези, които са изоставили публичната училищна система, избирайки независими алтернативни училища или домашното училище, не са просто за приватизиране на образователната система, което по същността си продължава да третира ученето като една пазарна стока. Вместо това те отговарят интуитивно на убеждението си, че истинското учене е органична, спонтанна и дълбоко смислена материя, която изисква автономност от политическите и икономическите сили, владеещи по настоящем публичното образование.
От холистична гледна точка основната цел на образованието не е тази да предава одобрени и позволени порции знание, ами е да помага на учениците да живеят с нестихващо въодушевление и вълнуващ интерес към света, и да развиват заедно с това умения за непреднамерено изследване и критично мислене. Притежавайки тези качества, холистично образованите хора живеят целеустремено, творчески и ангажирано за подобряването на света.
Взети заедно, тези 5 принципа представляват пътят за преосмислянето на предположенията и вярванията, крепящи цялата настояща училищна система.
Автор: Рон Милър
---
Д-р Рон Милър е ангажиран с алтернативното образование повече от 20 години. Тази статия е кратка извадка от последната от 9-те му книги, озаглавена „Самоорганизиращата се революция”. Милър е създател на 2 списания и по настоящем е редактор на списанието „Образователна революция” (Education Revolution), издавано от американската Организация за ресурсите на алтернативното образование (Alternative Education Resource Organization) с интернет адрес http://www.educationrevolution.org
Рон Милър е основател на Белуедър скул (Bellwether School) и на Куакер скул (Quaker school) във Вермонт, САЩ. Междувременно преподава история в Чамплейн колидж (Champlain College). За допълнителна информация и контакти е на разположение сайтът му http://www.pathsoflearning.net
Към списание "Идеи" http://grancharov.blogspot.com/
Това хубаво, но да не забравяме само..., ако си спомняте !!!! :
Рисковете от децентрализация без изравняване на териториалните различия Децентрализацията в България се придвижва относително бавно, но централизираното управление не е непременно лошо от гледна точка на равния достъп до образование, защото между отделните общини има големи разлики в икономическото развитие и съответно – в техните собствени приходи. В този смисъл децентрализацията крие определени рискове. Децентрализацията не бива да води до намаляване на публичното финансиране за образование, увеличавайки тежестта на частните разходи, защото това води до увеличаване на образователните неравенства. Същото важи и за финансирането чрез местни ресурси. То може да има само допълващ характер, при това за дейности, които не са решаващи за качеството на образованието. В противен случай образованието възпроизвежда териториалните различия, а това не от полза нито за учениците, нито за обществото и икономиката като цяло. Образованието е универсално благо, което всеки трябва да получи. Големи различия в неговото качество не са допустими. Това може да стане само чрез участие на държавата в преразпределение на ресурсите, за да се изгладят териториалните различия. В сферата на образователната децентрализация в България някои първоначални резултати пораждат тревога. Това изисква преглед и преосмисляне както на стратегическите цели, така и на инструментите. В сегашния си вид стратегията за децентрализация явно съдържа много наивни идеи и хипотези, които няма да се оправдаят. В сферата на образованието пък бяха използвани инструменти за децентрализация, които се оказа, че „не работят според упътването”, като например квазипазарните механизми за подобряване на качеството и оптимизацията на училищната мрежа под финансов натиск. Мисля, че една от поуките, които можем да извлечем от досегашния си опит е, че децентрализацията не трябва да се превръща в повод за намаляване на ресурсите, предоставяни за ключови публични услуги като образованието. Възможността за частично разтоварване от бремето на финансиране на образованието често (в явен или неявен вид) е било част от мотивите на правителствата за децентрализация[4], но това не бива да бъде основния мотив. Децентрализацията не отменя необходимостта от предоставяне на ресурси от страна на централното правителство за изравняване на качеството и достъпа до публични услуги. Децентрализирането на отговорността по финансиране на училищата поражда редица тревоги за равенството на достъпа до образование. Децентрализацията не може да проработи, когато се децентрализират нерешени проблеми или проблеми без решения. Такъв беше примерът с оптимизирането на училищната мрежа, към която не можа да се намери рационален подход в продължение на години. Проблемът беше децентрализиран и задълбочен чрез ниски ставки на финансиране, за да се достигне до неизбежно кризисно затваряне на училища. Този подход към децентрализацията има негативни странични ефекти независимо дали официално заявената цел (в конкретния случай – закриването на училищата с малък брой ученици) е постигната, или не.
Следва и предхожда в отличната статия за РАВЕНСТВОТО в училище, за който се сеща какво беше това: http://bglog.net/blog/arebemagare/site/posts/?bid=35218
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи