Мисли...някакви

от efina на 26.05.2007 21:26 16 коментара , 2144 прочита

Сигурно съм "хванала" очи...

Той седи срещу мен и се усмихва, с онази усмивка, която може
да разтопи планини от лед.Не съм сигурна как точно трябва да се държа, но знам, че тази вечер няма да се съобразявам с никого.
И се смея, защото ми е готино - отново сме се събрали всички.
И викам "На здраве!", не защото ужасно много ми се пие, а защото
наистина го мисля.

Влизайки, от уредбата цепи "Бурята" - емблематична песен, която
преди (и все още) винаги означаваше - яка наздравица и много смях.
Момчетата са започнали да слушат чалга.Ерата на метъла е поотминала, явно с порасването (или с многото наздравици?).
Дали?Май - не, но Емилия, казват, била много красива...Сигурно...
Все още си падам по мъже.

Продължава да чака мнението ми, за поредното нещо и не сваля
очите си от мен.Като ми каже: "Анчето" и ми идва да се самоубия.
През живота ми не са ме наричали така...

Я!Любимата ми песен!Не очаквах...Отново - специален поздрав за мен...

Щял да дойде на концерта.Нямало да пътува...Чувствата ми са
смесени.Това пътуване беше доста измислено, ама карай...
Нали е приятелче, пък и ми е слабост...

Ходи ми се на планина.Да се катеря.Един от приятелите е любител
на този род изживявания.
Ходи ми се и по пещери.Нещо не можах да си задоволя интереса с
"Бачо Киро", до Дряново.
Разбираме се да организираме скоро нашествие до "Магурата",
примерно, а той подскача - малко да изчакаме, за да оправел джипа,
все едно сме тръгнали на минутата...

Последната му страст, бил рафтингът - спускане с надуваема лодка
по река.Един вид екстремно изживяване.Звучеше едновременно
като покана и опозиция, на решението ми да се катеря.

Нели Фуртадо, Джъстин Тимбърлейк...
Чака мнението ми, сякаш от него зависи съдбата на света.

"Ножицата" - гледал я отново.Играеме на "Познай кой е убиеца",
а усмивката му става все по - малка...

Тръгва си ненадейно, с някакво нелепо извинение.Работа.В 1ч.
през ноща, при наличието на още почивни дни?
Повечето жени си тръгват, с извинения от рода на: "Много съм
изморена..." и изведнъж се оказваме всичко на всичко три.

Купонът започва.Момчетата полудяват и се събличат, танцувайки
голи до кръста.Някой спомена, че били пораснали, но аз не мисля,
че някога ще пораснат.Гледах ги - хванали импровизирани микрофони, пеещи с пълно гърло...Няма начин.

"Как си?Не танцуваш...Нещо не е наред ли?"
Гласът ме изважда от унеса.Нищо ми няма.Всичко си е наред.
Просто съм щастлива и...Момчетата се прегръщат и целуват по
братски.Иска ми се този миг да не свършва...Нищо ми няма.
Просто се разчувствах.Имаше прекалено много неща, които
витаеха във въздуха и разнежените ми сетива долавяха...

Танцувам.И вече всичко е наред.Както винаги...

Преди няколко седмици, четох много яка статийка, относно
предпочитанията на мъжете към жените или по - точно как се
женят за типа "Домакиня", но до края на живота си, си падат
по "жената вамп".Мисля, че ако не общувах (приятелите ми са предимно мъже) с достатъчно много мъже, бих пренебрегнала твърдението, но за съжаление, клиширано или не, то е вярно.

Дами, никога не се превръщайте на 100% в "жената домакиня".
Дори да умеете да приготвяте мамините манджи, досущ като нея
и да лелеете да задоволите всяко желание на любимия, носете
в сърцето си "жената вамп", защото ТОЙ все някога ще я потърси
и по - добре да я открие до себе си, отколкото да я намери другаде.

*Жената вамп - мисля, че не трябва да се приема буквално или
поне не напълно.

Изпрати e-mail Разпечатване

RSS за коментари Коментари

# | от shtepselinka на 28 май 2007, 21:51

Обичам да чета такива мисли :о)...
И другият вариант обаче не е много привлекателен - да се превърнеш в 100%-ова жена вамп и той да си те държи само в мечтите си и да те смята за недостатъчно сигурна... или просто да иска да има нещо до себе си, което няма... Имам предвид... да иска това, което представляваш, но да го е страх да си го вземе вкъщи или защото "ще развали магията" или пък защото си прекалено "пясъчна" ... Така че и да предлагаш 100% "прелъстителката" не е достатъчно, защото мъжът обича само да си мечтае за нея и да се приближава до нея, но не и да си я има вкъщи - прекалено му е опасно ;о) Повтарям се...
Аз пак ще цитирам една реплика от любим филм (Съдба на куртизанка): "Всеки мъж мечтае за изкусителката, която обаче да се превърне вечер в послушна дева, ако денят е бил тежък..." - Внимание обаче, това е реплика, предназначена за обучението на куртизанка или по днешному казано - елитна и високообразована проститутка... така че... ;о)

# | от efina на 29 май 2007, 22:03

Хахахаха...Много хубаво си го е казала "куртизанката", макар,
че аз не бих го тълкувала в прав текст.

Нещата от живота са много еднакви - на пръв поглед, няколко коренно различни ситуации, а накрая, поуката - една.

Днес нямам време да разисквам темата, но...
в общи линии, куртизанката е казала много неща.

Ако се замислиш.Но започваш грешно.:)))

# | от shtepselinka на 30 май 2007, 19:54

Възможно е да греша, да.. Ама ми е минавало доста пъти през главата...

# | от efina на 30 май 2007, 22:43

Мъжете са като нощните пеперуди.Обичат да кръжат край
светлината и не всички успяват да се спасят от топлината.
Някои остават без крилца.

Истината е, че много жени смятат, че те са безчувствени
същества, а аз смело мога да кажа, че познавам много повече
безчувствени жени.Просто мъжете са по - първични в действията си.

Защо един мъж не иска жената вамп в къщи?
Ми, просто защото тя няма да се задържи там...Тя няма да
иска да му роди деца, защото ще си развали фигурата, няма да му сготви, защото ще развали имиджа си и ще замирише странно...
Това е общо казано, разбира се, всеки случай има своя си причина.

Ето, за това, куртизанката го е казала чудесно, в унисон с моя
апел към дамите - в ежедневието да бъдат майки, домакини, но
да не забравят, че са и любовници, а това не включва само секса.
Трябва да споделят хубавите моменти на любимия, балансирайки
с личната си свобода (това се отнася и за обратния пол, просто се
обърнах към дамите, защото пишех за такъв случай).

Лично, аз не харесвам образа на 100% - та жена вамп.
А защо трябва да мислиш за този вариант?

# | от pavvvlina на 31 май 2007, 11:05

А аз не мога да разбера защо винаги трябва да се обсъжда каква трябва да е една жена, за да остане мъжът до нея завинаги в неин плен? Не че не е важно и не трябва да се знае, но не обичам крайностите...откакто се помня, само за това слушам : "Трябва да си едикакваси, ако искаш мъжът да е доволен, да е до теб, да не търси друга, да не загуби интерес..." Май трябва да започна една тема какво трябва да направят мъжете, за да не изгубят жените интерес и да се чувстват добре...Всъщност, не знам, ако хората се обичат, не им ли идва просто отвътре как да се държат по най-добрият начин? Когато съм обичала много, наистина ми е идвало отвътре...

# | от Teri на 31 май 2007, 16:00

Павли, не е така!
Не може един човек просто да си живее и да вярва, че щом обича, значи не трябва да полага усилия. И ти го знаеш. Когато двама души се обичат, те трябва и да се съобразяват един с друг. Да мислят за това какво правят, как го правят, дали не правят нещо, с което да нараняват хората до себе си.
Ако една жена ме обича и аз я обичам, но се държи лошо с мен, тази връзка няма да просъществува дълго.
Колкото и да сме един за друг.

# | от Katherine на 01 юни 2007, 01:54

Павлина, това с обсъждането на каква трябва да е жената може би идва от "едно време" :), когато целта на един мъж е била да остане необвързан, колкото може по-дълго, а на една жена - да се омъжи, колкото може по-скоро. Сега, не че не е така, но като че ли малко се е подобрило положението и жените също вече не бързат да омъжват чак толкова. Въпреки всичко жените ужасно се страхуват да не бъдат изоставени, а мъжете пък - да не се почувстват прекалено "впримчени".

Другото - за жената "Домакиня" и жената "Вамп" - е чудесна темичка за размисъл. Само да не беше толкова трудно да се съчетават двете неща. Поне на мен ми идва нанагорно, честно... :)

Като цяло - смятам, че има прекалено много стереотипи относно отношенията съпрузи, брак, семейство и т.н., които рано или късно ще отпаднат от само себе си.

# | от Janichka на 01 юни 2007, 11:22

Получи се интересна тема. Тя обаче ме навя на друго, което е възможно да предизвика спор по-нататък...
Колкото и да се опитваме да бъдем "едикаква си жена" и дори да успеем да бъдем такава и да задържим човека до себе си, това не е никаква гаранция, че той в някакъв момент няма да поиска нещо друго, пък макар и за кратко. Все пак мъжете, когато правят забежки, в повечето случаи, не влагат чувства, като нас - жените. Та, хубаво е да бъдем и "жената домакиня", и "жената вамп", но да бъдем и реалистки и да знаем, че нищо не е вечно и въпреки всичките ни усилия да угодим на някой, той може да ни замени с някоя, която е далеч по-долу от нас...

# | от efina на 01 юни 2007, 17:34

Да, наистина, не трябва да се опитваме да бъдем "еди каква си жена".
Типовете жена, са много повече от два, но в моя случай, са сведени до минимум, за да изпъкне разликата.Нещо, като - черно и бяло,
добро и зло, и т.н.Точно, за това, на края съм написала, образът
на жената "вамп", да не се приема на 100%.

Далеч съм и от мисълта да се обсъжда, каква трябва да е жената, за да остане мъжът до нея завинаги в плен.

Първо си мисля, че е редно да се уточни, че става въпрос за връзки,
продължили повече от две години(не го направих, смятайки, че всеки ще изхожда от позицията на по - дългата връзка).Може би, дори и за хора, които живеят заедно, защото имах познати, които бяха гаджета 6 години, не живеейки заедно, но не успяха да изкарат и две под един покрив.Но Тери е прав - понякога трябва да се положат елементарни усилия, за да вървят нещата.

Причината за тези размисли?Може би трябва да се върнем някъде към средата, когато дамите си тръгват.Истината е, че в повечето случаи те изобщо не идват.Не, че момчетата са лоши - неее, те са си много готини, но щели да се изпонапият, може би (нейсе!все едно са
някакви алкохолици), или не им се слушало за мачове (ако сме на бира, пък и могат да си говорят помежду си...), или не им се играело
билярд (ами, аз си говоря с барманката и момчетата...), или...
А какво се случва, когато не дойдат?Оооо, много неща, но най - болезненото е, че те отвикват да се забавляват заедно.

Вярно е, че няма нищо вечно - поне, аз вярвам в това.Казвала съм го и преди.Нещата днес, не са същите като утре или в другиден.
И въпреки, че не вярвам във вечната любов (поне в онази първоначалната, с гъдела и т.н.), вярвам, че може да има вечна
поносимост, изразена в някакъв вид приятелство (тук се връщам към един мой стар коментар, че има разлика между приятелствата -
приятел\приятелка и любим\любима).

Да, той може да ме замени, но и за това ще си има причина.
Винаги има причина.Понякога постъпваме, без да осъзнаваме нещата.
На всеки се е случвало.След време си казваме:"Ей, колко глупаво постъпих тогава...".

Идеята е, да живеем пълноценно, заедно с любимия, но да запазим и
индивидуалността си.

Колкото до Катето, мисля, че тя чудесно се справя и времето ще го докаже.;)

# | от Katherine на 01 юни 2007, 18:47

Един от стереотипите, за които писах в предния коментар, беше че когато двама души са достатъчно обвързани (независимо дали са женени или не), те трябва да прекарват почти всичкото си свободно време заедно и когато излизат да са винаги двамата. Когато единият от двамата излиза сам, това води до огромно количество подозрения и ревност.
Ако пък и двамата са "модерни" и излизат сами, може да се получи негативен ефект, а именно: "но най - болезненото е, че те отвикват да се забавляват заедно."
Най-трудно от всичко е да балансираш на тъничката граница между двете - да можеш да живееш с някого, но и да можеш да живееш без него: "Идеята е, да живеем пълноценно, заедно с любимия, но да запазим и индивидуалността си."

# | от pavvvlina на 02 юни 2007, 03:19

Аз пък си мисля, че може да подхождаме по обратния начин - не, ако сме заедно с някого, трябва да се съобразяваме и да гледаме да правим повече неща заедно; а да правим нещата, които ни правят щастливи, да ходим на места, които обичаме - и там вече съвсем естествено ще срещнем някого, който обича същите неща(или повечето) и ако сме сродни души, тогава да се съберем :)

Тери, изобщо не съм имала предвид, че на човек не тябва да му пука за другия. Но за усилията - мисля, че ако двама души си пасват, усилия не са нужни; компромисите за мен са два типа: 1. направени с желание и с любов, без да се чувстваме ощетени и пренебрегнати и 2. направени с любов, но само за да има мир, а иначе се чувстваме ощетени и пренебрегнати. Ако са от вариант 1., усилия не са нужни; а ако са от вариант 2., връзката просто не е щастлива и няма много смисъл хората да са заедно. Ако една жена се държи лошо с теб, значи не те обича. А ако връзката ви не просъществува дълго, значи не сте един за друг.Знам, че звучи много генерално, но няма смисъл човек да се измъчва точно в любовта. Пак повтарям, ако хората наистина се обичат, компромисите не се правят насила - по-скоро се стига до консенсус. Различно е.

Иначе пак по темата каква трябва да е жената - Катрин го е казала много хубаво:

"...това с обсъждането на каква трябва да е жената може би идва от "едновреме" :), когато целта на един мъж е била да остане необвързан,колкото може по-дълго, а на една жена - да се омъжи, колкото можепо-скоро. Сега, не че не е така, но като че ли малко се е подобрилоположението и жените също вече не бързат да омъжват чак толкова.Въпреки всичко жените ужасно се страхуват да не бъдат изоставени, амъжете пък - да не се почувстват прекалено "впримчени".

Това е нещото, което не ми харесва в нашата лИбовна действителност:))))

# | от pavvvlina на 02 юни 2007, 03:37

А за вечната любов - аз си вярвам твърдо в нея и ще си умра с тази вяра:)) Всички хора си я представяме и копнеем за нея, пишем книги, разкази, стихове за нея, пеем песни- как ще влагаме толкова въображение и емоция в нещо, което не съществува ?!Аз лично съм се чудела защо е трудно да я постигнем, но съм забелязала, че повечето от нас си поставяме много малки изисквания - да се разбираме там с някого, да сме харесвани... аз съм се хващала как ми липсва смелост понякога да си кажа: "Да, може да ми се случи!" Пък да не казвам каква смелост ми липсва да кажа: "Заслужавам такава любов!"Как да се прояви нещо, в което се съмняваме непрестанно, скъпи съблогери и съблогерки?:)))Вярвайте и се усмихвайте повече:) Бъдете щастливи!:)

# | от VampireSun на 02 юни 2007, 10:38

Всеки мъж мечтае за изкусителката, която обаче да се превърне вечер в послушна дева, ако денят е бил тежък...

# | от нов на 02 юни 2007, 12:53

Такива сме си ние мъжете, или аз поне - пълни говеда. Да, нуждаем се от жената Вамп - да я четкаме, да я гледаме, да и се наслаждаваме, да я обичаме, дори да умираме от любов по нея.... Защо жената Вамп? - Защото: 1. тя е блян, мечта, а мечтите живеят дълго 2. не е жената вкъщи!!! 3. няма да ти вика 'миличко' 4. няма да те пита "къде беше" 5. няма да те моли "кажи ми че ме обичаш" 6. няма да иска бебета от теб!! 7. не е нужно да я чукаш - тя е жената Вамп, ти я обичаш, а ние мъжете не обичаме "шибани" работи 8. ако все пак я изчукаш тя ще си тръгне още същата вечер или на сутринта Не е нужно да си влюбен във жената вкъщи - тя е там, до теб винаги, ще ти народи дечица, ще си прекарвате готино време заедно, ще се уважавате, но тръпката ще отмине .. все някой ден. Затова ти трябва жената Вамп - за да си влюбен в нея и да е недостижима (инак си губи смисъла) и по някоя курва в леглото, за да допринася за разнообразието в секса.

# | от shtepselinka на 02 юни 2007, 19:54

Хахаха, страхувам се, че (изключвайки последния ред от горния коментар) по-голямата част от мъжете мислят така :о) Или поне по-голямата част от тези, които познавам до момента... Може би познавам малко... ;о)

# | от efina на 02 юни 2007, 20:48

!Хахаха...Аз бих включила и последния ред - е, да, не е задължителен, но има и такъв вариант понякога.

Но Щепси, по повод твоите размисли по - горе и коментарът на
този сладур, все пак не се говори за "онази любов", а за нещо съвсем
друго.Както казах някъде по - горе, мъжете са просто първични
(според мен!).:)))

@Катето, колкото до стереотипите, за които говориш, всичко е относително и зависи изцяло от двамата партньори и подхода.
Аз съм много свободолюбив човек и държа на личния си живот,
като гледам да не прекалявам, разбира се, и когато излизам с мои
си приятели, да го правя във време, когато ТОЙ няма да роптае
(и обратното).През повечето пъти обаче, сме заедно.

Честно да си призная, не смятам, че трябва да се излиза само с човекът, с който сме и да не се срещаме с други хора (приятели).
Това направо си е нова тема...

Нямате права да коментирате тази публикация.

Мисли...някакви

RSS за коментари Коментари

Навигация

Начало

BgLOG

Любов

Търсене

Анкета

Как сваляте някого?

Връзки

Разглеждане

Ключови думи