БГлог - Любов | Блог в BgLOG.net

Заглавна страница

BgLOG.net Създай свой блог Пиши Категории ≡

BgLOG Любов

Изпрати e-mail

от	*
до	* email адреси разделени със запетая
ИЛИ
Файл с email адреси:	( email адреси разделени със запетая )
Тема	*
Съобщение
Сигурно съм "хванала" очи... Той седи срещу мен и се усмихва, с онази усмивка, която може да разтопи планини от лед.Не съм сигурна как точно трябва да се държа, но знам, че тази вечер няма да се съобразявам с никого. И се смея, защото ми е готино - отново сме се събрали всички. И викам "На здраве!", не защото ужасно много ми се пие, а защото наистина го мисля. Влизайки, от уредбата цепи "Бурята" - емблематична песен, която преди (и все още) винаги означаваше - яка наздравица и много смях. Момчетата са започнали да слушат чалга.Ерата на метъла е поотминала, явно с порасването (или с многото наздравици?). Дали?Май - не, но Емилия, казват, била много красива...Сигурно... Все още си падам по мъже. Продължава да чака мнението ми, за поредното нещо и не сваля очите си от мен.Като ми каже: "Анчето" и ми идва да се самоубия. През живота ми не са ме наричали така... Я!Любимата ми песен!Не очаквах...Отново - специален поздрав за мен... Щял да дойде на концерта.Нямало да пътува...Чувствата ми са смесени.Това пътуване беше доста измислено, ама карай... Нали е приятелче, пък и ми е слабост... Ходи ми се на планина.Да се катеря.Един от приятелите е любител на този род изживявания. Ходи ми се и по пещери.Нещо не можах да си задоволя интереса с "Бачо Киро", до Дряново. Разбираме се да организираме скоро нашествие до "Магурата", примерно, а той подскача - малко да изчакаме, за да оправел джипа, все едно сме тръгнали на минутата... Последната му страст, бил рафтингът - спускане с надуваема лодка по река.Един вид екстремно изживяване.Звучеше едновременно като покана и опозиция, на решението ми да се катеря. Нели Фуртадо, Джъстин Тимбърлейк... Чака мнението ми, сякаш от него зависи съдбата на света. "Ножицата" - гледал я отново.Играеме на "Познай кой е убиеца", а усмивката му става все по - малка... Тръгва си ненадейно, с някакво нелепо извинение.Работа.В 1ч. през ноща, при наличието на още почивни дни? Повечето жени си тръгват, с извинения от рода на: "Много съм изморена..." и изведнъж се оказваме всичко на всичко три. Купонът започва.Момчетата полудяват и се събличат, танцувайки голи до кръста.Някой спомена, че били пораснали, но аз не мисля, че някога ще пораснат.Гледах ги - хванали импровизирани микрофони, пеещи с пълно гърло...Няма начин. "Как си?Не танцуваш...Нещо не е наред ли?" Гласът ме изважда от унеса.Нищо ми няма.Всичко си е наред. Просто съм щастлива и...Момчетата се прегръщат и целуват по братски.Иска ми се този миг да не свършва...Нищо ми няма. Просто се разчувствах.Имаше прекалено много неща, които витаеха във въздуха и разнежените ми сетива долавяха... Танцувам.И вече всичко е наред.Както винаги... Преди няколко седмици, четох много яка статийка, относно предпочитанията на мъжете към жените или по - точно как се женят за типа "Домакиня", но до края на живота си, си падат по "жената вамп".Мисля, че ако не общувах (приятелите ми са предимно мъже) с достатъчно много мъже, бих пренебрегнала твърдението, но за съжаление, клиширано или не, то е вярно. Дами, никога не се превръщайте на 100% в "жената домакиня". Дори да умеете да приготвяте мамините манджи, досущ като нея и да лелеете да задоволите всяко желание на любимия, носете в сърцето си "жената вамп", защото ТОЙ все някога ще я потърси и по - добре да я открие до себе си, отколкото да я намери другаде. *Жената вамп - мисля, че не трябва да се приема буквално или поне не напълно.