Мисли...някакви
от efina на 26 май 2007, 21:26
Сигурно съм "хванала" очи...
Той седи срещу мен и се усмихва, с онази усмивка, която може
да разтопи планини от лед.Не съм сигурна как точно трябва да се държа, но знам, че тази вечер няма да се съобразявам с никого.
И се смея, защото ми е готино - отново сме се събрали всички.
И викам "На здраве!", не защото ужасно много ми се пие, а защото
наистина го мисля.
Влизайки, от уредбата цепи "Бурята" - емблематична песен, която
преди (и все още) винаги означаваше - яка наздравица и много смях.
Момчетата са започнали да слушат чалга.Ерата на метъла е поотминала, явно с порасването (или с многото наздравици?).
Дали?Май - не, но Емилия, казват, била много красива...Сигурно...
Все още си падам по мъже.
Продължава да чака мнението ми, за поредното нещо и не сваля
очите си от мен.Като ми каже: "Анчето" и ми идва да се самоубия.
През живота ми не са ме наричали така...
Я!Любимата ми песен!Не очаквах...Отново - специален поздрав за мен...
Щял да дойде на концерта.Нямало да пътува...Чувствата ми са
смесени.Това пътуване беше доста измислено, ама карай...
Нали е приятелче, пък и ми е слабост...
Ходи ми се на планина.Да се катеря.Един от приятелите е любител
на този род изживявания.
Ходи ми се и по пещери.Нещо не можах да си задоволя интереса с
"Бачо Киро", до Дряново.
Разбираме се да организираме скоро нашествие до "Магурата",
примерно, а той подскача - малко да изчакаме, за да оправел джипа,
все едно сме тръгнали на минутата...
Последната му страст, бил рафтингът - спускане с надуваема лодка
по река.Един вид екстремно изживяване.Звучеше едновременно
като покана и опозиция, на решението ми да се катеря.
Нели Фуртадо, Джъстин Тимбърлейк...
Чака мнението ми, сякаш от него зависи съдбата на света.
"Ножицата" - гледал я отново.Играеме на "Познай кой е убиеца",
а усмивката му става все по - малка...
Тръгва си ненадейно, с някакво нелепо извинение.Работа.В 1ч.
през ноща, при наличието на още почивни дни?
Повечето жени си тръгват, с извинения от рода на: "Много съм
изморена..." и изведнъж се оказваме всичко на всичко три.
Купонът започва.Момчетата полудяват и се събличат, танцувайки
голи до кръста.Някой спомена, че били пораснали, но аз не мисля,
че някога ще пораснат.Гледах ги - хванали импровизирани микрофони, пеещи с пълно гърло...Няма начин.
"Как си?Не танцуваш...Нещо не е наред ли?"
Гласът ме изважда от унеса.Нищо ми няма.Всичко си е наред.
Просто съм щастлива и...Момчетата се прегръщат и целуват по
братски.Иска ми се този миг да не свършва...Нищо ми няма.
Просто се разчувствах.Имаше прекалено много неща, които
витаеха във въздуха и разнежените ми сетива долавяха...
Танцувам.И вече всичко е наред.Както винаги...
Преди няколко седмици, четох много яка статийка, относно
предпочитанията на мъжете към жените или по - точно как се
женят за типа "Домакиня", но до края на живота си, си падат
по "жената вамп".Мисля, че ако не общувах (приятелите ми са предимно мъже) с достатъчно много мъже, бих пренебрегнала твърдението, но за съжаление, клиширано или не, то е вярно.
Дами, никога не се превръщайте на 100% в "жената домакиня".
Дори да умеете да приготвяте мамините манджи, досущ като нея
и да лелеете да задоволите всяко желание на любимия, носете
в сърцето си "жената вамп", защото ТОЙ все някога ще я потърси
и по - добре да я открие до себе си, отколкото да я намери другаде.
*Жената вамп - мисля, че не трябва да се приема буквално или
поне не напълно.