2026.
2026r.
Мейки –собственик на проспериращата издателска къща МАМС най после реши
да разгледа странната и старинна книга,която преди врему му донесоха
приятелите Странник и Скитник.
В интерес на истината не можа да им обърне достатъчно внимание,защото както
винаги в издателството кипеше усилен труд. С усилие успя да си спомни,че му
обясняваха един през друг колко необикновена и странна е тази книга.В
зависимост от това в чие ръце е,тя решаваше дали да му покаже миналото или
бъдещето,за това дали показва и настоящето-двамата му приятели изпаднаха в лют спор.Никой от
досега разгръщалите я не беше отгатвал какво и кое ще му покаже тя.
Той допи сутрешното си уиски и
замислен се качи в книгохранилището в което държеше най ценните си книги.
Книгата го очакваше на изискана масичка в стил “Луи-не знам кой си”.Дръпна с
въздишка и с леко чувство на безпокойство стола,сложи си и очилата последен
писък на модата и оптиката-с кристални стъкла,които според производителят
им-никога не се замъгляват и изпотяват.Отвори с малко страх и повече
любопитство книгата. На титулната страница се четеше част от заглавието и от
годината на издаването-“Спомени от….,нататък не се четеше от годината се
виждаше само числото 20..
Замисли се,кога ли е издадена,като по
инерция разгръщаше страниците и`, по тях имаше съвсем малко текст и повече
рисунки,така и не разбра кога стигна до първата.Неочаквано за него очилата му
се замъглиха,докато се опитваше да ги изтрие с ръка за да вижда по-хубаво
илюстрацията –на нея се появи старият му приятел Ейси,той стоеше на полянката в
крайморската си къща.Пред него имаше някаква странна конструкция,която
приличаше на обърната бутилка с крила и с остро върха шапка върху дъното си.Отстрани
със златни букви грееше надпис МАС
По дяволите каза си Мейки.
Ейси си беше малко луд химик и
изобретател,дали не е открил вече как да използва останалата 3 тона
мастика,която беше останала от една
афера от младините им.От тогава Ейс не
лизваше от тази течност.Мейки си нямаше и представа колко близо е до истината,това
което не знаеше е че приятелят му разработва космически кораб придвижващ се с
мастика по поръчка на Наско –собственик на спедиторската фирма “Луна Марс Форевър
или накратко ЛМФ.
….О Отнякъде се
появиха две хлапета и с
викове-Тате,тате, хайде пак да ни разкажеш за “Окото на тигъра”Ейси се
отпусна уморено на полянката а синовете
му го наобиколиха и със затаен дъх,чакаха началото на разказа му.
КК Книгата по някакъв свой необясним начин се
отвори на следващата рисунка –От нея с цялото си приказно величие го гледаше
Момо,тя водеше за ръце две две момчета а зад нея се виждаше надпис Приказна
парти агенция “Златните копчета на….”Мейки не успя да дочете надписа,защото
вляво от него видя още по странен надпис
казино-книжарница “светлИНа И ЯНа".
Прииска му се да влезе да види що за чудо е това,книгата сякаш отгатна
мисълта му и той беше вече вътре.Наистина беше странно място,както
собственичките си.Имаше страна рулетка,на която вместо цифри бяха изписани
имената на литературни персонажи и известни писатели.Тук можеше да спечелиш или
пък да загубиш някоя книга,ако пък си лишен от хазартен дух,можеше просто да си
я купиш.
Имаше и масички на които клиентите
можеха да си поръчат всякакви питиета.В един ъгъл любопитството му привлече
странен човек,които разговаряше с две дами-едната цялата в червено,а другата в
стилно японско кимоно.Сети си,че го бе виждал някъде,само че сега беше малко
напълнял и леко накуцваше.Мейки беше готов да се закълне,че в него има нещо от
старите джентълмени,ако не го спираше странното му облекло което се състоеше от
бермуди и фрак под който нелепо се
подаваше многоцветна хавайска риза.На друга маса стояха старите му приятели
Тери,Дениджейн и Ангел.Последните двама спореха ожесточено за последният
физичен закон,който бяха открили заедно.Тери и дамата до него ги гледаха
отегчено.
Мейки ,още не можеше да разбере книгата-бъдещето или настоящето му показваше.
На следващата страница,той се озова в един град с необичайното име Заг Стар,видя
в дома му Басиди Дивия,който с настървение пишеше нещо върху някакви листа и
после с още по –голямо настървение ги
късаше и мачкаше.Жена му буля Басьовица тихомълком събираше не скъсаните
листи и ги прибираше по далече от него.
Отнякъде се появи и Слу Чай На- готова до последен дъх и последна
капка мастило да отстоява мнението си.Момченце и момиченце се въртяха около
нея и си шепнеха разгорещено нещо.Накрая
момченцето се престраши, дръпна я за блузата и попита –Бабо,бабо кажи на
Дона,че животните могат да се усмихват.Тъкмо мислеше да им обясни,че това не е възможно,но
изведнъж се усмихна широко и се чу да казва-Да,понякога се усмихват,но рядко.
Това усмихна и Мейки,но не само това
пред него се появи и самият Жоре Ата-само че беше с главата надолу.А Жоре хич
не обичаше нещата да са с главата надолу.Сети се,че отдавна не се бяха чували,а
вече живееше на другият край на земята.
Посегна да отгърне следващата
страница и чу гласът на внука си-Дядо
няма ли да вечеряш,вече наближава полунощ,вдигна главата си от книгата и
погледна през прозореца,навън наистина се беше стъмнило,после погледна към
книгата беше някъде към средата и`Остави я на масичката и се изправи.
Не знаеше дали някога пак ще има смелостта да я дочете или затвори…