Мрежата, познанието и образованието

Ще започна с онова, което се казва в края на втория видео урок: че технологията копи-пейст служи за събиране на информация, а не за придобиване на нови знания. (Дано да съм цитирала точно.)

Разбира се, че не може да се твори без да се стъпи на някаква основа, без да има достатъчно натрупани знания. За моята шестица също съм ползвала технология копи-пейст, но не съм предлагала информацията в непроменен вид, а пречупена през темата, за която искам да подчертая, че никъде никой не е писал. В това отношение бях много изненадана, че научният ми ръководител ме накара да описвам нещо, което не бях правила никога, а трябваше да е моя изпитана добра практика, и за което в България няма информация. В руските сайтове положението беше същото. Там копи-пейст технологията премина през творчески превод от моя страна, като в крайна сметка се оказа, че от тоновете прочетена литература съм ползвала доста малко идеи.

Сериозната част:

Съгласна съм с теб, Бабев , затова че трябва да се стимулира любопитството, интереса и откривателството у учениците. Но обратното на тези от МОН, смятам че няма нищо страшно в това учителят да бъде “хванат”, че не е запознат с някоя новост, но при няколко условия – ако се е доказал и изградил своя авторитет като личност ( а това включва професионализъм, интелект, много добра обща култура, ценностна система, изградени взаимоотношения на взаимно доверие, откровеност и в никакъв случай надменност); ако добре е обяснил на своите ученици, че човешкото знание е необятна вселена и цял живот не е достатъчен( и при най-големи усилия), за да обозреш и една милиардна част от него, че всеки прави своите си открития( някои повече, други по-малко) в различни области на живота и познанието, и е повече от вероятно те да не се припокриват с откритията на останалите…По-важното е да си изградят логически обосновано аналитично мислене, за да могат да оперират с факти, да дават точни оценки на обекти и събития, и да правят верни умозаключения.( а тук е на ход математиката) Иначе мрежата е пълна с инфо от всякакъв род и всякакви области – трябва да можеш да отсяваш, кое е достоверно, кое е ценно и полезно за теб и т. н. Та, аз не бих се страхувала, ако някой ученик ме запознае с нещо непознато за мен до момента – бих реагирала с радост и бих го поощрила да продължава в същия дух (едната от трите отрови, според източната философия е невежеството и е причина за страданията и бедите, които ни се случват). Та, учителят е този, който трябва да умее да провокира, да запали своите ученици сами да се стремят и да откриват знания и умения през целия си живот. И тук пак се сещам за една мисъл: “Ученикът не е съд, който да напълниш, а факел, който да разпалиш”

Веселата част:

Бабев, а сега, понеже обичам да провокирам и да ме провокират ( в добрия смисъл на думата), а ти също обичаш да провокираш, аз ще провокирам теб по следния начин:

     Отправям ти публично покана за приятел ! (евентуално ще я изпратя на личната ти поща, след като чуя отговора ти ( ако има такъв)).  :-)

И сега ще ви позволя да надникнете в моите мисли, довели до тази провокация:

Предполагам, че всеки от нас е кликвал върху ника на блогерите, за да се запознае с профила, или да прочете още техни публикации…Там стои и въпросният списък с виртуални приятели.  Някои имат доста, други по-малко, а трети имат празен списък. Не знаем със сигурност в каква посока са вървели поканите. Предполагам, но не мога да твърдя със сигурност, че най-честият вариант е, списъкът от приятели да се дължи едновременно и на изпратени, и на получени покани ( поне при мен е така). Когато преди време ( не знам точно колко), погледнах профила на Бабев, ми направи впечатление, че такъв списък липсва. Съвсем наскоро, от любопитство погледнах отново и положението беше непроменено. Това според мен се дължи на една или комбинация от няколко от следните възможности:

Ти самият не изпращаш покани, защото:

-         Това за теб е суета, ти стоиш над тези неща, нямаш нужда да ласкаеш егото си и не се нуждаеш от някакъв си там списък с приятели

-         Обичаш да се чувстваш свободен и независим, т.е. леко би ти било неприятно чувството, ако би имал такива, и те очакват от теб да коментираш блоговете им и да им даваш оценка, а по различни причини човек не винаги има желание да коментира

-         Така ти е по-лесно да направиш както позитивен, така и по- хаплив коментар ( макар, че истинските приятели не са ласкатели, а казват това което мислят, каквото и да е то )

-         Прекалено си горд и е под достойнството ти, ти  да поканиш пръв някого за приятел

-         Искаш да получиш горе-долу обективна оценка – а не от приятелите в списъка, които е по-вероятно да ти дадат положителна такава или поне не отрицателна

Ти самият не получаваш покани, защото:

-         Поглеждайки, че няма никой в списъка ти, съблогерите не се решават да са първите отправили ти покана

-         А може да си мислят, че не може да не си получавал покани, но си ги отхвърлил – и си спестяват леко неприятното чувство да бъдат отхвърлени и те

-         Струваш им се провокативен, подвеждащ и хаплив на моменти( въобще леко костелив орех) – това ги плаши и по-добре да си нямат взимане даване с теб

Почти с около 99 процента сигурност отхвърлям възможностите:

-         Ти да си изпратил покани и да не си получил утвърдителен отговор

-         В пощата ти да има покани, които си стоят без отговор

-         Не си отваряш изобщо пощата

-         По някакви неведоми причини точно при теб тази опция не функционира

 Аз реших да ти отправя тази покана, защото:

-         Имам откривателски дух, обичам да анализирам и реших първа да разбуля мистерията около празния ти списък

-         Позицията ти по много въпроси в общи линии съвпада с моята

-         Бродим из една и съща област, ( само че из различни дебри –  ти си в по-големите гъсталаци)

-         Харесва ми, че си провокативен, защото и аз самата обичам да ме провокират ( и да провокирам)

-         Не се притеснявам да получа отрицателен отговор, напълно нормално е – всеки си има някакви принципи ( аз също отхвърлих поканата на един съблогер, подвизаващ се под различни никове )

-         Ами, ей така, защо пък не

-         Просто днес искам да се забавлявам и да провокирам

ПП Сори, че стана дълго.Един музикален поздрав от мен : http://www.youtube.com/watch?v=LB3b1W6rEDw&feature=related

С тая весела част ,май събрах точки по нетактичност, прекрачвайки в някои аспекти добрия тон. Ама, какво да се прави, като просто обичам нестандартните решения. Бабев,извинявай, и  благодаря ти, че прие поканата ми, поканвайки ме! ( След такава обстойна покана, имаше ли друг избор!?) Колкото до нашите министри – на тях им е самодостатъчен един единствен аргумент: голямата далавера с властта, която им идва като манна небесна ( всички други аргументи са подвариации на този аргумент).
П.П. Приемам забележката ти относно "чуя" и ти благодаря, че ме поправи!

Бабев, една вметка: за да го чуеш, можеш и ти да си го прочетеш на глас. Извини ме за подхода. Не те третирам като първолак. И още едно инфо. Съвременните кралици нямат такава неограничена власт, както някога.

Истината, страхотна е поканата ти. Не я намирам за нетактична, а напротив - за оригинална и стилна. Но и ответната реакция на Бабев определено е много мила. Искрено ви се радвам. Сякаш пред очите ми разцъфтява едно красиво цвете, може би фрактал (ми и двамата сте математици, де), наречено приятелство. Поздравявам ви с една тематично подбрана песничка :)

Аууу, станах пишман с цялата тая ситуация. Не търсете под вола теле Когато някой реагира малко по-нестандартно и започват да се търсят някакви скрити мотиви, намеци и т.н. Да обясня малко, как аз приемам опцията “приятели” – за всеки съблогер, независимо дали е от този списък или не си изграждам някаква представа, която е на база неговите размишления, коментари, позиция по различни въпроси и т. Не ме интересува конкретния човек от плът и кръв насреща, защото такъв е принципът на виртуалното общуване - излагат се мнения, разменят се идеи, води се словесна риторика (понякога се превръща в престрелка). – т. е това е задоволяване на някаква потребност на разума и духа. Единственото, което съм вложила в тези покани, които аз съм отправила за приятел е “допадат ми твоите възгледи и начин на мислене, или пък твоята поезия, или пък душевността, която прозира зад това което пишеш ”. Именно по тази причина не виждам каква е разликата в това да си напиша имената в профила, или да си повторя ника, или да напиша измислено име, или да напиша “изрусена циганка” – по какъв начин биха се променили нещата? Онази част от мен, с която контактувате не би се променила по никакъв начин. Ако някой ми изтъкне разумни доводи ( освен обикновено любопитство) бих му се представила. С опцията “приятели” нито се чувствам длъжна, нито задължавам някого с нещо. Коментари пиша само когато имам вътрешен подтик за това или когато темата ме провокира по някакъв начин( а не по задължение на приятелския кръг). Приятели за общуване “на живо” си имам – а тук общувам виртуално и не ме интересува, дали някой е с черни или сини очи, как точно се казва и дали това е действителното му име, дали числото 58 в ника на Бабев е набора му, годините му, или любимото му число. Да уточня, че все пак не съм отправила покана за любовна среща , а виртуална покана за приятел, каквито всички вие сте си разменили.Това, че го направих фамозно ( цитирам Бабев) беше просто закачка или гъбаркане ( пак цитирам Бабев), за което взех да съжалявам. Дано съм станала ясна! Наистина взе да заприличва на чат.

Няма проблем, Куини! Важното е, че нещата се изясняват в крайна сметка.Аз също ти се извинявам, ако тонът ми те е засегнал, но го писах веднага след прочита и бях леко подразнена от някои изречения, които ми прозвучаха ( Бабев пак ще ми направи забележка, че няма как да ми звучат, ако няма кой да ми го прочете) сватовнически едва ли не. Иначе, знам, че си го писала чистосърдечно – без умисъл. Всичко е ОК ! И една хубава песен за всички : http://www.youtube.com/watch?v=ntm1YfehK7U&feature=related - "Време" на Пинк Флойд