Върнете се към Предучилищна педагогика | Профил | Публикации
всички ключови думи
Няма какво да го увъртам - всеки, който прочете заглавието, ще очаква да разбере веднага за колко пари става въпрос и къде можем да ги намерим.Нека предварително уточня, че ще предложа само куката и стръвта, а вие, колеги, ще трябва да намерите рибите. Знам, ще кажете, че така и баба знае... Но пък аз ви предлагам само законни и изпитани методи...Всеки може да допълни списъка ми със свои проверени и доказано действащи начини. Защото както се казва, основното лошо качество на парите е малкото им количество :).
Тъй че ако имате нужда от допълнителна сума пари, за да купите нови топки и играчки за децата, или за да сложите в спалните ония нови пердета, за които отдавна мечтаете, ето няколко идеи:
Веселбата от нас, работата от вас :)
В детската градина, в която учеха децата ми, веднъж годишно се провеждаше купон с децата и родителите. Предварително всяко желаещо да участва семейство трябваше да заяви каква вкусотия ще донесе за празника. На съответния ден майките пристигаха с фантастично изглеждащи сладки и торти, на които се слагаше съответна цена. После всеки можеше да си купи това, което хареса, а със събраната сума пък да се закупят нужни за децата неща. Участието на родителите в такова мероприятие е напълно доброволно, но е добре да им се обясни, че всички събрани средства ще бъдат за техните деца; и да се даде отчет на първата родителска среща след това за какво са похарчени парите.
Мартенички и сурвачки - съчетаване на красивото с полезното
В много детски градини и училища живee един истински добър дух на творчеството (понякога и повече от един :). Това е учителят, който с цялата си любов и вдъхновение учи децата как да създават красота с ръцете си. Дали ще рисуват, шият, правят мартеници или сурвачки - резултатите винаги са удивителни! Следващата стъпка е да споделят сътвореното от тях. Организирането на разпродажба на тези предмети не само ще помогне на децата да съберат пари за нещо мечтано, това ще укрепи самочувствието им и ще им помогне да осъзнаят, че самите те могат да направят живота си по-хубав.
Сцената - мястото, където всеки може да намери своето място
Продължение на предишната идея е работата с по-големи деца с интереси към театъра (разбира се, те може още да не осъзнават, че имат интереси към театъра, докато вие не им го кажете :). Една кратка пиеса, дори написана от неизвестен автор или от самите тях, и поставена на сцената на местното читалище, може да предизвика огромен и траен интерес към изкуството. Да обогати емоционалния живот на децата (и със сигурност - на учителя, който ще преживee незабравими мигове по време на репетициите на, до, зад и пред сцената. Тук вече говори личният ми опит :). Събраната сума от билети надали ще е огромна, но може да послужи за нещо безценно - ако чрез тези пари децата посетят постановка в "истински театър". Още помня вълнението на моята група артисти от училище, когато за пръв път гледахме "Бурята" на Шекспир в Народния театър. Бяхме играли няколко свои представления, със събраните пари платихме част от разходите за автобуса, и така се озовахме сред вихъра на типичната постановка в стил Александър Морфов. Най-голямата награда за мен беше спонтанното признание на едно от децата по време на антракта: "Госпожо, не мислех, че Шекспир е толкова интересен!". След толкова много усилия да ги принудя да прочетат "Хамлет", открих, че има наистина много по-интересен начин да се "види" едно литературно произведение. Все пак става въпрос за пиеса, за текст, който е неразривно свързан с образа и звука. А това и най-добрият учител по литература не може да "изиграе" в часовете си...
Директно и откровено - "Имаме нужда от..."
Не вярвам да има някой, който да обича този метод на събиране на пари. Формулата е проста - намирате някой по-заможен родител/гражданин и ...молите за известна сума. Лошото на този метод е, че е много неприятен :( - както за този, който иска, така и за този, който дава.
И вълкът сит, и агнето цяло
Това е по-приятният вариант на предишния метод и с него се постигa нещо невероятно: всички участващи да са доволни - и дарителите, и учителите, и родителите, и децата. Провежда се всяка година в училището на дъщеря ми в Чикаго под формата на търг с наддаване.Месец преди началото родители от родителско-учителския комитет предлагат на бизнесмените в квартала безплатна реклама на бизнеса им. В замяна на това всеки, който иска, може да дари нещо на училището - купон за вечеря в ресторант; подстригване/прическа; билети за представление/мач; купони за пазаруване в магазин и т.н.
Родителите също вземат участие - който иска, може да предложи безплатно да боядиса или ремонтира пейките, детската площадка; да дари време при провеждането на някое мероприятие...Много вълнуващи за децата са офертите от полицейското управление и пожарната - за около 20 долара 4 деца могат да посетят едното от тези места, да обядват с пожарникарите или да се возят в истинска полицейска кола.Учителите пък предлагат някоя книга или посещение на кино като дарение за търга.След това се прави списък с всички дарения и се праща на всички семейства в училището. Подробно се обяснява до колко часа в определения за край на търга ден родителите имат право да наддават.
За всяка вещ или услуга се слага първоначална цена, която е с 50 - 70% по-ниска от реалната. Така ако наддаващият родител иска например да си смени маслото на колата, да се подстриже или да си купи билети за мач, той с един куршум уцелва два заека - на много добра цена си го осигурява (стига да няма много наддаващи точно за това, което иска той) и освен това има удовлетворението, че с парите, които плаща, ще бъде подобрена средата, в която учи детето му.
Всеки може да изпрати оферта за това, което желае да купи, и този, който е предложил най-високата сума за дадения предмет или услуга, печели.
На практика печелят всички - бизнесмените получават реклама, родителите получават нещо срещу парите, които дават, а родителско-учителският комитет използва събраната сума по предназначение (закупуват се топки, книги за библиотеката, издава се месечно вестник на училището...). Но може би най-важното, което получават всички - дарители, родители и учители, е усещането, че изпълняват гражданския си дълг.
С малко усилия можем да подобрим средата, в която учат нашите деца.Моля ви да споделите вашите изпитани начини.
Това е един прекрасен начин за събиране на средства за училището или детската градина. В нашето училище се практикува отдавна. Дори има традиция в тази област. Коледното тържество почти винаги има благотворителна цел. Тази година то бе посветено на дете от нашето училище нуждаещо се от спешна скъпоструваща операция в чужбина. Освен празничния спектакъл имаше и коледен базар с изработени от самите деца, картички, сувенири и суровачки. Събрахме повече средства отколкото очаквахме. За съжаление мога да кажа, че останалите благотворителни акции, които имаха за цел подпомагане на училището и подобряване на материалната база, не бяха толкова успешни.
Ела, аз винаги съм се възхищавала на американците за тяхната инициатива. Всички сме гледали по филми как се организират благотворителни партита, концерти и базари. За съжаление ние не сме толкова безкористни. Винаги ще се намери някой, който да каже: "Мен това не ме засяга." или "Все аз ли? Нека сега някой друг." Тази песен, понеже е полесна, се подема от мнозинството и така хубавата идея пропада.
Все пак съгласна съм, че детските градини и училищата можем да поставим началото на подобен род благотворителност.
Антоанета, всяко стадо си има мърша :)...днес ми върви на пословици...Ние сме си песимисти и сме лъгани прекалено много, затова винаги сме недоверчиви. Винаги ще има някой, който да не иска да участва (затова аз подчертах, че участието на всеки, особено когато трябва да дава пари/време/труд, трябва да е доброволно). Но има толкова много други хора, които подемат инициативи - както сте направили вие за болното детенце.
Просто инициативните хора трябва да се научат да не обръщат внимание на негативните подмятания. Знам, че не е толкова лесно. Веднъж събирах пари за подаръци на сираци от дом, намиращ се в селце близо до нашия град. С мен бяха децата от групата, с която правехме театрално представление за Коледа, също част от подаръка ни. Моя е грешката, че не поканих друг възрастен, за да има свидетел ...Защото нито на мен, нито на децата ни хрумна да вземем дори и един лев от събраните пари, но после аз бях обвинена заради това, че съм имала възможност да злоупотребя. Не че съм го направила, а че е било възможно. Аз съм учител, т.е. все пак някакъв морален пример за децата, да не говорим, че като вярващ човек не бих могла да открадна от сираци. Та оттогава ми е обица на ухото КАК трябва да се процедира, за да се сведат до минимум подозренията в злоупотреби.
По отношение на доверието има какво да учим от американците. Освен ако няма конкретни доказателства, никой не би си позволил да обвинява някого в злоупотреби. Хората си вярват един на друг. Ако се случи някой да открадне пари, предназначени за благотворителност, срамът би бил огромен - заради общественото порицание.
Сетих се за още една благотворителна акция в училището: през зимата всеки може да дари ненужните вече на порасналите му деца шапки и шалове. Зимата тук е много студена, а много от децата са от емигрантски семейства, така че дори тази малка помощ е от значение за семействата.
Да, доверието е крехко нещо. То е както доброто име - гради се с години и може да се срути за един миг.Моите разсъждения на тая тема: задължително е по-голямата част от подобни инициативи да се осъществява от родителите като част от родителско-учителския комитет. Парите, отпуснати от общината, никога няма да са достатъчни. А допълнителните суми са за децата. Следователно родителите им са тези, които трябва да поемат по-голямата част от инициативата и работата.
Винаги след всяко мероприятие трябва да се уведомяват и участвали, и неучаствали за събраната сума и за какво точно е похарчена. Така се гради доверието. Като имам предвид моя печален опит, по-добре е няколко родители и учители да участват при самото харчене на парите, за да няма излишни обвинения в злоупотреби.
Мисля, че има начин да бъдат накарани родителите по-активно да се включват - похвалата. Възрастните не сме по-различни от децата, обичаме трудът ни да е оценяван положително. В никакъв случай не трябва да порицаваме тези, които не искат да участват, а само многократно да благодарим на тези, които вече са участвали :). Както вече писах, веднъж месечно в тукашното училище се издава малък вестник, само няколко листа. Печати го на компютъра си един родител. Та във вестника редовно се съобщават имената на всички родители, които макар и с нещо дребно са помогнали на училището.
Но най-важното е всяка година да се намерят поне по няколко готови да помогнат родители. Понякога те са достатъчно да увлекат и други...Така се създават традициите в училището и следващите випуски ще имат примера и опита, създаден от предшествениците им.
Shelly,
Вашият пример потвърждава това, което си мислех, докато писах - не е толкова важно колко пари ще се съберат при тези мероприятия, по-важното е, че децата се учат как да бъдат граждани. Как да помагат на себе си и на тези, които имат още по-голяма нужда от помощ. А този урок вече е безценен. Затова хвала на действащите родителско-учителски настоятелства!
Нямате права да коментирате тази публикация.
Още...