Вървял си оптимистът през гробищата, гледал усмихнато кръстовете и си мислел: „Колко много плюсове!”
Вече съм дошла до гуша на приятелите си от честото разказване на този виц. На мен пък ми дойде до гуша да им повтарям, че е гениален. „Той е като „Война и мир”, събран в едно изречение!” - не спирам да ги дразня, а те на свой ред ме тормозят, че съм обсесивно-негативистична и маниакално черногледа.
„Ами ако е така?” - казах си един ден ...