Е ли този университет коренно различен от останалите? Не особено. Предлага ли нещо новаторско в подхода към образованиоето, в разбирането на себе си като човек, на живота, демек малко по-вътрешни дисциплини (за да не казвам душевни, което е точно обратното на религиозни), гледат ли професорите на студентите си от високо или като на равни и като на хора, от които и те имат какво да учат, които могат да играят активна роля в развитието на образователния процес и програма и в ежедневно демократичния живот на колектива, дава ли се пространство за развитието на изкуствата, на интуицията, така мила на Айнщайн, на неинтелектуалното възприатие и на философията в дълбокия смисъл на думата, както и на хуманитарните науки и толкова други въпроси... Както и тези за все по и по-голямата икономическа зависимост на университетите, т.е. по-ограничен бюджет от година на година, заставящ ги да търсят рентабилност сред студентите, вдигането на таксите и подчиняването на спонсори, от чиито гледища е трудно да се страни... Все общи въпроси засягащи всички университети, като частните обикновено са още по-подчинени и за това се орязват постепенно парите и на обществените, за да бъдат сведени до послушание и мълчание. Но вътрешната консервативност на заведенията не им е от помощ срещу икономическата "модернизация" или в ежедневния житейски и учебен процес. Това е просто щафета на довисшето образование, което също е така осакатено. Има абсурдно разделение на науката, която често клони към сциентизъм, материалното, учението и живота, играта, духовното, които които взимат формата на забавление, понякога дебилно или търсещо самозабрава. Май има нужда от сериозен обществен дебат и новаторство в сферата на висшето образование. Може би е абсурдно, но кога в университета, това училище на вселената според името му, ще започне да се учи на мъдрост?

Иначе специално в пловдивския, струва ми се, има интересни специалности като билологично земеделие и пр. области, засягащи ни всички, макар и да не съм сигурен, че подобни дисциплони могат да се учат в сгради и институции, далеч от природата и когато няма цялостен подход за интегрирането на екологичните принципи в личностния живот и когато също студентския стол не ти дава възможност да се храниш здравословно. Нужна е също и последователност, като говориш за едно, да го прилагаш ежедневно, а не да правиш друго.