avatar

СУ: НЕ на новите такси!

Софийски университет – мащеха, а не майка

(държавата – също!)

Тук можете да подкрепите и електронна петиция срещу таксите.

 Протест срещу тройното увеличение на таксите по медицина в СУ - 2010

Снимката е от протест срещу тройното покачване на таксите по медицина в СУ. 

На 30.01. Академичният съвет на Софийски университет взе решение да предложи на Правителството увеличение на таксите с 8 %. С мнозинство от 22 гласа „за” ръководството реши, че най-бързият начин да се решат финансовите проблеми на университета, е като вдигнат годишните такси на студентите. Тук е моментът да отбележим, че АС реши да гласува предложението точно когато сме в сесия и всички са заети с изпитите си. Вероятно именно на това залага управата – че ще си мълчим и ще пренебрегнем проблема. Да, ама не! Подло беше от страна на СУ да увеличи таксите месец преди началото на новия семестър. И ако за ректора проф. Илчев това е „едно излизане на ресторант”, то има студенти, на които им се налага да се издържат сами и които не посещават ресторантите, за които говори ректора. За родителите, които работят и се стараят да осигурят образованието и бъдещето на децата си това не е просто едно излизане. За всички нас това е въпрос на принципи. Неуважението, което демонстрират управниците на Университета, подразни студентската общност и все по-усилено се говори за протести. Големият въпрос е : Защо отново се повишават таксите?

Противно на това, което коментира зам. ректорът („в СУ таксите не са повишавани от 2008 г., но постоянно у нас животът поскъпва, повишават се цените на електроенергията и на горивата.”) през 2011/2012  година те отново бяха вдигнати. И тогава имаше обещания за подобряване качеството на материалната база и образованието. Едва ли ще се намери студент, който да потвърди наличието на тези обещани промени. Това започна да се превръща в тенденциозна практика на Академичния съвет. Сега подобно на лъжливото овчарче СУ отново се опитва да ни извика на помощ. Този път обаче студентите не са готови да тръгнат и да го спасяват, а по-скоро да въстанат срещу отношението, което получават от своята Alma mater. Защото не като майка, а като мащеха третира своите студенти.

В резултат на протест и натиск от страна на студентите в края на 2011, в началото на новата 2012 година академиците гласуваха ПРОТИВ увеличението на семестриалните такси за 2012/2013 година.

Да се върнем на въпроса с причината за повишаването на таксите. Първоначално доводът беше вдигането на минималната работна заплата с 17 %, но после оказа, че парите от повишените такси няма да отидат за заплати на работещите в Софийски университет, а за покриване сметките на Университета, както и за ремонт на няколко нови аудитории. От тук следва да отбележим две неща :

1.    Освен увеличение на МРЗ, се наблюдава  и увеличение на издръжката за живот (по данни на ИССИ на КНСБ). Друго изследване на Националния институт показва, че 22,3 % от хората в България живеят под прага на бедността. Ако погледнем нещата от по-мащабна гледна точка – България е страната в Европейския съюз с най-ниска минимална работна заплата. Не само това, а и у нас безработицата периодично нараства. Наскоро бяха изнесени данни, че в страната ни всеки четвърти младеж на възраст между 15 -25 години е безработен.  Всичко това превръща този аргумент в неоснователен!

2.     Ремонтите, за които се споменава, са в сградата на Ректората. Една голяма част от студентите ходят до Ректората не повече от 3 пъти на семестър. Като студент във ФЖМК не желая да плащам допълнителни пари, за да се „лъснат” няколко аудитории, в които никога няма да ми четат лекции. За тези аудитории следва да се потърси финансиране от друго място. В случай, че това увеличение стане факт и ремонти решат да се правят, призовавам всички студенти на ФЖМК да потърсим правата си и да поискаме ремонтиране на южното крило на факултета, така че да можем да се възползваме от него.

Доводите на Академичния съвет за увеличение на годишните такси са абсурдни. На всички студенти ни е ясно, че всяка година държавата урязва все повече бюджета за висшето образование. Именно по тази причина е намалена и държавната издръжка, която получава всеки студент. Базовият норматив през 2011 г. слиза с 20 % и вече е 693 ( за справка през 2009 той е бил 963). Но означава ли това, че СУ трябва да се обърне веднага към своите възпитаници. Не е ли работа на нашата Алма матер да ни защити и да се грижи за нас, да ни осигури добър старт и качествено образование? И в този ред на мисли, преди да потърси ОТНОВО помощ от студентите, да се противопостави на правителството и на политиката на МОМН. С действията си Университетът нарушава гражданските ни права и Конституцията на България като ни отнема правото на образование! Ще си позволя да цитирам колегите от „Призив” :  „Лесно е да спуснеш заповед от високо, по-трудно е да отстояваш истината. Но и много по-достойно. „ Като най-стария университет в България, като алфата на висшето образование в страната ни, Софийски университет трябва да подходи с ДОСТОЙНСТВО в така създалата се ситуция.

Позорен е начинът, по който Университетът решава проблемите си. Интересно докога ще нараства това увеличение? Ако сега позволим това да се случи, след една – две години кой ни гарантира, че няма да се повтори? Затова трябва да се обединим и да предотвратим този абсурд! Да потърсим правата си и да ги защитим! Пред Софийски университет и пред държавата! Защото вместо Alma mater СУ се превръща в Alma noverca, а  държавата – от майка в мащеха!

Ние, студентите на ФЖМК, се обявяваме против вдигането на семестриалните такси! (пък било то и с „едно излизане на ресторант”) Призоваваме Академичния съвет да преосмисли взетото решение.

НЕ на новите такси!


Малко факти за 8%-то увеличение на таксите в СУ

Нов позорен ден за управата на СУ

Относно поредния опит за повишаване на таксите -
Открито писмо до Ректора на СУ, Академически съвет, Студентски съвет

Студенти


                           plateno obrazovanie

Радвам се на малките моменти,

в които не е лошо,

а и вече сме студенти

аз, Иван и Гошо.

 

Трима само учим висше,

весело е, разбери,

дадено ни сякаш свише,

нямат другите пари.

 

Аз съм син на депутат,

Гошо - внук на милионера,

а Иван е също в крак -

племенник на премиера.

 

                                                                                      Просто всичко е прекрасно,

                                                                                       ще завършим - не е спорно,

                                                                                       на лавката опашка няма,

                                                                                       в аудиторията е просторно.

                                                                                      

                                                                                       Бродиме из факултета,

                                                                                       като сивкави нюанси,

                                                                                       вече за университета

                                                                                       само ние имаме финанси.

                                                                                      

                                                                                       Знанието, сила свята,

                                                                                       общодостъпно в кавички,

                                                                                       за него трябва и предплата,

                                                                                       да не би да е за всички?

 

                                                                                     За него трябва да се плаща,

                                                                                     като в Австрия, Норвегия,

                                                                                     простият да не се хваща,

                                                                                      у нас то е привилегия.

                             

                                                                                                             Стефан