Най-простият пример е, когато застанем срещу едно дърво. В едно дърво има безброй много елементарни процеси, които го поддържат живо, или безбройно много процеси, които се носят от елементарните същества. С други думи, не съществува дърво, около което да не са се събрали милиони такива елементарни същества. Трудно е те да бъдат разграничени – това е нещо като коктейл от настроения, който се изправя пред човека.


Горските Елфи в "Принцеса Мононоке" на Миазаки


Франк Бурдих е роден през 1967г. в гр. Дюлмен, Вестфален. Учи химия и биология за преподавател в Мюнстер. На 25 годишна възраст се среща с антропософията и стъпва на антропософския път на познание. През 1996г. става член на Антропософското общество През периода 1998 – 2011 г. преподава химия, биология и информатика в горните класове на Валдорфското училище в Крефелд. През 2006 г. става член на Първи клас в Свободното училище за духовна наука. От 2007 г. води семинари за осъзнаване на свръхсетивни възприятия. От 2011 г. се отдава изцяло на духовно-изследователска дейност. От 2012 г. ръководител на компания за приложни духовни изследвания със седалище в Диперц. Освен това е експерт в института за ракови изследвания „Хиския” в Арлесхайм.

-

Добър вечер, дами и господа. Съжалявам много, че не мога да ви поздравя на вашия красив език, но се радвам, че ще има компетентен превод. Аз отдавна съм консултант и ръководител на едно сдружение за приложни духовни изследвания, т.е. фирма, която предлага като услуга свръх-сетивното възприятие.

Тази вечер ще ви разкажа за нашата съвместна работа с елементарните същества. И тъй като това е малко необичайна тема, бих искал да ви се представя малко по-подробно, за да разберете защо мога да застана сега пред вас и да говоря на тази тема.

Моето предприятие се крепи на три стълба – единият е семинарите, които провеждам аз за обучение възприемането на свръхсетивното, използвайки методиката и практиката на свръх-сетивните възприятия. Това правя в единични тренинги за свръхсетивно възприемане с отделни хора, които идват при мен, за да им помогна. Основният стълб е свръхсетивното изследване. Това означава, че намираме заедно решенията на въпроси във връзка със свръхсетивното, поставени от някои антропософски предприятия. Моят основен възложител е институтът „Хиския” в Арлесхайм, където се произвежда препарата „Искадор”, и това се прави съвсем точно по указанията на Рудолф Щайнер. За тази цел е създадена една много сложна динамизирана машина и разбира се, хората са заинтересовани да разберат дали тя наистина има въздействие. Трябва да се знае как действа „Искадор”, как трябва да бъде преработен, за да има ефект върху пациентите. Имам обаче възложители за изследвания и в хранително-вкусовата промишленост, които искат да знаят как действа една машина за обработка на тесто и какви етерни качества може да внесе маята в тестото например. Имам и поръчки за изследване на въздействието на техническите уреди върху човека, например въздействието на мобилните телефони и Wi-Fi върху хората и върху всичките елементарни същества и ангелския свят.

Сега искам да ви разкажа как се стигна до всичко това. Аз нямам вродена способност за изследване на свръхсетивното. Преди около 20 години срещнах антропософията и я възприех като духовен път за развитие. Искам да ви разкажа как се случи това.

Бях съвсем нормален студент по химия, учех и биология. Тъкмо като химик човек придобива едно особено усещане, че има власт и сила, и започва да вярва, че може всичко да постигне. Бях изявен материалист, знаех какво е дърво, пластмаса, камък и как функционира всичко. Случи се обаче така, че се разболях от невродермит, може би познавате това ужасно заболяване на кожата. Опитах всичко и в един момент някой ми даде неочакван съвет „Я иди на класически хомеопат”. Бях в нужда и отидох. Усетих веднага, че първото средство, което ми даде, по някакъв начин започна да действа. Много неща се задвижиха, неща, които първоначално не бяха свързани с невродермита, а след година и половина изчезна и самият невродермит. Тогава, с оглед на моите занимания трябваше да призная, че аз като химик не мога да разбера това. От любимите ми молекули нямаше нито една.

Стана ми ясно, че трябва да се преориентирам. Случи се така, че в университета дойде един професор по педагогика и изнесе няколко семинара за антропософския образ на човека като основа на валдорфската педагогика. А аз не знаех нищо нито за антропософията, нито за валдорфската педагогика, но този човек ми беше симпатичен и поисках да се срещна с него. Когато отидох при него на консултация, го попитах дали не може да ми препоръча книга за антропософската медицина. Тогава той отиде до полицата с книги, извади „Теософия” и каза: „Ами, започнете с това”. Така и направих. Това ме развълнува, грабна ме и така стъпих на този път.

Това е едната част от цялата история. Има и друга важна част. Горе-долу по това време, един ден, както си четях „Теософия”, седнал на бюрото, внезапно усетих, че до рамото ми има нещо. Но нищо не се виждаше. Бях изумен, че когато се движех в стаята, това нещо не се преместваше с мен. Усетих някаква сянка върху ръката си, но видимо нямаше такава. Сякаш можех да пипна невидима стена, която преминаваше през стаята ми. Това беше доста странно, но след около три дни имах усещането, че вече мога тъй да се каже и да видя тази невидима стена. Не с очите си, това беше напълно ясно, а със съзнанието си. Нямах никакво понятие, с което да нарека това. Но за мен то беше нещо съвсем ясно възприемаемо, все едно че сипвате захар в чаша с вода и без да я движите, виждате как в нея се изкачват различни плътности. Това беше нещо подобно. Тъкмо четях в „Теософия” за свръхсетивното и установих, че мога да възприема нещо свръхсетивно. Това беше едно съвсем първоначално етерно възприятие. В „Теософия” пишеше, че антропософията е един духовен път на развитие. И тогава си казах: „Да, ще опитам” с усещането, че това е подходящо за мен.


Гномите със Синьото цвете -- Герхард Райш

Тогава започнах да чета различни лекции на Щайнер и си избрах подходящи за мен мантри и упражнения. Често ме питат кои мантри и кои упражнения съм избрал. Трябва да кажа, че избрах просто тези, които ми харесваха, които ми казваха нещо, тези, които ми говореха, при които имах чувството „Аха, така е!”. И мисля, че точно това е важното, да видите кое е подходящо за вас самите. Тогава – искам да подчертая това, защото е важно – аз се упражнявах непрекъснато и това постоянно ме занимаваше.

През следващите 12 години продължих с упражненията, въпреки че нищо повече не се случваше. Но аз имах доверие, че се намирам на правилния път. След 12 години започнах да виждам структури, които обикновено не се виждат. Тогава бях валдорфски учител и на едно учителско събрание изведнъж почувствах, че виждам нещо около моите колеги, някакви сфери. Също и в природата или в църквите можех да виждам определени структури.

Важно е да се каже, че за такова отваряне е необходимо време. Време, за да се разбере – аха, това е един починал, това е един ангел, а това е едно елементарно същество. Защото на тях не висят табелки. А и самите структури могат да бъдат доста сложни. Ще ви дам един пример. За мен беше важно да се срещам с хора, които също имаха такива възприятия. Присъединих се към една група за лечение на града Кьолн. Това не беше антропософска група, а група, която работеше със свръхсетивни структури за изцелението на Кьолн. Тази група беше езотерично прекалено шарена, затова останах само една година в нея, но това ми донесе една много важна среща.

Веднъж, ръководителят на групата каза, че може да възприема елементарните същества. Това ми се стори твърде интересно, макар че нямах точна представа за какво говори. Беше ясно, че това са определени структури в природата. Един ден, ние се озовахме заедно в гората и аз го помолих: „Покажи ми едно елементарно същество”. „О, няма проблем, ето там!” Аз погледнах натам и му описах какво възприемам, а после и той описа какво възприема. Нещата, които възприемахме бяха съвсем различни.

Сигурно разбирате, че това беше един важен момент в моята биография. Не можех да кажа: „Добре де, това са глупости!” За щастие, този човек беше така подготвен езотерично, че ми каза: „Да, това е напълно нормално. Ти виждаш етерната част, а аз – астралната.” Т.е., той ме мотивира да продължа по този път.

Аз продължих да се упражнявам и установих, че има и две други нива. И сега разбрах – антропософията е светоглед за свръхсетивното, което изгражда физическия свят. Разбрах също, че има духовен път, но как може той да бъде обяснен с науката? Науката има метод, който обяснява ясно, който подлежи на конкретно описание. Тъй като такова възприятие не пада от небето или като се гледа в кристална сфера, а има ясен душевно-духовен жест, който води човека към такова възприятие. Сега аз започнах да възприемам себе си при свръхсетивното изследване. Опитах се да опиша какво точно правя и в какво точно се състои този жест.

Така търсех методиката, разширявах способността си за възприемане, изследвах методиката на свръхсетивното възприемане. И когато се обръщам към резултатите от изследванията ми от преди 5-6 години, разбирам, че тогава съзерцавах етерно, астрално и духовно. Сега зная, че свръхсетивното изследване може да става по 10-12 различни начина. Всъщност, има 4 етерни начина, 1 до 3 астрални нива и 5 деваканически или духовни нива. Т.е. аз изследвам така, че зная съвсем съзнателно какъв вътрешен жест да направя, за да имам конкретно етерно възприятие. И така мога стъпка по стъпка да изследвам всичко, което означава, че всичко, което желаем да наблюдаваме свръхсетивно, може да бъде описано на различни нива. Например, като сравняваме сока на белия имел с „Искадор” може да се установи, че те са напълно различни, въпреки че разликите се възприемат само динамично. По същия начин, когато разглеждаме хомеопатичната сяра (сулфур) С 200, както пише на шишенцето, къде е действително сярата? Това означава, че аз мога да сравня елементарна сяра и хомеопатичната сяра и да видя къде имат духовно еднакви неща, и къде има разлики. Или да се проследи при производството на „Искадор” какво става с етерните качества, когато препаратът влиза в ампулите. Всички тези неща са сравними и могат да бъдат описани.


Униди във Водопад -- Герхард Райш

Когато говорим за елементарни същества, това трябва да се подкрепя с примери. Рисувам лошо, но тук ще се опитам. Ние хората, имаме физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и сме поставили единия си крак във вратата на духовния свят. Ангелите нямат физическо тяло, иначе щяхме да го видим, но тъй като са най-долната йерархия, те имат астрално тяло. Имат и едно тяло в духовния свят. Когато говоря така, говоря само от собствените си възприятие. Когато цитирам Щайнер, ще посоча това изрично. Елементарните същества имат астрално тяло и етерно тяло. Нашето тяло е на физическото ниво, а мисленето ни става на духовно ниво. Тялото на ангелите, напр. на нашият ангел-хранител, е на духовно ниво, а мисленето му е още по-високо. Тялото на елементарните същества е на астрално ниво, това е много важно, тяхната телесност е астрална, те имат емоционално, чувствено качество.

Рудолф Щайнер казва нещо особено, което не е мое възприятие, но аз чувствам, че с това може да се работи. Тяхното мислене се намира на физическо ниво. Това означава, че всичко, което се случва на физическо ниво, процесите на живота, растежът и т.н. са мисли на елементарните същества. Например, мисълта за гравитационното поле, за падането, е мисъл на елементарното същество на гравитацията. Следователно, физиката принадлежи към биологията на поведението на елементарните същества.

Сега става малко абстрактно, но действително е така и бих искал да подчертая нещо много важно и да ви насърча по пътя към свръхсетивното познание – не е трудно да се срещнем с елементарните същества. Когато човек се доближава до свръхсетивното възприятие, може да направи грешка. Ние си мислим, че то е много далеко. Но около нас е пълно с най-различни структури и ние не можем да направим крачка, без непрекъснато да ги срещаме. Осмелявам се дори да кажа, че ние сме се отучили да ги възприемаме. При това нямам предвид имагинацията в смисъла на Рудолф Щайнер, а едно възприемане на емоционалното качество, каквото представлява примерно съответното същество.

Ние също до голяма степен сме свръхсетивни същества, но имаме и физическо тяло, т.е. когато се срещаме, ние пристъпваме и в сферата на астралните си тела, и тогава много точно забелязваме дали това ни харесва или не. Можем да го определим като резонансно явление. По същия начин можем да срещнем и всяка астралност, която пресича пътя ни.

Най-простият пример е, когато застанем срещу едно дърво. В едно дърво има безброй много елементарни процеси, които го поддържат живо, или безбройно много процеси, които се носят от елементарните същества. С други думи, не съществува дърво, около което да не са се събрали милиони такива елементарни същества. Трудно е те да бъдат разграничени – това е нещо като коктейл от настроения, който се изправя срещу човека. Това е един свят от елементарни същества, който е организиран йерархично, както и ангелският свят, така че за всяка взаимовръзка има по едно същество, което отговаря за нея. Ние трябва да осъзнаем тези взаимовръзки.

Например, социалните процеси между хората са свързани с ангелите. При природните взаимовръзки, като например при дървото, има едно голямо елементарно същество, което държи всички процеси на това дърво в съзнанието си. Пробвайте, когато се приближавате към едно такова дърво, къде започва това дърво за вас, къде усещате, че навлизате в неговата сфера, и аз ви гарантирам, че със сигурност ще навлезете в астралното тяло на това голямо елементарно същество, което носи дървото, най-малкото там, където започва короната му. Когато навлезете там с астралното си тяло и със сърдечната си област ще усетите, че започва нещо, започва емоционалното качество.

Всъщност, имагинативното виждане съвсем не е същото, то е резултат от собствения духовен път. Но това е един вид качество, което можем да усетим с нашето собствено качество. Това е много по-просто, отколкото обикновено се смята. В семинарите, които правя, се опитвам да дам такива упражнения на участниците, които са подходящи за техните умения.


Лястовици и Силфи -- Герхард Райш

Обещах ви, че ще ви разкажа за съвместната работа с елементарните същества. Ще ви дам пример от научно-изследователската ми дейност.

Един голям възложител има хлебопекарна за биохляб. На ден там се произвеждат по 30 тона биохляб от биодинамично производство. За тази цел се използват големи пещи. Във всяка от тях, която е голяма почти колкото тази стая, се събират 700 хляба. Имат и 14 по-малки пещи, като под по-малки разбирам малко по-високи от човешки бой и 3 метра на дължина.

Както за природните взаимовръзки има елементарни същества, така има елементарни същества и за техническите взаимовръзки. Логично е да се каже, че те отговарят за технологичните процеси. За всеки технологичен процес има едно голямо елементарно същество, което държи в съзнанието си процеса. Тук ще нарисувам пещите, гледани отгоре. Тук има стена. Аз минах покрай всички пещи и погледнах елементарното същество, голямото елементарно същество на всяка от тях.

Както знаем, при нас астралността е оцветена по различен начин в зависимост от настроението ни. Така е и при елементарните същества. На едно място настроението беше добро, на друго – лошо. Тук при голямата пещ – беше добре, там по-лошо, там отново добре и там отзад съвсем лошо.

Не е ли лудост някакъв човек да се разхожда покрай пещите и да усеща настроението на елементарните същества? А и с право може да се запитаме: добре де, има ли това някакво значение? Ние обаче видяхме, че едно и също тесто се слага по едно и също време в пещи с различно настроение на елементарните същества, хлябът се пече, и накрая с удивление установихме, че качеството на хляба беше съвсем различно. Преди всичко беше различно етерното качество. Това означава, че в пещите се вкарва едно високо биодинамично качество „Деметра”, и в едната то стига до пълно разгръщане, а в другата – не. Както знаем, нас ни изхранва не физическото в хляба, а жизнената, етерната сила в него. Т.е., във връзка с нашето изхранване, тези хлябове са много различни. Дадох и на другите да опитат от различните хлябове, без те разбира се да знаят какво точно опитват, и 8 от 10 души установиха разликата. Качеството на хлябовете със сигурност беше свързано с настроенията на елементарните същества.

Зададох си въпроса: на какво могат да се дължат тези различия? Разговарях с ръководителя на производството и с управителя, които не са антропософи. Допълнително им обясних, че те трябва сами да възприемат, не просто да ми вярват, а да могат да го преживеят. На всеки един по отделно му казах: „Опитай се сега да се срещнеш с тази пещ така, както се срещаш с друг човек и ми опиши какво изпитваш, и мини към следващата пещ.”

Следващата стъпка беше да се разбере откъде наистина идва тази разлика. След като проучих работния процес, намерих решението. Разгледах технологичната линия – тук е основният вход, тук минават количките, тук се оставят да стоят в коридора пред пещта. На това място „изтупват” формите, за да излезе хлябът. Тук има мивка, а тук са напитките. Тук има проход, където минават хора, а тук се оставят количките за зареждане, в които се поставят хлябовете преди да бъдат вкарани в пещите.

Открих, че на всички места, където има хора, елементарните същества се чувстват добре и хлябът става вкусен. А отзад, където са оставени количките, пътят до пещите епрепречен. Т.е. навсякъде, където ние съзнателно присъстваме, ние имаме добро въздействие върху елементарните същества. Следващият въпрос беше разбира се, какво да се направи. Не мога да кажа на пекарите, ами от сега нататък обръщайте внимание на елементарните същества на пещите така и така. Ние избрахме един тристепенен път.

Първата стъпка беше, че отпразнувахме Бъдни вечер в пекарната, макар и в един тесен кръг, но по начина, по който обичаме да правим това – със свещи, сладкиши, музика и песни – пред пещите – четохме историята на Коледа от Библията и медитирахме. Празнувахме така, че да изпитаме самите ние вътрешно въодушевление, изпитахме дълбоко християнско чувство в сърцата си към нещата, които правихме. Трудно е да се опише. Чрез това, че създадохме едно етерно настроение, можахме да накараме елементарните същества да съпреживеят. Така ние инспиративно, съвсем съзнателно, свръхсетивно се обърнахме към съществата на пещите, за да ги доведем до хляба, имам предвид да ги направим съпричастни на целите на пекарната. Резултатите бяха наистина впечатляващи, защото накрая усещането навсякъде беше много добро.

Какво направихме всъщност? Ние взехме съществата в нашето съзнание и ги издигнахме на едно по-високо ниво. Ние самите се развихме, но взехме със себе си и съществата. Да правим тези неща съзнателно е нещо, което Рудолф Щайнер нарича „одухотворяване на света”. В нашето съзнание ние вземаме всички същества, мислим за тях. И това е едно съвсем малка стъпка напред в съвместното развитие на света. Ние трябва да знаем, че като хора поемаме отговорността на конкретното място. Аз минавам като лекар веднъж в седмицата и наглеждам тези същества. С това по-високо съзнание, те имат по-голямо очакване към нас, очакват по-голямо внимание от нас.

Ако през деня хлебопекарите се скарат в пекарната, вечерта аз го разбирам по настроението при пещите. Това е конкретна случка. Една вечер настроението на пещите беше чудесно, а на следващата вечер – мрачно. Попитах един от пекарите какво се е случило през деня.

Оказа се, че единият пекар взел една везна и я хвърлил от масата, защото се ядосал, а след това ръководителят производство много му се карал. Същият ден един друг пекар пресолил едното тесто, а пък другото оставил без сол. За една такава пекарна това означава да се изхвърлят около 500 кг тесто. Така че естествено настроението на ръководителя производство е било много мрачно и потиснато.

Аз ви казах, че става въпрос за един тристепенен процес. Т.е. не е достатъчно само да се даде импулсът, а трябва да се създаде ново от ношение.

Втората стъпка се отнася за директора на предприятието и ръководителя производство, които всеки ден минават и правят контролна обиколка, т.е. да видят, така да се каже, как вървят пещите. В действителност, те би трябвало да се обръщат с вътрешно чувство на благодарност към елементарните същества.

На третата степен започнах да преподавам семинари за хлебопекарите, за да мога внимателно да им покажа, че може би има и нещо друго извън физическото. Същото можете да правите и вие с вашите уреди вкъщи, защото елементарните същества държат в съзнанието си техническите процеси и настроението на тези същества въздейства върху работата на уредите. Може да ви се струва несериозно това, което ви казвам, но аз карам една кола на 22 години, изминал съм с нея повече от 400 хиляди км и тя продължава да работи добре. Аз съм убеден, че това е възможно само заради изключително доброто отношение, което имам с нейното елементарно същество. Но сега ви казвам съвсем сериозно, че мога да забележа по определено настроение на елементарното същество на двигателя кога трябва да сменя маслото. Защо да не благодарим на пералната машина например за добрата работа, която върши за нас? Убеден съм, че това ще има положително въздействие.


Овчар със Саламандри -- Герхард Райш

Става дума за принципно доброто отношение към тези същества. Мога да ви кажа, че най-големият подарък, който можем да направим на тези същества, е да се обърнем съвсем съзнателно към тях. Често съм забелязвал, при различни поводи, при различни случки, че тези същества се нуждаят от нас. Не става въпрос да правим кой знае какво, да предприемаме някакви специални стъпки, а просто да мислим, да вземем в съзнанието си присъствието на тези същества.

Едно от най-хубавите ми преживявания като свръхсетивен изследовател беше в Еквадор, на 4000 метра надморска височина. В един природен резерват, където нямаше жив човек. Тогава седнах на един камък, извадих хармониката си и казах: „Сега ще посвиря за вас, елементарни същества”. И мога да ви уверя, че имах една изключително благодарна публика. Не беше толкова важно самото свирене на хармоника, а импулсът на обръщането към тези същества.

Опитах се да си изградя един навик за това, да вървя из света със съзнанието, че тези същества ги има. Нека да не забравяме, че тези елементарни същества подготвят за нас света, в който ние се инкарнираме отново. Но защо въобще се инкарнираме? Не можем ли да си останем на сухо и топло в духовния свят? Защото трябва да се преборим с тези трудности, да вървим по нашия път, да се развиваме физически. Същото правят и елементарните същества по поръчение на духовния свят.

Ние, хората можем да изпълним задачата си и да издигнем това в съзнанието си, като по този начин ще помогнем на развитието на целия свят, и то в сътрудничество с елементарните същества.


11 декември 2013 г., София

Консекутивен превод: Рашко Тачев
Превод от фонограмата: Катя Белопитова

-
Изображенията са от Герхард Райш
с изключение на първото - от "Принцеса Мононоке" на Миазаки

-
Брой 42 на Антропософски вести

Друга статия извадена от същия брой:
Апостолът на свободата и духът на времето

-

Статии на свързана с горната тематика: 

Рупърт Шелдрейк: "Да върнем вълшебството на науката"

Жан Пиер Гарниер Малет - ТЕОРИЯ НА РАЗГЪВАНЕТО

Грандиозното обединение - Насим Харамейн

За дивата женска природа и Клариса Пинкола Естес