Светла написа:
E-хей Павеле, човеко, как живееш с тази "оптимистична" нагласа?!!

Направо му става лошо на човек  като ти чете мейлите - от гнева който излъчват.

Я споко, тръгнали сме към промяна. Гневът води до разболяване, а революциите не водят до нищо, знаем го, ще трябва да минем през бавна и мъчителна промяна: представи си една шейна хвърчи към пропастта и ние трябва да направим завой точно преди да падне в пропастта. Е, хайде да се съсредоточим с радост за възможността за завой, защото ще се бухнем в пропастта - не заради това каква е шейната, а какво правим ние в нея и доколко е силен духът ни и волята за промяна.

Който е негативен или изморен или отчаян да отиде да се разхожда в гората и да си играе с кучета и коне, може и с крави. С деца не е препоръчително - тях не бива да ги заразяваме с горчилка. Не го казвам с насмешка и надменност, защото и аз не съм понякога в такива състояния. Понякога съм. Обаче се опитвам да се избавя от типичната българска нагласа "Не става".

Ще ти разкажа една ненаучна притча с участващ учен в нея: "Една сутрин след буря, един професор се разхождал по брега на морето и видял много морски звезди изхвърлени по брега. Едно момче ходело по брега и хвърляло морските звезди обратно в морето. Професорът тръгнал до него и му заобяснявал, че това, което прави е безсмислено защото не може да спаси всички звезди...Момчето го погледнало и хвърляйки поредната звезда му отговорило: "Е да, но тази спасих!"

Ако не ти се занимава с тази "машина", а не се опитваме да направим машина ами само да измислим начин повече умни и опитни хора да се включат в предизвикването и управлението на промяната в образованието, защо се хабиш да пишеш тези гневни мейли? Заеми се с нещо, което ще ти донесе удовлетворение.

Имам един приятел, който се занимава с разпирдушинването на домовете за деца без родители и смята, че всички ние каквото и да правим за децата в тях само подхранваме порочната система, по-добре да я оставим да рухне. Да ама какво става с тези деца вътре докато рухне? Та да не чакаме и кораба на нашата прогнила образователна система да рухне, и тогава да направим  един нов и прекрасен кораб. Има деца в гнилия кораб - затова леко и плавно ще го водим, ще сменяме персонала като не го бива да води кораба и т.н. докато градим новия кораб и го пуснем на вода - след като сме го тествали - по научен начин.

С най-сърдечни поздрави и пожелание да отидеш на излет в планината.

С.

аз отговорих:

Очевидно не съм бил достатъчно ясен, Светла.

 

Моето не е песимизъм или типичното "така не става"! Не! 

 

Моето е покана да сършим нещо фундаментално важно, пък след това всеки да продължава да си върши своето както намира за добре, но ще сме променили нещо в основата на "системата". Или в твоята притча за спасителя на морска звезда (забележи единственото число!) да отдалечим и никога повече да не допускаме презокеански кораб, като хеееееей онзи там, да влиза и излива мръсотии в "Залива на морските звезди", защото те са причината за всички тези самоубийства (или изхвърляне, не знам ) на морски звезди. Да си дадем сметка, че докато акостират такива кораби, ще се налага да ходим по плажовете, да се грижим за симпатичните морски твари.

 

Освен това откъде е тази сигурност у благородния спасител и у неразбиращия професор, и у всички убедени в правотата на тази притча, че загиването на 1000 екземпляра не е част от естествения механизъм за равновесие в тамошната  еко-система? Ами ако ги спасим задружно всичките и се окаже, че те ще изконсумират ... (измислям си) важно водорасло и така ще настъпи катаклизъм, който ще доведе до смъртта не на 1000 ами на 15000 морски звезди + на водораслите + на ... 2 вида охлюви + ... не знам какво още???!

 

Така че притчата ти работи само до един момент и не работи, ако погледнем цялата, ама съвсем цялата картина! Това е нещото което ви убягва!!! Ииииии... така. 

 

А съветът ти за екскурзията в планината е добър. Ще гледам да го реализирам.

 

 

Сърдечно

 

    П.

Светла:
Напълно съм съгласна с теб.

Не исках да те засегна само да си дадеш сметка, че като сме си сърдитковци ще си стоим в ъгъла.

Естествено че валидността на повечето закони и принципи и притчи е ограничена освен на "И това ще мине" - много универсално нали?

И аз искам да направим глобални промени, а не да бродираме гоблени, което ни се налага да правим ежедневно.

Явно че цялата кочина трябва да се изрине. Но знаеш ли, през последните години изучавам разни енергийни закони, чета доста физика. Всъщност излъчвайки вибрацията на някакво отрицание, фокусирайки се върху проблемите, а не върху решенията ние получаваме повече от същото...

Айде чао и приятна вечер.

аз:

Целях да раздрусам аудиторията и, съдейки по твоята реакция, успях.

 

От 5 години викам, колкото глас имам, едни и същи неща. (Онези неща!) Казват ми "Хубаво, ама още не сме стигнали до там." Означава, че изобщо не ме слушат (първо зам.-министърките от царя до днес, после и вие, приятелите), та ние от тук трябваше да почнем, а не да стигаме!... Е сега ме чухте. 

 

Не е типично за мен да съм толкова остър, повярвай ми. И... не си ме засегнала ни най-малко. Реакцията ти е съвсем нормална и аз ти благодаря за този диалог!

 

... Ако имаш желание, ще ти разправям откъм коя страна аз "рия кочината" и докъде съм стигнал. Ако ли не, ще си останем така.

 

 

 

 

Със здраве!

 

 

 

 

 

 

       Павел