avatar

Руско-български езикови връзки

от queen_blunder на 07.06.2006 22:53 5 коментара , 7301 прочита
Категории: Наука, Български език
Ключови думи: руски език, български език, езикови връзки
Историческите връзки на българския език с руския език са много стари. Още в XI в. в Русия биват пренесени първите старобългарски книги. Оттогава старобългар­ският език, който е бил използван като черковен език, започва да упражнява значително влияние при оформянето на староруския литературен език. Чувствителни следи от това влияние се наблюдават и в съвременния руски език. Думите от български произход, които се срещат в него, обикновено се наричат „черковнославянизми" или „старославянизми", с което се подчертава, че те се дължат на влиянието на стария български черковен език.

Поради голямата близост, която е съществувала и продължава да съществува между руския и българ­ския език, старобългарските думи, които са били възприети в руски език, не са се чувствали като чужди. Много от тях са се употребявали и продължават да се употребяват наред със съответната народна руска дума. Те се познават най-често по своя български гласеж. Така напр. там, където в руския език в наследени от славянския език-основа думи имаме съчетания оро, оло и ере, в съответните думи в българ­ския език имаме съчетания ра, ла, ре, ря. Сравни борода - брада, корова - крава, голова - глава, солома - слама, берег - бряг, береза - бреза.

Думи с български звукови съчета­ния ра, ла, ре се срещат в голям брой в съвременния руски литера­турен език успоредно с думи, в които имаме съответни руски съчета­ния, напр. брань покрай оборона, прах покрай порох, пламя покрай поломя, прохлада покрай холод, бремя покрай беремя и т. н.

В друга редица наследени от славянския език-основа думи на мястото на съ­гласни ч и ж в руски език имаме съгласкови съчетания шт и жд в български език, напр. свеча - свещ(т)а, межа - межда, горожанан - гражданин. Под влияние на стария български черковен език в съвременния руски език съществуват още многобройни думи, които съдържат българските съчетания шт и жд вместо руски ч и ж, напр. помощъ, клевещу, запрещать, вождь, побеждать, ограждатъ и т. н.

Много по-силно е влиянието, което руският език упражнява върху българския език. Това влияние е ускорило извънредно много развоя на българския национален език. В кратък период от време българският език се обогатява със забележителен запас от нови думи, възприети от руски език. По тоя начин се създава основата на огромния и много важен руски лексикален пласт в новобългарския литературен език. Нужно е обаче да се има предвид, че при тия процеси не се касае за възприемане на думи, които носят белезите на чуждици. По-голя­мата част от тях имат своята основа в стария български език, като все още носят някои от най-отличителните негови фонетични особе­ности.

Друга част издава своето родство с корени, от които имаме и в народния български език ред словарни образувания. Ето защо напр. глаголи като съвпадам, съставям, провеждам или съществителни като погреб, подготовка, недомлъвка, привичка, развитие или наречия като охотно, настойчиво, превъзходно, изключително така бързо и дъл­боко се вкореняват в българския литературен език. Неизбежен ре­зултат от това е създаването на една рядка лексикална близост между българския и руския език.

Наслояването на руския лексикален пласт в български език ми­нава през няколко етапа. Руското влияние, започнало в по-значителна степен още във втората половина на XVIII в. заедно с по-усиленото проникване на руската печатна и ръкописна книга в българските земи, в течение на дълго време се настанява стихийно при подкрепата на черковнославянския език. В зараждащия се български литературен език се употребяват руски думи в напълно непроменен вид. Почти редовно се срещат изрази като скорб, муж, перво, мука, пут, пят и т. н. В редовна употреба е възвратната частица ся вместо се.

Едва към средата на XIX в. започва съзнателно побългаряване на русизмите, което с по-нататъшното укрепване на българския национален език взема все по-големи размери и засяга по-многобройни случаи. Побъл­гаряването се отнася до фонетичната страна на думите, като на мяс­тото на старите гласни: 

 

се поставят техните редовни български заместници, а не руските. Най-лесно се оказва побългаряването на форми с представки со-, вос-, ви-, а така също и с наставка -ок. Така согласие става съгласие, собрание - събрание, собитие - съ­битие, воспитание - възпитание, восторг - възторг, вистрел - изстрел, виход - изход и т. н. Въпреки тия усилия в българския литературен език остават многобройни случаи, които запазват своя руски гласеж. По-долу ще изтъкнем няколко от  тях.

На мястото на стария голям ер в силно положение в руския език се развива о, докато в български език ерът се пази. Ето защо на руските думи вон, сон, мох, дождъ в български съответствуват вън, сън, мъх, дъжд. В литературния български език обаче поради силното руско влияние се употребяват някои думи, които съдържат о вместо ъ. Такива са напр. точно, точка, бодър, вопъл, ропот, изтощен. В редица български чисто книжовни форми се явява е на мястото на стария малък ер в силно положение. И тия думи са се настанили в българския език поради силното влияние на руския език. Такива са напр. следните думи: жезъл, възмездие, меч, мечта, ревност, прелест и др. Руска фонетика има и наименованието на българската национална монета - лев от старото

,

което според характерните за българския език ис­торически фонетични закони се променя в лъв и така се употребява в своето първично значение като наименование на известното диво животно.

Както знаем, старобългарската голяма носовка 
 


в днешния бъл­гарски език е заменена с ъ. В руския език тя преминава в у. Затова на руските думи муж, зуб, мудрый, рука в българския език съответ­ствуват мъж, зъб, мъдър, ръка. В българския литературен език все още се употребяват думи с руско застъпничество на старобългарската голяма носовка. Такива са напр. блуждая, благоухание, имущество, поручик, съюз, ругая, художник и др. На мястото на старобългарската малка носовка


 
в днешния български език се явява  е, а в  руския  я. На  българските думи ред, месо, пет, клетва, които в своя фонетичен състав са съдържали малка носовка, в руския език съответстват ряд, мясо, пять, клятва. В днеш­ния български литературен език има доста думи, в които се явява руският вместо българския заместник. Такива са напр. изящен, препятствие, витяз, проклятие, понятие, възприятие, занятие, не­обятен, вероятен. След шушкави съгласни руският заместник на малката носовка се пише а, а не я. Такива случаи в български език имаме при начало, част, частен, щастие, щадя, зачатие, зачатък, началник, началствам.

Доста на брой в българския литературен език са думите, които вместо българските съчетания ър-ръ съдържат съответните руски съ­четания ор-ер. Такива са напр. следните случаи: възторг, горд, кормило, вертеп, дерзая, изверг, мерзавец, осквернение, терзание, почерк, очерк.

В днешния български език се наблюдават и някои случаи от руско а-кане, т. е. от типичния руски литературен изговор на неударената гласна о като а. Такива са следните думи: кънки (рус. коньки), пара­ход (рус. пароход), каляска (рус. коляска), партенки (рус. портянки), пагон (рус. погон), хазяйство (рус. хозяйство).

Руското влияние не се ограничава само в областта на лексиката. То има решително значение за цялостното оформяне на българския национален език. На него се дължи например обстоятелството, че бъл­гарският литературен език, при все че е легнал върху североизточна българска диалектична основа, не възприема в своята фонетична система така наречената редукция на гласните, т. е. произнасянето на неударените гласни о, е, а като у, и, ъ. Редукция на неударените гласни действително съществува и в руското литературно произношение, но тя не намира отражение в руския правопис. Руското езиково влияние върху българския език е чисто книжовно. То се упражнява чрез руската книжнина, която масово се е използувала в българските земи. За образец се е взимало руското слово, тъй както то фигурира в писмото. А този образец се противопоставя на всяко предаване на българските думи с редукция на гласните, т. е. на писането гладну вм. гладно, зилену вм. зелено, радуст вм. радост и т. н.

От руския език са възприети множество отглаголни съществите­лни с наставка -ние, напр. окончание, престъпление, внушение, про­дължение, представление, удивление, образование и т. н. В сравнение с народните отглаголни съществителни на -не, които се отличават с доста ярко подчертана глаголност, проникналите от руски език форми на -ние притежават качество на абстрактни думи. Това проличава много ясно, когато се сравни пеене с пение, движене с движение, писане с писание, учене с учение, дишане с дихание, прекланяне с преклоне­ние и т. н. В днешния български език възприетите от руски език отглаголни съществителни на -ние имат много широко разпространение. Смисловото различие, което се е създало между тях и народните бъл­гарски отглаголни съществителни на -не, безспорно допринася извън­редно много за обогатяването на българския книжовен език.

Друга важна последица от руското влияние върху български език е оформянето на сегашните деятелни причастия. Старобългарският език е познавал тая категория причастни форми. Впоследствие обаче те са се загубили и в съвременните български говори сегашни деятелни причастия вече не се употребяват. Първоначално рус­ките причастни форми се употребяват в български език в техния непро­менен вид, напр. читающ, отсъствующ, командующ, тържествующ, знающ, пишущ и т. н. По-късно те се изменят, като получават форми, които по-точно съответстват на българските глаголни основи, от които се образуват, напр. четящ, отсъствуващ, командуващ, търже­ствуващ, знаещ, пишещ и т. н. Възобновяването на сегашните деятелни причастия в български език, което става под силното влияние на руски език, има голямо значение, тъй като те при умело използуване обогатяват и разнообразяват в стилово отношение съвременната българска реч.

Руското влияние се отразява благоприятно и в областта на словообразователните средства на български език. На него се дължи напр. разрастването на наставките -тел и -ство, които са били много обик­новени в стария български език, но после били значително ограничени в народната реч. Наставката -тел е била типична за деятелни имена, напр. учител, водител, просветител, свидетел, слушател, мислител, ръководител и т. н. В народните български говори по-широко разпро­странение за сметка на старата наставка -тел има наставката -ач, с която се образуват деятелни имена и в литературния език, напр. ковач, сеяч, водач, разказвач, разносвач и т. н. Наставката -ство е характе­рна за абстрактни имена, напр. свидетелство, ръководство, равенство, пиршество, владичество и т. н.

Руският език е главният посредник, чрез който се настанява в български език международната културна терминология, т. е. думи като процедура, процес, федерация, фантазьор, конституция, рево­люция, колекция, цивилизация, валоризация, цензура, култура, обли­гация, фанатизъм, полюс, минута, номерация, паника, егоизъм, дирек­тор, професор и много други.

Автор: Любомир Андрейчин - из "Исторически връзки на българския език с другите езици".
Разпечатване